Какво е гранично личностно разстройство
Граничното личностно разстройство е състояние, характеризиращо се с хронична нестабилност в отношенията, екстремни емоционални реакции и постоянен страх от изоставяне.
Граничната личност все още не е добре разгадана от специалистите по психично здраве. Това е така, защото част от тях са на мнение, че граничните личности не се намират в рамките на патологичното състояние, а други обясняват, че разстройството е реакция на травма в ранна детска възраст, а не действителен проблем, свързан с психичното здраве.
Характеристики и симптоми на граничната личност
За да отговаря на условията за диагностициране, човек трябва непрекъснато да проявява симптомите на разстройството (голяма част от хората са изпитали симптомите поне веднъж през живота си, когато са били под напрежение). Международният класификатор на болестите е изключително полезен по отношение определяне на болестните състояния, а според него симптомите се изразяват в няколко основни точки:
- затруднения в самоопределяне и идентификация, както и справянето с проблеми при междуличностните контакти;
- черти в характера, предизвикващи притеснение (тенденция към чести лъжи и квалификации);
- относителна стабилност на симптоматиката във времето (временната поява на симптоми не означава гранично разстройство, а сътресения в личния живот);
- предизвикателства във функционирането, свързани със състоянието, са симптом, ако не се обясняват съвсем логично с обстоятелствата от околната среда или нормалното развитие на личността.
Децата например показват много признаци на граничната личност, но емоционалното регулиране предизвиква подрастващият да има съмнително поведение, а всъщност това е напълно нормално за тяхното израстване.
Характеристики на граничното личностово разстройство
Емоционална нестабилност
Хората с гранично личностово разстройство могат да претърпят интензивни промени в настроението, както и да преживеят емоции, които изглеждат необичайно интензивни за ситуацията. Дори леко порицание по време на работа може да предизвика прояви на самомнителност. Много страдащи виждат света в черно и бяло, като хората, местата и нещата бързо се променят за тях, но биват определяни като абсолютно добри или лоши.
Тревожност
Разстройството води хората до паника и стрес и те започват да се чувстват особено уязвими в условията на несигурност.
Тревожност при раздяла
Отклонението се характеризира с интензивен и хроничен страх от изоставяне или отхвърляне.
Депресия
Хората, страдащи от разстройството, се чувстват депресирани или отчаяни, и могат да изпитват затруднения при възстановяване от неуспехи. Срам, вина и чувства на неадекватност са често срещани.
Импулсивно поведение
Граничните личности често действат, без да мислят. Те могат да се ангажират с натрапчиво поведение или да прибегнат до самонараняване, за да изразят чувствата си и да се справят с болката.
Поемане на рискове
Граничното разстройство често води до поемане на ненужни рискове. Страдащите или не оценяват риска, или не успяват правилно да преценят, доколко разумни са решенията.
Интерперсонален антагонизъм
Граничните личности копнеят за близки взаимоотношения, но често изпитват враждебни, гневни или негативни чувства към онези, които обичат. Те могат неоснователно да се ядосат в отговор на незначителни стимули или да се лутат между идеализирането и обезценяването на хората, които обичат най-много.
>>> Как да общуваме по-лесно с близък, страдащ от гранично личностно разстройство
Причини за граничното личностно разстройство
Много гранични личности са били малтретирани или изоставени като деца. Статистиката сочи, че 75% от тях имат анамнеза за сексуално насилие. Това е причината много специалисти да считат, че състоянието се причинява от ранни фактори на околната среда, а не по генетични причини. Има известни доказателства, че граничното личностово разстройство е заболяване предавано от родител на дете, както и подозрения, че всъщност става дума за влиянието им, а не за генетична предусловеност. Важна фигура на възрастен, чиито настроения оказват вредно влияние над детето, може да го докара до развитие на нездравословни умения за третиране на ситуациите, което в крайна сметка води до гранично личностово разстройство.
Проучванията показват, че някои симптоми на състоянието - особено трудностите, свързани с регулиране на емоциите и вземането на решения, могат да имат неврологична причина.
Ако поне няколко от следните твърдения се отнасят за Вас, би било добре да се консултирате със специалист:
- Често се чувствам „празен.“
- Емоциите ми се сменят твърде често и също много често изпитвам дълбока тъга, гняв и тревожност.
