Какво представлява личността и как се формира: 3 много различни теории

Акценти

Да опознаеш някого (или себе си) е дълъг и дълбок процес. Отделяме много време, за да разберем хората около нас – а в този процес постепенно откриваме и себе си: какво ни мотивира, какво чувстваме и защо реагираме по определен начин. Именно това естествено желание да осмислим своите преживявания стои в основата на прилагането на Аз-концепцията в ежедневието си. Осъзнаваме, че хората са различни, и се стремим да разберем техните мотиви, поведения и емоции, за да изградим по-добро разбиране и за собствената си личност.

В тази статия ще разгледаме три различни гледни точки за собствената личност и Аз-концепцията. Теориите за личността в психологията изследват как човек изгражда своето „Аз“ – като съвкупност от биологични, психологически и социални влияния. Някои подчертават ролята на обкръжението, други – на вродените фактори, но всички споделят общата идея: личността е динамична система между вътрешния свят и външната реалност.

Психодинамичната личност

Психодинамичната теория за личността, представена от Зигмунд Фройд, е една от първите психологически теории, които се стремят да разберат Аз-концепцията. Фройд констатира, че Азът е съставен от три различни личностни структури: Ид, Его и Суперего.

• Ид – източникът на инстинктите и първичните човешки потребности (например сексуални и агресивни).
• Суперего – моралната част на личността, която отразява нормите и ценностите, научени от обществото.
• Его – посредникът между двете сили; то се стреми да постигне баланс между желанията на Ида и ограниченията на Суперегото.

Тези три структури често влизат в конфликт, а резултатът от техния баланс определя поведението и емоционалното ни състояние. Психодинамичният подход показва как вътрешните конфликти, несъзнаваните импулси и моралните граници оформят нашата идентичност.

» Голямата петорка: петфакторният модел за личността

Самосъзнаване и Аз-концепция

Американският психолог Джордж Хърбърт Мийд разглежда личността от гледна точка на социалния конструктивизъм. Според него човекът е резултат от своите взаимодействия със средата и обществото.

Мийд разделя личността на две части:

• "Аз"  – активната, спонтанна и субективна страна на човека; тя изразява това, което чувстваме отвътре.
• "Мен" – социализираната, по-обективна страна; отразява начина, по който вярваме, че ни виждат другите.

Така Аз-концепцията се развива чрез постоянен диалог между тези две страни – вътрешното ни усещане за себе си и социалното огледало на околните.

Благодарение на способността си да разбираме емоциите и намеренията на другите (т.нар. теория на ума), можем да проявяваме емпатия и да опознаваме себе си по-дълбоко. Нашият мозък реагира на поведението на другите чрез огледални неврони, което ни позволява да „усетим“ чуждите преживявания като свои. Именно това ни прави съпричастни и ни помага да изграждаме автентични взаимоотношения.

Вътрешното огледало

Социологът Чарлс Хортън Кули (1983) въвежда концепцията за "огледалния Аз" – идеята, че възприемаме себе си чрез отражението на това, което мислим, че другите виждат в нас. С други думи, нашата идентичност се формира не само отвътре, но и чрез социалното ни огледало.

Тази теория е близка до понятието за самоизпълняващо се пророчество (Розентал, 1978) – убеждението, че хората често действат в съответствие с очакванията, които другите имат към тях. Например, изследвания показват, че очакванията на учителите влияят върху поведението и успехите на учениците (Lee, 1986). Когато някой вярва в потенциала ни, ние сме склонни да откликнем с повече увереност и резултати – и обратното.

» Позволяваме ли на другите да формират нашата идентичност

Нашата личност се формира чрез взаимодействието между биологичните, психологическите и социалните фактори. Да разберем себе си означава да разберем начина, по който вътрешният ни свят откликва на външната реалност – и обратно.