Начало Психология Позитивна психология Връзки и взаимоотношения Какво е емпатия и защо е важна тя

Какво е емпатия и защо е важна тя

Какво е емпатия и защо е важна тя - изображение

Бездомният мъж стоеше на ъгъла на улицата с разкъсано палто, което беше твърде тънко за мразовития зимен ден. Изглеждаше уморен, държейки картон с надпис: "Всяка стотинка помага." Малка група приятели и познати се спря, за да даде на мъжа някой лев.

Повечето от тях почувстваха мимолетна съпричастност и състрадание към човека. С изключение на един, който отвратен направи коментар, че бездомните са просто хора, които умеят да надхитряват системата.

- Той вероятно изкарва повече пари, отколкото аз — продължи да се ядосва той, а жена му се засрами от поведението на съпруга си.

Защо, когато видим друг човек да страда, някои от нас са в състояние незабавно да се поставят на негово място и да изпитат съчувствие към болката му, докато други остават безразлични?

Емпатията е ключът.

Ние обикновено сме доста добре запознати със собствените си чувства и емоции. Но емпатията ни позволява да "влезем в обувките на другия", така да се каже. Тя ни позволява да разберем емоциите, които чувства отсрещният.

За много от нас това да видим човек, който страда, и да реагираме с безразличие или дори пряка враждебност е абсолютно неразбираемо. Но фактът, че някои хора реагират по такъв начин, ясно показва, че емпатията не е универсален отговор на страданието на другите.

Защо чувстваме емпатия?

Защо тя има значение? И какво влияние има върху нашето поведение?

Какво е емпатия?

Емпатията включва способността да разбираме емоционално това, което изпитва друг човек. По същество тя е способността да се поставяме в положението на някой друг и да чувстваме това, което той вероятно чувства.


Терминът "емпатия" (empathy) е въведен за първи път през 1909 г. от психолога Едуард Б. Тиченер в превод на немския термин einfühlung (което означава "чувство").

Според различни експерти, емпатията се определя като:

"… един наблюдател реагира емоционално, възприемайки как друг човек изпитва или е на път да изпита емоция". — Езра Стотланд, 1969 г.

"… опит от страна на един самоосъзнат Аз да разбере неосъдително положителните и негативните преживявания на друг Аз". — Лорън Уип, 1986 г.

"… афективен отговор, подходящ повече за ситуацията на някой друг, отколкото за нашата собствена." — Мартин Хофман, 1987 г.

Защо е важна емпатията?

Човешките същества със сигурност са способни на егоистично, дори жестоко поведение. Един бърз поглед към всекидневнието бързо разкрива множество неприятни, егоистични и груби действия. Въпросът тогава е защо всички ние не проявяваме такова самообслужващо поведение през цялото време? Какво е това, което ни кара да усещаме болката на някой друг и да отговаряме с доброжелателство?

Множество теории се опитват да обяснят емпатията. Най-ранните проучвания по темата са насочени към концепцията за съчувствието. Философът Адам Смит предполага, че това съчувствие ни позволява да изпитваме неща, които в противен случай никога не бихме могли да почувстваме напълно.

Социологът Хърбърт Спенсър твърди, че тази симпатия служи като адаптивна функция и подпомага оцеляването на видовете.

По-скорошните подходи се фокусират върху когнитивните и неврологичните процеси, които стоят зад емпатията. Изследователите установяват, че различни региони на мозъка играят важна роля при емпатията, включително фронталната (предна) част на цингуларната гънка (anterior cingulate cortex) и предната инсула (anterior insula).

Емпатията води до помагащо поведение, което е от полза за социалните взаимоотношения. Ние сме природно социални създания. Нещата, които помагат в нашите взаимоотношения с останалите, са от полза и за нас. Когато хората изпитват емпатия, те са по-склонни да проявяват просоциално поведение, което е от полза за другите.

Защо понякога не изпитваме емпатия?

Както илюстрира историята в началото на статията, не всеки изпитва съпричастност във всяка ситуация. Мъжът не изпитва никакво съчувствие, емпатия или състрадание към бездомника, който трепери на студената зимна улица и дори изразява пряка враждебност към него. Защо се чувстваме съпричастни към някои хора, но не и към други? Съществуват различни фактори: как възприемаме другия, какво приписваме на тяхното поведение, това, на което отдаваме положението на другия човек, нашите собствени минали преживявания и очаквания.

На най-базово ниво изглежда, че има два основни фактора, които допринасят за способността ни да изпитваме емпатия: генетика и социализация. По същество тя свежда до възрастовите относителни приноси на природа и възпитание. Родителите ни предават гени, които допринасят за цялостната ни личност, включително нашата склонност към съчувствие, емпатия и състрадание. От друга страна, ние също сме социализирани от нашите родители, нашите връстници, нашите общности и обществото. Начинът, по който се отнасяме с другите и това, което чувстваме към тях, често е отражение на вярванията и ценностите, които са ни внедрени от най-ранна възраст.

Няколко причини, поради които понякога не изпитвамее емпатия:

Ставаме жертва на когнитивните склонности: Понякога начина, по който възприемаме света около нас, е повлиян от редица когнитивни склонности. Например, често приписваме неуспехите на други хора на вътрешни характеристики, като отдаваме собствените си недостатъци на външни фактори. Тези отклонения могат да затруднят виждането на всички фактори, които допринасят за ситуацията и ни пречат да я видим от гледната точка на другия.

Дехуманизираме жертвите: Ние също падаме в капана на мисълта, че тези, които са различни от нас, не се чувстват и не се държат по същия начин като нас. Това е особено често срещано в случаите, когато други хора са физически отдалечени от нас. Когато гледаме репортажи за бедствие или конфликт на чужда земя, може да сме по-малко склонни да чувстваме емпатия, ако мислим, че страдащите са по същество различни от нас.

Обвиняваме жертвите: Понякога, когато друг е жертва на ужасно преживяване, ние правим грешката да обвиняваме него за обстоятелствата, които са го сполетели. Колко често сте чували някой да задава въпроса какво ли е сторила жертвата на престъпление, за да предизвика атака? Тази тенденция произтича от нашата нужда да вярваме, че светът е справедливо място. Ако вярваме, че хората получават това, което заслужават и заслужават това, което получават, това ни заблуждава да мислим, че такива ужасни неща никога няма да се случат на нас.

Въпреки че понякога емпатията може да ни убягва, повечето хора са способни да я изпитват към другите в различни ситуации. Тази способност — да виждаме нещата от гледна точка на друг човек и да сме съпричастни към емоциите му — играе важна роля в нашия социален живот. Емпатията ни позволява да разберем другите и доста често ни принуждава да предприемем действия за облекчаване на страданието им.

По статията работи: Елиза Трайкова

Източник: verywellmind.com

Снимка: huffingtonpost.com

Още по темата:

5.0, 2 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияПсихологияЛайфстайлЛюбопитноСнимкиФизиология