Хроничният гняв на майката – проблем или зов за помощ

Гневните изблици не са характерни само за малките деца. Понякога и майките избухват. Само си представете: 3 ч. сутринта е, тъкмо сте легнала, когато чувате бебето да плаче. Разбрали сте се с баща му да се редувате, но когато му казвате да отиде да го провери, той отвръща: „Още 5 минути“ и заспива. Как ще се почувствате?

Ако сте от гневните майки, вероятно и тази ситуация ще ви изкара извън релси. Няма да успеете да прикриете гнева си и ще излезете от спалнята, тръшкайки вратата. Възможно е да повишите тон или да набивате крака, така че да ви чуят и съседите. Искате всички да разберат колко сте разстроена. Ето това е майчиният гняв. Трудно е да се контролира и може да се отключи от нещо съвсем незначително.

Какво представлява гневът на майката?

Гневът е реално и добре познато чувство, което майките, а и бащите, често изпитват. Както казва Карли Блау, психотерапевт по перинатално здраве (здраве по време на бременността и през първата година след раждането): „Емоцията е много силна, не може да бъде обяснена и обикновено нарушава качеството на живот на жената.“ Гневът изтощава и напряга, но според експертите има начини да бъде овладян.

>>> Как да намалите стреса - съвети за работещи майки

Как се чувства гневният родител?

Разбира се, за всеки човек една и също емоция носи различно преживяване. Това, което ги обединява, е, че причината за гнева винаги е чувството на безпомощност.

Нетипични гневни изблици

Поведението на ядосаната майка може да е коренно различно от типичното за нея по всяко друго време. Не е изключено и самата тя да се срамува от себе си, да не се харесва такава и да се изненадва от действията и думите си. Обект на гнева може да бъде детето или съпруга, но има случаи, когато той не е насочен към никого.

Майчината ярост не се проявява веднъж. Тя е постоянно, хронично чувство, което утихва, но никога не изчезва. Дори най-малкият повод е достатъчен, за да събуди тъмната й страна.

Постоянни дразнители

Кратката дрямка на бебето, малкото дете, което върви и хвърля храна по пода, 7-годишното, което издава странни и откровено вбесяващи звуци – всичко това изглежда безобидно, но може да разгневи истински уморения родител.

Елън Коломайер, която също помага на жени с влошено психично здраве след раждането, допълва: „Всяка дреболия може да постави началото на истинска буря. Жената се чувства така сякаш в нея се надига емоция, която не може да задържи повече, иска да крещи, да крещи и накрая да избяга.“

Всеки родител може да изпитва хронична ярост. Не е задължително да е страдал от тревожност или депресия преди това.

Вина и срам

Гневът бързо отстъпва място на чувството на вина или срам. Жената започва да се обвинява, че не е „добра майка“, защото постоянно крещи на децата. Самата тя не се харесва и не може да разбере как се е превърнала в човека, който е днес.

Причини

Родителят избухва поради най-различни причини, като рядко тя е само една.

Тревожност и объркване

Според някои експерти гневът се дължи на постоянна тревожност. Проучвания сочат, че по време на пандемията от коронавирус избухливостта се е превърнала в сериозен проблем сред родителите. Съчетаването на работа от вкъщи и дистанционна форма на обучение причини силен стрес на много от тях. Финансовите затруднения и страхът от заразяване изиграха не по-малко важна роля за емоционалното здраве на майките и бащите.

Липса на помощ и подкрепа

Много често яростта на майката е предупредителен знак, че й липсва подкрепа. Било то от партньора, семейството или пък обществото като цяло.

Алиса Камис-Бринда, клиничен социален работник в областта на перинаталните депресия и тревожност, отбелязва: „Повечето от нас не живеят близо до родители и други роднини, които биха могли да помогнат. Налага ни се да балансираме между работата, грижата за децата и за самите себе си. Родителството може да бъде много напрягащо.“

Полово неравенство

Да бъдеш родител не е никак лесно. За жалост, по-големият товар продължава да лежи на плещите на майката.
Изследване от 2017 г. разкрива, че дори когато жената осигурява по-голяма част от прехраната на семейството, тя е 3 пъти по-натоварена от партньора си у дома. Обикновено нейните задължения включват:

• управление на семейния бюджет;
• организация на извънкласните занимания на децата и помощ в подготовката за училище;
• домакинска работа;
• планиране на семейните почивки и събирания;
• грижа за децата, когато са болни;
• доброволчество в училище.

