Историята на символа на психологията

Историята на символа на психологията включва митология и чудата еволюция на термина "psi" (Ψ). Това е двадесет и третата буква в гръцката азбука и в даден момент от историята римляните я транслитерират, за да формулират думата психе. Последната означава пеперуда на латински, но в последствие и неща като бриз, дъх, енергия и душа.

Всеки, който е учил психология, ще си спомни как, когато е стигнал до университета, този символ е бил почти навсякъде. Книги, кабинети на професори, информационни бележки ... Всеки, който се интересува от този клон на науката, ще го разпознае, защото той е част от една култура на символите, която е широко разпространена в много други дисциплини като философията и "phi" (Φ).

Въпреки това, често приемаме тези символи наготово, без да се замисляме особено. Няма да сгрешим, ако кажем, че много от нас вярват в градските легенди, които изкривяват част от магията на нашите корени. Ето защо разпространено твърдение е, че психологическият символ (Ψ) изобразява тризъбец. По-конкретно, дяволски тризъбец.

Тази невярна теория произхожда от времето, когато хората виждат психичното заболяване като обладаване от демон. Вярва се, че психичните разстройства имат свръхестествени източници като магии и магьосничество, неща извън човешкия контрол. Това означава, че всичко е в ръцете на църквата и, разбира се, кладата. Нищо не може да бъде по-далеч от истината. Така че нека да разгледаме истинския произход на психологическия символ.

Историята на символа на психологията (Ψ), наука за душата

На древногръцки думата "психе" (както споменахме по-рано) означава пеперуда. Това насекомо е също символ на живот, бриз, животворен вятър ... Малко по малко, благодарение на влиянието на Римската империя, думата се превръща в символ на човешката душа — нашата жизнена сила, известна още като "ka" в египетската култура.

Гърците и римляните по онова време имат много специфична представа за душата, що се отнася до хората. Едно от техните убеждения е, че когато някой умира, това "ka", за което говорят египтяните, напуска тялото му под формата на дъх. Този дъх има формата на пеперуда - за тях в това няма нищо ужасяващо, защото пеперудите представляват светлина, промяна и надежда.

Историята на символа на психологията на този етап опира до термина психе. По-късно се появява и "логия" (психе и логия). Така с течение на времето неговият етимологичен смисъл преминава от "наука за душата" към "наука за ума". Символът "Ψ" е използван като основен и абревиатурен.

Митът за Ерос (Купидон) и Психея

В гръцката митология думата "психе" означава повече от пеперуда, душа и ум. Психея също е богиня, красиво същество с пеперудени крила. Нейната любовна история е една от най-красивите на всички времена и е обезсмъртена от Апулией в "Метаморфози" ("Златният Ас").

Според историята, измежду трите дъщери на царя на Анадола, имало една, която била наистина специална. Тя била толкова деликатна, привлекателна и изпълнена с радост, че самата Афродита започнала да ревнува, виждайки я като съперница. Тя изпитвала толкова отчаяна ревност, че веднага изпратила сина си, Ерос (Купидон), да я прободе със стрелите си. Афродита искала младата Психея да се влюби в най-ужасния, грозен и безсърдечен мъж в цяла Анадола.

Но нищо не минало според плана. Вместо това синът й, Ерос, се влюбил в прелестната Психея. Неспособен да се спре, младият бог решил да посещава стаята й всяка вечер, за да я спечели и направи своя. Така се и случило. Психея се влюбила лудо в странника, който я посещавал всяка нощ в тъмното. Тя дори не можела да види лицето му. Този странник бил всъщност бог, който искал да запази самоличността си в тайна.

Но нещата се объркали. Когато Психея разказала на сестрите си за това, те й казали, че тя не бива да продължава връзката, ако не види лицето на мистериозния си любовник. Ето защо докато Ерос лежал в леглото си, тя доближила лампа до лицето му. В този момент синът на Афродита се събудил и избухнал, разярен от дързостта на Психея.

Изпитанията на Психея

Неутешима, обезсърчена и изпълнена със съжаления, дъщерята на царя на Анадола отишла при Афродита, за да поиска помощ. Майката на Ерос видяла това като шанс да освободи света от тази жена, която съперничела с богинята на красотата. Тя й дала четири изпитания, четири задачи, които трябвало да завърши, за да получи любовта и прошката на Ерос. Изпитанията се отнасяли до подземния свят — да се изправи пред Кербер, да пътува с Харон, а по-късно и с Хадес, за да стигнат до Персефона и да поискат малко от нейната красота, която тя държала в малка кутия.

Против всички очаквания, Психея показала, че не само е красива, но и умна, смела и изпълнена с решителност. Но точно когато се справила с всяко предизвикателство и получила кутията на Персефона, потънала в момент на суетност и любопитство. Решила да отвори кутията, за да види какво има вътре и да вземе част от красотата за себе си. Тогава станала жертва на капан: стихийният сън. За щастие една позната ръка издърпала прокълнатата кутия от погледа й. Тази ръка я утешила, а лицето на нейния притежател, изпълнено с надежда, моментално й донесло радост. Ерос й бил простил.

Не могло да има по-щастлив край за тази магическа двойка. Афродита спряла да завижда на любимата на сина си и танцувала с тях на сватбата им. Зевс решил да направи Психея безсмъртна. Сега, тази смела, красива жена с крила на пеперуда е и образа зад психологическия символ "Ψ".

Редактор: Елиза Трайкова

Източник: exploringyourmind.com

Снимка: Пак там