Какво е да си агностик

Фил Зукърман е автор на няколко доста популярни книги и светски изследвания, както и професор по социология, който в свой материал за Psichology Тoday, разказва за един от диалозите на тема религия, които е намерил доста интересни.

В него известният отвъд океана телевизионен водещ Стивън Колбърг провокира свой гост: „… признайте, че има неща, по-големи от нас във вселената, които не разбирате…“

Гостуващият му Бил Мар (продуцент и комедиант) отговаря: „Признавам , че има неща по-големи от нас във вселената , които ние не разбираме. Но моят отговор на това не е да измислям наивни истории или да вярвам на притеснителни в интелектуално отношение митове от бронзовата епоха…“

Фил Зукърман намира този разговор за прекрасен повод да ни обясни малко за нещата, в които вярва това странно животно агностикът.
Защо сме тук?
Какъв е смисълът на живота?
Какво се случва, след като умрем?

Как се е появила вселената? Ако отговорим с „Голям взрив“, следва въпрос за това, което е предизвикало взрива. Какво е имало преди Големия взрив? Какво е създало енергията и материята, нужни за него?
Съвсем резонни въпроси в живота на разумното, интелигентно човешко същество. Интелектуално честният отговор, към който се стреми Зукърман, що се отнася до всички тези въпроси, е „не зная“, като вливайки се в потока на още по-притеснителните отговори, заявява „може би никой не знае“. И още по-психеделичен отглас „може би ни е непонятно“, защото ни липсва капацитет да осъзнаем нещо толкова голямо. Човешките същества не знаят достатъчно за Вселената и възможните бъдещи открития, за да дадат твърд и сигурен отговор на тези толкова съществени питания. Според Зукърман може да отговаряме само и единствено въз основа на сегашните си знания.

С това той ни отваря вратата на скромния свята на агностицизма — позиция, според която на много от дълбоките екзистенциални въпроси всъщност не може да се даде истински отговор, защото трябва да допуснем, че знанията ни не се простират достатъчно далеч, че да знаем дали съществуват непознати космически сили. В унисон с това философът Андре Конт-Спонвил е определил „съдбата на човечеството“ като „непоправимо невежество“.

А Бог? Кой може да отговори — може би има Бог, може би няма, доказателствата не са никак убедителни. За повечето хора да си агностик се свежда до това, че нито вярваш, нито не вярваш в съществуването на Господ.

Един известен агностик е философът Джулиън Багдини, който твърди, че "не можем да знаем дали Бог съществува, така че единствената рационална възможност е да се въздържим от отсъждане по въпроса“.

Професор Зукърман изтъква втори, по-дълбок и нюансиран смисъл на термина „агностик“. Той е доста по-близък до буквалния превод от гръцки (α — „без“ и γνωσις — „знание“), той се отнася за човек, който поддържа мнение, че съществуват някои въпроси, предмети и аспекти на съществуването, които просто са неизвестни и неразбрани от хората. Той обяснява, че човешкият ум несъмнено е ограничен и научните методи имат своите граници, като някои аспекти на реалността просто надхвърлят човешкото знание и разбиране. Тази форма на агностицизма е събрана в няколко кратки думи на Робърт Ингерсол: „Човешкият ум не е достатъчно голям, за да отговори на въпросите за произхода и съдбата“.

Може би най-точните думи, определящи агностика, са написани от Ерик Майсел: „Никой няма специални познания за целта или липсата на цел във Вселената, имаме само научни знания със своите ограничения, спекулациите на съзнанието с неговите ограничения са някаква мистерия, споделяна от всички ни, като е много вероятно тя да остане необяснена до края на времето.“

Човешката религиозност, вяра или безверие са изключително интересен феномен не само за философията, а и за психологията. Те играят роля както на персонална мотивация, така и на сила, движеща голяма част от социалните изменения в обществото. 

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: psychologytoday.com
Снимка: twitter.com