Тъга

Появата на децата и ролята на родител могат да събудят в жената чувство на тъга по предишното й Аз. Тя осъзнава, че се е променила, но няма време да се опознае.

Психотерапевтът Карли Блау пояснява: „Майката трябва да опознава две нови личности – тази на детето си и своята собствена. Тъгата по старото й Аз може да бъде много дълбока и да е основна причина за избухливия й нрав.

>>> Защо саможертвата на майката в името на децата е опасна

Други фактори

• стрес;
• финансови проблеми;
• липса на помощ за отглеждането на децата;
• проблеми с партньора;
• физически промени след раждането;
• хормонален дисбаланс;
• недостатъчно сън;
• бърнаут синдром;
• незадоволени емоционални потребности.

Как се отразява гневът на майката (родителя) на децата и семейството?

Ако майката не потърси решение, нейната избухливост може да се отрази негативно на децата, семейството и отношенията й с партньора.

Ефект върху децата

Когато са свидетели на честите гневни изблици на майка си, децата изпитват същия стрес. Възможно е дори да се страхуват или пък да се чувстват виновни за състоянието й.

Страхът променя децата, особено ако е постоянен. Според изследване от 2010 г. хроничното излагане на страх нарушава детското развитие и оставя траен отпечатък върху живота на малчуганите, след като пораснат. То ги лишава от чувство за безопасност и им пречи да се справят с трудностите в живота и да създадат интимна връзка.

Децата ни наблюдават непрекъснато. Те „попиват“ всичко, което правим и казваме. Те са като „гъби“, учат се от нас как да постъпват и как да управляват (или пък не) емоциите си. Наблюдавайки как родителят често избухва, детето вярва, че точно така трябва да се държи и възприема поведението му като модел, на който да подражава. Малчуганът избира погрешен начин за справяне със стреса и негативните емоции, което би могло да доведе до:

• емоционални и поведенчески проблеми;
• трудности при сближаване;
• копиране поведението на родителя;
• сервилност и страх да не нарушава спокойствието.

Ефект върху партньора

Яростта на майката може да доведе до охлаждане на отношенията с партньора. Тя се чувства безпомощна и претоварена и това може да я озлоби. Един от начините да не го допусне е като заяви открито от какво се нуждае.

Връзката с партньора се нуждае от постоянни грижи. Добре е двамата да намират време един за друг. Така ще възстановят изгубената близост и ще си спомнят как са се чувствали преди появата на детето.

Лечение

Гневът и придружаващото го чувство на вина могат да бъдат овладяни с помощта на:

• терапия;
• развиване на умения за справяне;
• грижа за себе си;
• в краен случай медикаменти.

Психотерапия

По време на психотерапията родителят свиква с мисълта, че има проблем с овладяването на гнева. След това се научава да разпознава обстоятелствата, които го принуждават да избухва, а накрая развива умения за регулиране на силните негативни чувства. Много полезни са техниките за справяне със стреса и за повишаване на осъзнатостта.

Грижа за себе си

Яростта на майката в повечето случаи произтича от неудовлетворените й нужди. Родителството е истинско предизвикателство. Понякога е невъзможно да намериш време за себе си. Според Камис-Бринда обаче всяка жена трябва да обърне внимание на няколко основни аспекта от ежедневието си, ако иска да бъде здрава и емоционално стабилна:

• пълноценен сън;
• здравословно хранене;
• редовна физическа активност;
• време за любимото хоби.

Достатъчно сън

Много жени жертват времето за сън, за да се отдадат на любимите си занимания. Изкушението да останат сами в тишината и да почетат книга е голямо, но сънят е изключително важен, особено за заети родители.

Помощ от околните

Очертаването на граници и умението да поиска помощ са неразривно свързани с доброто психично здраве на майката. Така тя има по-голям шанс да се справи със стреса, въпреки че не може да елиминира всички фактори, които го причиняват. Най-лесно би било да поговори с партньора и останалите членове на семейството.

Медикаменти

Ако хроничният гняв на майката е съпътстван от депресия или тревожност, лекуващият лекар може да предпише антидепресанти или лекарства за потискане на тревожността.