Каква е правилната техника за създаване на очен контакт

Случвало ли ви се е някой така да се втренчи в лицето ви, че неподвижният му поглед да ви обърка?

Не е невъзможно и вие самите да сте предизвикали смут в някого, защото твърде усилено се взирате в очите му.

Чисто статистически жените са по-склонни да търсят очен контакт в обикновения живот, за да покажат внимание и отзивчивост, но се оказва, че точно те по-често се смущават от настоятелното взиране, което могат да получат в отговор.

Част от социалната психология се занимава с това как хората контактуват помежду си в невербалната сфера и разглежда точно как трябва да общуват, за да повишат максимално ефективността й. Лилиян Глас е един от авторите, които се занимават с междуполовата комуникация и консултации. Покрай всички други подробности, тя споменава, че има правилна тактика дори за това как да създавате очен контакт.

Според нея това да следите само очите на някого не е никак добър начин за изграждане на очен контакт. Тезата й може да се обясни с усещането за заплаха, което представлява това в животинския свят. Когато месоядни животни имат очен контакт в дивата природа, най-често това е първи сигнал за конфликт.

Може би нещо от джунглата все пак е останало в нас, щом погледът на околните може да ни изкара от емоционално равновесие до такава степен.

Добре де, може би неотменното взиране в нечии очи не е най-успешният начин да изразим, че внимаваме, но какъв е тогава правилният?

Психолозите не ви съветват да изглеждате незаинтересувани или студени. Според тях трябва да се подават сигнали на внимание, но те трябва да са изразяват активно и не така натрапливо. По време на разговора, който провеждате, е важно да давате сигнали, че слушате. Звуците на потвърждения, кимането и адекватните отговори са част от нещата, които гарантират, че усещанията не излизат от контрол.

Но ние щяхме да говорим за правилния начин да се прави очен контакт, нали? 

Правилата са прости. Много е важно да не забиете втренчен, мъртвешки поглед в очите на „жертвата“. Вече споменахме, че това е намек за възникване на конфликт на съвсем животинско ниво и често кара хората да се чувстват неудобно. Дори малки едносекундни отклонения на погледа могат да са от полза за успокояване на събеседника, но е по-добре да следвате тактика за редуване точките на внимание. Така ще отделите няколко секунди на едното око, после на другото, ще ги последват носа и устата и накрая ще обхванете цялото лице с поглед. Това ще тушира впечатлението за неподвижно взиране в една точка и ще ви позволи да забележите евентуална промяна на заобикалящите ви обстоятелства.

Когато не желаете да гледате нечии очи, можете да наблюдавате челото вместо тях, така едновременно няма да сте груби и ще избегнете нежеланият намек за интимност.

Случва се човек да изнася реч или да говори пред група, като в тези моменти не е добро решение да гледате някого конкретно или да спирате поглед на лицата, защото това може да донесе, освен насочващ елемент в думите ви и нежелано разсейване. В подобни моменти позиционирайте погледа си на около десет сантиметра над главата на човека в средата на публиката. На всеки 2-3 изречения бавно премествайте поглед в ляво или дясно.

Ако слушателите ви са наистина много, е добре да преместите поглед и по-назад в редиците, но се старайте да не оставате статични и загледани в една точка, защото това ви придава студен, неадекватен вид. Подобно поведение ще доведе хората до усещане, че говорите на всички в публиката, но и персонално, защото погледът ви се е задържал за мъничко във всяка посока.

Няма значение какъв е разговорът, изискващ да отдадете внимание, правилно използваният, ненатраплив очен контакт винаги може да ви е от помощ.

Автор: Станислава Тонева
Снимка:mrmediatraining.com

Още по темата:

• Парадоксалната комуникация: 6 главни пункта за разбиране й
• 8 начина, по които тялото говори по-силно от думите
• Укрепване на приятелството с добри умения за слушане
• Топ 10 съвета за по-добра невербална комуникация—част 1