Какво представлява личността и как се формира: 3 много различни теории

Да опознаеш някого (или себе си) е всъщност един дълъг проект. Отделяме много време, за да опознаем хората, а след това да ги анализираме, за да разберем какво правят и защо го правят.

Може би това е една от причините да прилагаме Аз-концепцията в нашето ежедневие. Знаем, че хората са различни, затова се опитваме да разберем действията или реакциите им.

В тази статия ще сравним три различни гледни точки за собствената личност и Аз-концепцията. Всички теории на психологията на личността се занимават с идеята за Аз-концепция, личност или идентичност. Някои теории подчертават важността на обкръжението в развитието на личността, докато други подчертават значението на вродените биологични нагласи.

1. Психодинамичната личност

Психодинамичната теория за личността, представена от Фройд, е една от първите психологически теории, които се стремят да разберат Аз-концепцията. Фройд (1923) констатира, че Азът е съставен от три различни личностни структури: Ид, Его и Суперего.

Ид представляват вродените (биологични) човешки потребности и инстинкти (напр. сексуални и агресивни инстинкти). Тези механизми се опитват да надвият Егото (волята), за да постигнат своето задоволяване. Затова трите различни личностни структури изглежда са в постоянен конфликт една с друга.

За разлика от горното, Суперегото се определя от факторите на околната среда и се състои от рационална мисъл, съвест и морал, а неговата основна функция е да отлага нуждите и импулсите (самоконтрол).

Егото се опитва да задоволи (или балансира) Суперегото и Ид (две противоречащи си сили), но понякога това може да бъде трудно. Основната функция на Егото е волята на човека. След психодинамичното разбиране за Аза, би било интересно да видим как му влияе околната среда.

2. Самосъзнаване и Аз-концепция

Американският психолог, Джордж Х. Мийд, се занимава със социален конструктивизъм. В своята работа Мийд (1934) възприема индивида като конструкция на социални или екологични фактори.

Мийд разделя собствената личност на "Аз" и "Мен". Аз е субективната и активна собствена личност и ни казва как се чувстваме със себе си, докато Мен е начинът, по който виждаме себе си. С други думи, Мен е социализираната (по-обективна) част от човека, а Аз е по-субективната му част.

Концепцията на Мийд за собствената личност твърди, че тя се развива чрез взаимодействие с околната среда и социалния опит. Аз-концепцията се състои от самосъзнание и самооценка. Както написахме в началото, ние се опитваме да разберем поведението на другите хора. Стремим се да разберем намеренията им и по този начин ги разбираме.

По-конкретно, дарбата, която имаме като човешки същества (теория на ума), е фактът, че ние в по-голямата си част разбираме намеренията на другите хора. Когато те действат (особено емоционално), ние произвеждаме огледални неврони само като ги наблюдаваме.

Това означава, че мозъкът ни се активира в областите на мозъка, които са свързани със специфичното поведение на другия. Ето защо теорията на ума е предпоставка, за да почувстваме съпричастност към друг индивид, и да опознаем другите хора, като почувстваме съпричастност, и следователно станем осъзнати.

3. Вътрешното огледало

Друга интересна статия за собствената личност е тази на Чарлс Кули (1983), който твърди, че имаме собствена личност, която се оглежда в огледало. Тази теория предполага, че разбираме себе си въз основа на това как мислим, че другите ни възприемат. Метафорично казано, околната среда е като огледало, което отразява нашата личност.

Визията на Кули за собствената личност е, че тя се основава единствено на фактори от околната среда. Лесно е да се направи паралел с теорията на Розентал (1978) за самоизпълняващо се пророчество, което предполага, че хората вероятно ще действат в съответствие с очакванията на другите за тях.

Действително, доказателствата подкрепят идеята за самоизпълняващото се пророчество (ефектитет на междуличностните очаквания). Например, изследванията показват, че учителите развиват очаквания за своите ученици и се отнасят към учениците по различен начин, в зависимост от очакванията си, поради което учениците реагират на това отношение по начини, които го потвърждават (Lee, 1986).

В заключение общоприето схващане е, че личността е формирана от биологични, психологически и социални (екологични) фактори, но до каква степен — това е предмет на дебата за ген/възпитание.

Редактор: Елиза Трайкова

Източник: reflectd.co

Снимка: wealthmanagement.com