Как се отразява религията на психичното здраве на човека

Религията представлява набор от организирани вярвания, практики и системи, които най-често са свързани с обожание на божество или друг вид свръхестествена сила.

Основните елементи на религията са културните вярвания, светогледът, текстовете, пророчествата, откровенията и поуките, които имат духовно значение за членовете на съответната религиозна общност. Тя се проповядва с различни практики, сред които проповеди, ритуали, молитви, медитация, свещени места, символи и църковни празници. Въпреки това не всички религии се крепят на вяра в божество или свръхестествена сила.

Известният психоаналитик Зигмунд Фройд описва религията като форма на реализиране на патологично желание. Според модерната психология религията може да изиграе важна роля в живота на човека, да повлияе на неговите преживявания, да го направи по-здрав и щастлив. Много проучвания сочат, че тя го улеснява при изграждане на здравословни навици, регулиране на поведението и осъзнаване на собствените емоции – все фактори, които са пряко свързани със здравословното ни състояние.

Видове религии

Някои религии обединяват големи групи от хора, други са познати на малцина. Част от тях проповядват вярата в един-единствен бог (монотеизъм), а останалите – в повече от един (политеизъм).

Някои от известните религии са:

• будизъм;
• християнство;
• конфуцианство;
• индуизъм;
• ислям;
• юдаизъм и др.

Анимизъм и тотемизъм

В религиозен аспект анимизмът е вяра, че нечовешки същества имат божествени, необясними сили, а тотемизмът – вяра в божествената връзка между човека и заобикалящата го природа. Тяхна противоположност са атеизмът (вярване, че не съществува бог) и агностицизъм (вярване, че съществуването на бог или богове не може да бъде разгадано или обяснено).

Макар религията и духовността да са свързани, между тях има и някои съществени разлики. Духовността е индивидуална практика и вярване, докато религията е организирана практика, която обединява съвкупност от хора. Също така е напълно възможно да бъдем духовни, без да принадлежим към конкретна религиозна общност и да вярваме в божество.

>>> Смирението, религията и психологията – какво трябва да знаем

Защо хората изповядват религии

Трудно може да се даде ясен и категоричен отговор на този въпрос, но все пак експертите изтъкват няколко възможни причини.

Психология на религиозните вярвания

Според Фройд религията е форма на осъществяване на патологично желание, а според други учени начинът, по който работи човешкият мозък, ни кара да вярваме. Нашето съзнание непрекъснато търси закономерности, причини и смисъл и сякаш религията ни помага да изградим собствена система от вярвания и убеждения.

Родителството и културната среда също оказват голямо влияние, тъй като в повечето случаи хората принадлежат на религията, която се изповядва от тяхното обкръжение. Всеки човек има потребност да принадлежи, която, в съчетание с желанието му за социално свързване, още повече засилва желанието му да бъде част от нещо, по-голямо от него самия.

Цели на религията

Религията може да донесе комфорт и да ни напътства, когато не знаем коя посока да изберем и какво решение да вземем. Тя ни създава чувство за принадлежност и свързаност с традицията. Според някои изследвания религията влияе на здравето и продължителността на живота ни, макар че този въпрос винаги е будел много противоречия. Част от специалистите твърдят, че хората, които посещават редовно религиозни служби, са по-здрави от останалите.

Защо обаче е трудно да се каже дали вярващите хора са по-здрави именно заради своята вяра? Причините според скептиците са няколко:

• Тези хора може просто да са по-здрави от останалите.
• Възможно е ползите за здравето да са свързани със социалните контакти по време на служба, не толкова със самата религия.
• В някои религии основен принцип е здравословният начин на живот.

Ефекти от религията върху човека

Както вече стана ясно, тя може да ни донесе чувство за принадлежност, утеха и просветление. Има доказателства, че религията се отразява както на физическото, така и на психичното ни здраве.

Религията и физическото здраве

Група проучвания разкриват, че участниците, които изповядват дадена религия или имат изразена духовност, по-рядко страдат от коронарна болест на сърцето и ниско кръвно налягане. Те живеят по-дълго и имат по-добър имунитет.

