Кой е бащата на психологията

Поглед към живота и влиянието на Вилхелм Вунд

Кой се счита за баща на психологията? Този въпрос няма задължително конкретен отговор, тъй като много хора са допринесли за създаването, възхода и еволюцията на съвременната психология. Ще разгледаме по-отблизо един човек, който е най-често сочен, както и други хора, които също са считани за бащи на различни разклонения на психологията.

Бащата на съвременната психология

Вилхелм Вунд е най-често соченият за баща на психологията.

Защо Вунд? Херман фон Хелмхолц, Густав Фехнер и Ернст Вебер провеждат ранни научно-психологически проучвания, така че защо те не са кредитирани като бащи на психологията?

В допълнение към това, че прави психологията отделна наука, Вунд има и няколко ученици, които се превръщат във влиятелни психолози. Едуард Брадфорд Титченър е отговорен за създаването на мисловното учение, известно като структурализъм, Джеймс Маккийн Кетъл става първият професор по психология в САЩ, а Г. Стенли Хол създава първата експериментална лаборатория по психология в Щатите.

Кой е Вилхелм Вунд? Кратка биография на живота му

Наред с многото си отличия Вунд е първият човек, който определя себе си като психолог.

Той често се свързва със структурализма, макар че неговият студент Едуард Брадфорд Титченър е истинският виновник за формирането на тази психологическа школа. Вунд също разработва изследователска техника, известна като интроспекция, чрез която висококвалифицирани наблюдатели проучват и докладват съдържанието на собствените си мисли.

Кариерата на Вилхелм Вунд в психологията

Вилхелм Вунд завършва университета в Хайделберг със специалност "Медицина". Той общува за кратко с Йоханес Мюлер и по-късно с физика Херман фон Хелмхолц. Смята се, че работата на Вунд с тези двама души оказва силно влияние върху по-късната му дейност в експерименталната психология.

По-късно Вунд написва "Принципите на физиологичната психология" (1874), което спомага за създаването на експериментални процедури в психологическите изследвания. След като заема позиция в Университета в Лайпциг, той основава първата от двете експериментални психологически лаборатории, съществуващи по онова време. Въпреки че вече съществува трета лаборатория — тази на Уилям Джеймс в Харвард,  тя е насочена към учебни демонстрации, а не към експерименти. Г. Стенли Хол основава първата американска експериментална лаборатория по психология в Университета Джон Хопкинс.

Той обаче прави ясно разграничение между интроспекцията, която е неточна, и вътрешното възприятие. Според него второто включва подходящо обучен наблюдател, който е наясно кога е въведен стимул за интерес.

Процесът на Вунд изисква наблюдателят да бъде особено внимателен към своите мисли и реакции към стимула и да включва множество представи. Разбира се, по причина, че този процес се основава на лично тълкуване, той е силно субективен. Той смята, че систематичната промяна на условията на експеримента би подобрила общоприложимостта на наблюденията.

Докато Вунд обикновено се асоциира със структурализма, всъщност неговият студент Едуард Б. Титченър повлиява мисловната школа на структурализма в Америка. Много историци смятат, че Титченър всъщност е представил погрешно голяма част от оригиналните идеи на Вунд. Вместо това, Вунд определя това като негов принос. Докато структурализмът на Титченър включва разбиването на елементи за изследване структурата на ума, Блументал (1979) отбеляза, че подходът на Вунд е в действителност много по-цялостен.

Бащата на психологията създава и психологическото списание "Философски изследвания", а през 2002 г. е направена класация на най-влиятелните психолози на ХХ век, като той заема 93-то място.

Влиянието на Вилхелм Вунд

Създаването на психологическа лаборатория отличава психологията като отделна област със собствени методи и проблеми.  Вилхелм Вунд и приносът му към експерименталната психология поставя на сцената и бихейвиоризма, а много от неговите експериментални методи все още се използват днес.

Той има много ученици, които по-късно се превръщат в известни психолози, включително Едуард Титченър, Джеймс Маккейн Кетъл, Чарлс Спирмън, Г. Стенли Хол, Чарлз Джъд и Хуго Мюнстерберг. Сред българите, обучавали се в неговата школа, са проф. Шишманов;  д-р Кръстев, който написва първия учебник по Психология в България; проф. Петър Койков, който създава първата лаборатория по Психология на Балканите.

Други мислители, които също се смятат за "бащи на психологията"

Редица други влиятелни мислители могат да претендират за названието "бащи на психологията". По-долу са само няколко от тези хора, оставили следа в специфични области на психологията:

• Уилям Джеймс: бащата на американската психология. Той помага за установяването на психологията в САЩ, а книгата му "Принципите на психологията" се превръща в моментална класика.
• Зигмунд Фройд: бащата на психоанализата. Неговите теории и работа установяват психоанализата като основна мисловна школа в психологията.
• Хуго Мюнстерберг: бащата на приложната психология. Той е пионер в няколко приложни области на психологията, включително клиничната, съдебната и индустриално-организационната психология.
• Джон Болби: бащата на теорията на привързаността.
• Курт Левин: бащата на социалната психология. Той е пионер в използването на научни методи за изучаване на социалното поведение.
• Едуард Торндайк: бащата на съвременната образователна психология. Неговите изследвания върху процеса на учене спомагат да се постави основата на образователната психология.
• Жан Пиаже: бащата на психологията на развитието. Неговата теория за когнитивното развитие революционизира начина, по който се изследва интелектуалния растеж на децата.
• Улрис Нейсер: бащата на съвременната когнитивна психология. Когнитивното движение в психологията получава значителен тласък след публикуване на книгата му след 1967 г., "Когнитивна психология".
• Лайтнер Уитмер: бащата на съвременната клинична психология. Той основава първото в света списание, посветено на клиничната психология, "Психологичната клиника", през 1907 г.
• Гордън Олпорт: бащата на Психологията на личността. Той е един от първите психолози, които изучават личността.

Вунд е не само първият човек, който нарича себе си психолог, а също така утвърждава психологията като формална дисциплина, отделена от философията и биологията. Докато неговият интроспективен метод не отговаря на емпиричната строгост на изследването днес, то акцентът върху експерименталните методи проправя пътя за бъдещето на експерименталната психология. Благодарение на работата и приноса му, е създадено съвсем ново поле, вдъхновило други изследователи да изучават човешкия ум и поведение.

Очевидно не всички ще се съгласят. Мнозина ще твърдят, че Фройд е бащата на психологията, тъй като той е може би една от най-известните фигури в нейната история. Други ще предположат, че Аристотел е истинският баща на психологията, тъй като той отговаря за теоретичната и философската рамка, която допринася за най-ранните етапи на психологията. Трети ще вярват, че най-ранните изследователи като Хелмхолц и Фехнер заслужават признание като учредители на психологията.

Независимо от кои сте вие, всички тези индивиди имат важно влияние върху растежа и развитието на психологията. Теориите на всеки един от тях не са толкова влиятелни днес, но всички тези психолози са важни за своето време и са оказали голямо влияние върху това, което е психологията днес.

По статията работи: Елиза Трайкова

Източник: verywellmind.com

Снимка: famouspsychologists.org