Каква е разликата между психолог и психиатър

Едва ли някой ще оспори твърдението, че грижата за психичното здраве трябва да стане толкова естествена и “нормална”, колкото е тази и за физическото — при зъбобол е съвсем разбираемо да потърсим стоматолог, при настинка и грип — да се обърнем към своя личен лекар… Но знаем ли всички, че трябва да потърсим помощ и ако преживяваме трудно загубата на близък, или се опитваме да се справим с депресивни епизоди, загуба на мотивация, тревожност? А също така, знаем ли към кого да се обърнем? Към психолог? Или към психиатър? Оказва се, че много хора, решили да се изправят пред вътрешните си демони, не разбират съвсем разликата между тези специалисти. За съжаление, често — наред със стигмата около проблемите с психичното здраве, тази неяснота става причина да се откажат да потърсят психологическа помощ.

Основната разлика между психолог и психиатър се крие в тяхното образование

Психиатрите са лекари и могат да предписват лекарства. Психолозите притежават докторскa степен, но не са лекари и в повечето държави не могат да работят с медикаменти. Вместо това те предоставят психотерапия, която може да включва когнитивни и поведенчески интервенции. Психиатрите също прилагат психотерапия, но тя често е придружена с лекарства.

Някои от основните различия между психолозите и психиатрите включват:

• Психиатрите имат медицинско образование, докато психолозите притежават психологическо образование и правоспособност за практикуване.
• Психиатрите завършват специализация, а психолозите карат една или две години стаж, последван от работа под супервизия.
• Психиатрите предписват лекарства, докато повечето психолози не го правят.
• Психиатрите често се фокусират върху повече медицински и фармакологични интервенции, докато психолозите са склонни да се фокусират повече върху лечение, основано на психотерапията.

Как лекуват пациентите си?

Въпреки различията, психолозите и психиатрите играят важна роля за поддържането на добро психично здраве. Двете професии често се представят като противоположни, но на практика те нерядко работят в сътрудничество помежду си, за да осигурят възможно най-доброто лечение за пациентите.

Тяхното сътрудничество допринася за индивидуалния план на интервенцията. В много случаи хората, които работят с психолог и преминават през редовни психотерапевтични процедури, посещават психиатър веднъж седмично или месечно, за да се преразгледат нуждите им от медикаменти.

Например пациентите могат да започнат с посещение при личния си лекар, след като забележат първичните психични симптоми, които изпитат. От своя страна, той трябва да ги насочи към психолог за по-нататъшна оценка. Този психолог трябва да наблюдава, да прави преценка и да диагностицира пациента, преди да го препрати към психиатър, който да предпише и следи нуждата на пациента от лекарства. Психологът и психиатърът могат да работят заедно, като първият предлага поведенчески интервенции, а вторият осигурява медикаменти, за да се справи най-добре със симптомите.

Изборът на необходимия в случая подход често зависи от тежестта на симптомите на пациента, неговите нужди и желания. Някои проучвания предполагат, че хората са склонни да предпочитат самостоятелна психотерапия или комбинация от психотерапия и медикаменти. В такива случаи те могат да работят с психолог, ако желаят да се съсредоточат върху психотерапията, или с екип, който включва психолог и психиатър, ако искат да съчетаят поведенчески и фармакологични интервенции. Някои проучвания установяват, че комбинирането на различните подходи на лечение може да бъде по-полезно за пациентите.