Какви са причините да вярваме в Бог според изследване на Оксфордския университет

Години наред обществото се разпространява теория, че религиозността на хората има пряка връзка с интуицията. Поради факта, че през цялото развитие на човешката раса са присъствали някакви форми на религиозни вярвания, психолозите, философите и невролозите се занимават с въпроса усилено, а това води до голямо количество нови данни. Най-популярната доскоро теория, обясняваща защо човек е склонен да вярва в Бог, предполагаше, че религиозните хора са по-силно интуитивни, а атеистите са склонни към аналитично мислене.

Всъщност новото изследване се провежда от учените в центъра за поведенчески изследвания (Centre for Advances in Behavioural Science) към Университетът Ковънтри в сътрудничество с невролози и философи от Оксфордския университет, а в средите на психолозите тези светила на науката звучат доста сериозно. Проучването цели да разгледа резултатите на предишно изследване, което твърди, че вярванията на човека са пряко свързани с интуитивно — аналитичното мислене на личността. Предходното проучване е излязло с резултати, твърдящи, че колкото по-интуитивен е индивидът, толкова по религиозен е и съответно, че религиозните убеждения намаляват, когато аналитичното мислене се развива.

За да подберат внимателно групата религиозни хора, които да изследват, учените потърсили такива, които са готови да жертват доста време и усилия в преминаването на известния поклоннически път в северна Испания, наречен Пътят към Сантяго (Camino de Santiago de Compostela).

За да съберат данни, изследователите молят пилигримите, изминаващи поклонническия маршрут, да опишат силата на своите убеждения, след което оценяват нивата на интуитивно мислене с вероятностна задача, в която поклонниците трябва да изберат между логика и „усещане“.

След като резултатите не потвърждават предполагаемата връзка между свръхестествените вярвания и интуицията, специалистите предлагат математически пъзели за оценяване на интуитивността. Те също не откриват връзка между предчувствието и убежденията за наличие на свръхестествени явления.

За да са съвсем сигурни в резултатите си, учените подлагат реципиентите на мозъчна стимулация за повишаване на когнитивното инхибиране, за което се смята, че регулира аналитичното мислене. За тази цел през два електрода, поставени върху скалпа, се пуска безболезнено електричество, което да активира десния горен фронтален гирус, или онази област на мозъка, отговаряща за инхибиторния контрол. В предходното изследване, показващо връзка между интуицията и религията, са получени резултати, говорещи че атеистите използват тази област на мозъка повече, когато се опитват да потиснат свръхестествени вярвания. Новото изследване установява, че повишеното когнитивно инхибиране няма фактическа връзка с нивата на вяра в свръхестественото.

Учените твърдят, че е преждевременно да се отсъжда дали произходът на вярата е интуитивен или естествен. Вместо това те се насочват към силната роля, която имат възпитателният процес и социо-културното взаимодействие и религиозното образование.

Един от авторите — Мигел Фарис казва:

"Какво е това, което създава вярата ни в божествата — дали е интуиция, разум сърце или ум? Дебатите по този въпрос са доста дълги, но нашето изследване оспори теорията, че религиозността зависи от това дали човек има аналитично или интуитивно мислене."

"Ние мислим, че хората се „раждат вярващи“, по същия начин, по който и способни да говорят (и неизбежно го правят в ранните години на живота си). Наличните социологически и исторически данни показват, че това, в което вярваме, се основава главно на социални и образователни фактори, а не на когнитивни стилове, като интуитивно-аналитичното мислене.“

Изводите от това ново проучване са, че религиозните вярвания най-вероятно се коренят в културата, а не в някаква примитивна интуиция.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: sciencedaily.com
Снимка: beliefnet.com