Какви са елементите, нужни за добра терапия на психиката

В родината ни се практикуват много видове терапия и надали обикновените хора са запознати с всеки един от тях. Но коя терапия е наистина добра и можем ли да я разпознаем? Спокойно, няма да ви насочваме към конкретна школа или специалист, а ще опитаме да съберем общите знаменатели, присъстващи във всички форми на здравословна, етична терапия.

Въздържане от излишни диагнози

Консултирането на човек е повече от оглед на проблемите му и е отличителен белег на непатологизиращата терапия. Това не означава, че проблемите не съществуват, по-скоро означава, че човек не разглежда проблемите и връзката им с цялата личност. Работата с хора, а не само с патологичните им състояния, изисква разбиране и подход, които не са достъпни за всички терапевти.

Повечето от проблемите, които карат хората да посетят психолог, не са органични нарушения – „не са хардуерни проблеми, те са софтуерни проблеми“. Те са резултат от психиката на човека, която прави всичко възможно, за да се справи с житейските преживявания — да се адаптира, да оцелее и да попречи на някого да бъде отново наранен. Разбира се, има някои "разстройства", които са чисто органични в етиологията си, като някои форми и случаи на психотични проблеми. Въпреки това, неорганичните проблеми, които водят хората на терапия и често се означават като разстройства, всъщност са много организирани и системни психологически реакции.

Овластяване

Терапевтите, които дават възможност на клиентите си да поддържат вярването, че хората имат способността да се променят и са снабдени с вътрешните ресурси за промяна, всъщност ги овластяват. Терапията се основава на убеждението, че хората могат да се лекуват, ако искат и могат да допринесат за собственото си израстване.
Години наред е имало тенденция, която е владяла медицинските модели на лечение – хората да се разглеждат като фундаментално увредени. Когато терапевтът гледа на клиента си като на лице, неспособно да се промени, е по-вероятно той да се почувства и да действа като увреден. Когато терапевтът може да вижда отвъд раните и защитите на човека, е по-вероятно пациентът да открие истинската си природа. Някои хора може да не са в състояние да преодолеят защитите, но терапевтът им не трябва в никакъв случай да се превръща в допълнителна бариера.

Коопериране

Духът на съвместната работа е обобщен в думите на Алберт Швайцер, който пише: "Всеки пациент носи собствения си лечител вътре в себе си… Ние сме най-добрите си версии, когато дадем шанс на този лечител да започне работа.“

Кооперирането в терапевтичния процес може да се установи, когато терапевтът насърчава лицето, да стане съ-терапевт. Подобна практика поставя терапевтирания зад волана.

Фокусиране

Терапевтите обикновено обичат да работят с хора, като са склонни към емпатия и сърдечни. Няма съмнение, че предоставянето на психотерапия е удовлетворяващо и възнаграждаващо за повечето специалисти. Въпреки че терапевтите са свидетели на щетите, причинени от неприятни и тежки обстоятелства, като например емоционално и физическо насилие или справяне с някаква травма, понякога носят тежки последствия.

Клиентът, а не терапевтът трябва да е център на добрата терапия. Терапевтът има свои емоционални нужди, свързани с част от терапевтичния процес и понякога стига до изводи за собствената си личност. Но има някои психолози, които неволно използват терапевтичния процес и клиентите си, за да лекуват собствените си емоционални рани. Нуждите на клиент и терапевт са различни, но са с един и същ мотив – усещането за мощ, интелигентност, висока оценка, обич и внимание. Когато психологическите нужди на терапевта се посрещат за сметка на тези на пациента, се появява голям потенциал това да навреди на терапевтирания. Добрата терапия е с фокус върху лицето, което бива консултирано, а не върху терапевта.

Самостоятелност

Самостоятелността е състояние на съществуване, което терапевтът може да олицетворява по време на терапевтичния процес. Самостоятелността се определя от Рихард Шварц като състояние на спокойствие, любопитство, състрадание, творчество, увереност, смелост, свързаност и яснота. Самостоятелният живот се счита за необходимост при добрата терапия, защото това състояние позволява на терапевта да работи съвместно, без да се бута, без да патологизира и без да квалифицира пациента.

Взаимоотношения

Отвъд техниката и теорията е сферата на връзката: текущата връзка човек – човек, която осигурява основата за промяна. Терапевтичната връзка е затворено, защитено пространство, позволяващо, пълно и качествено да се усеща наличието на самостоятелност, едновременно с присъствието на друг.
Терапевт, който олицетворява самостоятелност и има безусловно позитивно отношение към лицето, което се лекува, може да създаде терапевтичната връзка. Без терапевтична връзка няма терапия.

Дълбочина

Терапията често пъти е "дълбока". Изглежда има разделение в областта на психичното здраве между видовете терапия, които наблягат на когнитивните решения и тези, които подчертават емоционалността. И двете са важни. Изцелението изисква повече от просто разбиране за проблемите, когнитивно противодействие и промяна на поведението на повърхността. За да се излекува човек, трябва да изследва дълбочината на раните, които пораждат крайни убеждения, чувства и поведение, а не да се отдръпва, да се противопоставя или да компенсира страданието. Когато се противопоставяме и се отвръщаме от по-дълбокото си страдание, ние му даваме сили, което често води до повече страдания.

Обръщането към източника на болка невинаги е лесно. Както Карл Юнг пише: "Просветлението се състои не само във виждането на светлинни форми и видения, но и в това, че тъмнината е видима. Последното е по-трудно и следователно непопулярно".

Добрата терапия е несъвършена

Фразата "добра терапия" насърчава погрешното схващане - идеята, че има такова нещо като чиста и идеална терапия – процес, освободен от всякакви проблеми или спънки. По същия начин, по който един добър брак или връзка не се случва без проблеми, добрата терапия невинаги ще преминава без трудности. Никой терапевт не е перфектен и терапията не може да бъде организирана перфектно, без значение колко идеална е методиката, по която тя се води.

Понякога конкретния терапевт не може да помогне

Дори най-добрите терапевти не са всесилни. Всеки един от тях работи с големи надежди и прекарва безброй часове в изучаване на човешката душа, за да разнищят възлите от проблеми в нея. Те са принудени да помагат на другите, да ги освобождават от непоносимото бреме на страданието и да поддържат надеждата. И все пак, има мигове, в които не могат да помогнат.
Всички вярват, че добрите терапевти не се оtказват, но всъщност добрият терапевт е професионалист, който разбира до къде стигат неговите граници и усеща момента, когато за клиента е добре да започне работа с някой специалист по-подходящ за случая му. Добрата терапия значи да се работи, без да се оставя надеждата.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: goodtherapy.org
Сниимка:learn.marymount.edu