Резултатите показват още, че голяма част от доброволците се хранят по-здравословно, физически по-активни са и обикновено имат по-добре развити когнитивни умения.

Учените установяват също така, че вярващите хора пушат по-рядко, което ги предпазва от ракови, сърдечносъдови и белодробни заболявания. Воденето на целесъобразен начин на живот е важна предпоставка за дългата му продължителност.

>>> 5 причини възрастните хора да са по-религиозни

Религията и психичното здраве

Религията може да има положителен и отрицателен ефект върху психичното ни здраве. Тя ни кара да се чувстваме по-силни и уверени, когато сме под стрес, но в някои случаи е и опасна, защото ни потиска и ограничава (има религии, които ограничават възможностите ни за лечение например).

Религията и духовността засилват позитивните ни вярвания и ни помагат да усвоим важни умения за справяне. За жалост, те могат да ни принудят да прилагаме практики, които вредят на психиката ни.

Ползи от религията върху психичното здраве

• предлага структура и яснота;
• формира общност;
• носи чувство за принадлежност;
• помага при справяне с травмиращи събития и напрегнати ситуации;
• подтиква към състрадание, признателност и опрощение.

Понякога религията има силата да помогне за облекчаване на симптомите на някои психични разстройства. Например Програмата от 12 стъпки за лечение на зависимости често включва и обръщане към вярата, като част от самата терапия.

Полезна или вредна е религията за човека

Несъмнено религията оказва своето комплексно въздействие върху отделния човек и обществото. Тя обединява, но и разделя, особено в случаите на дискриминация въз основа на религиозна принадлежност.

Хората, които страдат заради своите религиозни убеждения, са по-нещастни, изпитват силна тревожност и е възможно дори да развият депресия.
Онези, които вярват в милостивия Бог, са по-склонни да прощават на самите себе си и да коригират грешките си със самосъстрадание. Ако обаче обект на тяхната вяра е наказващият или осъждащ Бог, психичното им здраве е потенциално застрашено.

В случай, че не споделяме вижданията на нито една религиозна общност и не желаем да се присъединяваме към такава, можем да извлечем ползите, които религията носи, като развием здравословни навици на живот, поддържаме социални контакти с околните и усъвършенстваме уменията си за справяне.

Ако се притесняваме от това как нашата вяра влияе на психиката ни, можем да се консултираме със специалист по психично здраве.

Какво можем да направим, за да усетим положителния ефект от религията

Ако искамe да подобрим качеството си на живот с помощта на религията, експертите препоръчват:

• да намерим общност, с която бихме искали да се свържем, защото без социална подкрепа не можем да бъдем щастливи;
• да съберем информация за практики, често използвани в религията – медитация и осъзнатост например;
• да открием нещата, които ни вдъхновяват (книги, музика, природа и други), защото така ще постигнем вътрешен мир и ще се чувстваме по-добре.

Експертите са категорични: Хората, които посещават редовно църковни служби, обикновено живеят по-дълго и са по-устойчиви психически. Но защо? Може би имат по-широк социален кръг или по-високи доходи? Или пък се дължи на аспект от самата църковна служба – комуникацията с другите, молитвите, размишленията?

Възможни рискове

Обсервационният характер на проучванията не доказва, че религията удължава живота или пък обратното. Можем обаче да заключим, че между посещенията в църква и продължителността на живота има връзка. Вероятно причината за нея е различна. Някои проучвания разкриват, че хората, които редовно присъстват на църковни служби:

• имат по-голям шанс да започнат работа;
• имат по-широк социален кръг;
• са по-позитивно настроени;
• е по-вероятно да живеят във функционално и сплотено семейство;
• са по-малко застрашени от болести, които да нарушат функциите им в ежедневието.

Според един от изследователските екипи обаче не бива да считаме, че религиозните убеждения сами по себе си са достатъчни, за да бъдем в добро здраве. Те всъщност са взаимосвързани с фактори като етническа принадлежност, културна среда и социално-икономически статус.

Някои религии внушават на вярващия, че не страда от психично разстройство, а е претърпял морален или духовен провал, което не налага консултация със специалист по психично здраве. Тяхната позиция гласи, че подобни проблеми могат да бъдат разрешени със силата на волята.