- Постоянно се страхувам, че хората, които обичам, ще ме изоставят или напуснат.
- Повечето ми романтични връзки са много емоционални, но нестабилни.
- Отношението ми към хората в живота ми се променя бързо и драстично, понякога без да знам защо се случва.
- Често върша неща, които знам, че са опасни или нездравословни за мен като например да шофирам безотговорно, да правя необезопасен секс, да пия твърде много алкохол или да прекалявам с пазаруването по магазините.
- Опитвал съм да се самонаранявам чрез порязване или опит за самоубийство.
- Когато се чувствам несигурен в дадена връзка, съм склонен да реагирам остро или да правя необмислени жестове, в опитите си да задържа човека до себе си.
Лечение на гранично личностово разстройство
Дълги години граничната личност се считаше за едно от най-предизвикателните психиатрични състояния, които трябва да бъдат третирани. Новите изследвания доказват, че съвременните терапии и медикаменти дават доста добри възможности за повлияване и лечение.
- Как да общуваме по-лесно с близък, страдащ от гранично личностно разстройство
- Какви са предизвикателствата във връзката с партньор с гранично личностно разстройство
- Патологичната ревност при хора с гранично личностно разстройство
- Халюцинации и самонараняване при пациенти с гранично личностно разстройство
СТАТИЯТА е свързана към
- Поведенческа психология
- Патология
- Как да общуваме по-лесно с близък, страдащ от гранично личностно разстройство
- Патологичната ревност при хора с гранично личностно разстройство
- Какви са предизвикателствата във връзката с партньор с гранично личностно разстройство
- Ботоксът регулира емоциите при пациенти с депресия и гранично личностно разстройство
- Болест в сянка: Живот с гранично личностно разстройство
- Халюцинации и самонараняване при пациенти с гранично личностно разстройство
- Как граничното личностно разстройство на майката се отразява на детето
Коментари към Какво е гранично личностно разстройство
Стоян Чолаков
Здравейте, много се интересувам от психология. Тази статия ми хареса. Моля ви, Фрамар Бг, напишете името на автора/ авторката. Или го кажете. Защо сте го скрили? Поздравления за статията!
Здравейте,
Радваме се, че сме Ви полезни! На въпроса Ви – тази статия е плод на екипна работа, поради което е посочен автор "Екип на Фрамар.бг".
Здравейте, много се интересувам от психология. Тази статия ми хареса. Моля ви, Фрамар Бг, напишете името на автора/ авторката. Или го кажете. Защо сте го скрили? Поздравления за статията!
Nonsense
Може ли психотерапевт да постави такава диагноза?
Здравейте! Диагнозата може да се постави от клиничен психолог или психотерапевт след проследяване и наблюдаване на пациента и провеждане на тестове и изследвания.
Може ли психотерапевт да постави такава диагноза?
Николай Попов
при лечението на ГЛР задължително е използването на медикаменти или само терапия би помогнала. приблизително колко (или какви са най-кратките и дългите срокове) продължава лечението на такова разстройство?
Здравейте! Лекуващият специалист преценява подходящата терапия (или комбинация от терапевтични подходи) въз основа на индивидуалното състояние и симптматика. Психотерапията е основното лечение на гранично разстройство на личността. Лекарствата могат да се предпишат за лечение на съпътстваща симптоматика, като депресия и тревожност. Възстановяването отнема време.
при лечението на ГЛР задължително е използването на медикаменти или само терапия би помогнала. приблизително колко (или какви са най-кратките и дългите срокове) продължава лечението на такова разстройство?
Аделина Тодева
Здравейте, има ли право ли психолог да поставя диагнози за личностови разстросйтва, в частност ГРЛ, без нужните професионални тестове и изследвания на поведението на пациента?
Здравейте! Диагнозата се поставя от клиничен психолог след проследяване и наблюдаване на пациента и провеждане на тестове и изследвания.
Здравейте, има ли право ли психолог да поставя диагнози за личностови разстросйтва, в частност ГРЛ, без нужните професионални тестове и изследвания на поведението на пациента?