Как граничното личностно разстройство на майката се отразява на детето

Акценти

Един от най-проблематичните аспекти от общуването с майка, която страда от гранично личностно разстройство, е нейната емоционална нестабилност. В един момент тя може да бъде грижовна и мила, а в следващия – да се държи като дете и да очаква другите да се грижат за нея.

Тя сменя постоянно своята маска и е наистина трудно за човека отсреща да предскаже какво ще е поведението й. В същото време едно от най-важните условия за отглеждането на здраво и щастливо дете е то да знае какво да очаква от родителя, от когото е най-силно зависимо, най-често майката.
За съжаление, невъзможността на детето да предскаже с коя версия на майка си предстои да се сблъска буди у него тревожност и объркване. В някои случаи може да се почувства измамено или дори гневно. То просто никога не знае за кое нейно превъплъщение трябва да се подготви.

За разлика от родителите с нарцистично разстройство, тези с гранично личностно са способни да изпитват чиста любов към детето си. Тя обаче е условна, защото понякога неудовлетворените нужди на майката в детството я принуждават да възприема собственото си дете като източник на утехата и безграничната любов, които не е получавала от своите родители.

Адаптацията към живота с майка с гранично личностно разстройство вреди на общуването с околните

Цената на това да съжителстваш с човек, който страда от гранично личностно разстройство, е много висока.

Детето неусетно се променя, за да може да се впише в дисфункционалната и хаотична заобикаляща среда. Дори когато порасне и напусне дома, то остава под влиянието на своя родител. Според експертите, макар и заучено през годините, неговото поведение може да бъде променено, ако намери търпеливи и емоционално устойчиви приятели или потърси помощ от терапевт.

>>> Модели на тревожно поведение, причинено от преживяна психологическа травма в детството

Негативни последици върху живота на дете, чийто родител страда от гранично личностно разстройство

Има няколко аспекта от живота на детето, които са най-силно засегнати от съжителството с майка с гранично личностно разстройство. За съжаление, в опитите си да се сближи с нея и да получи любовта й, то рискува да навреди на личните и професионалните си отношения за в бъдеще.

Емоционална нестабилност и несигурност

Майката с гранично личностно разстройство не умее да регулира емоциите си и така се превръща в един от най-лошите примери за подражание. Обикновено родителите са тези, които показват на децата си как да владеят силните чувства, като ги учат да използват по-балансиран и рационален подход.

За съжаление, майката с гранично личностно разстройство не е способна да научи детето си на това, тъй като самата тя страда от дефицити, резултат от минала травма. Тя не носи вина за липсата на умения да контролира чувствата си и дава най-доброто, на което е способна. Не вреди на детето си съзнателно, просто носи белезите от нещастно детство или травмиращо събитие.

Нейните колебания в настроението и крайни емоционални реакции в повечето случаи са несъзнателни, но все пак оставят своя отпечатък върху детето.

Безотговорност по отношение на детето

Хората с гранично личностно разстройство са склонни да възприемат детето си като възрастен. Когато изпаднат в отчаяние, те погрешно вярват, че то трябва да им помогне да се почувстват по-добре.
Възможно е да наложат почти безграничната си власт над него, за да го накарат да проявява разбиране, каквото никога не са получавали от своите безотговорни и нехайни родители. Понякога, освен да се държи като възрастен, на детето се прехвърлят и грижите за по-малкото братче или сестриче.

В резултат малчуганът среща затруднения в това да развие чувство за автономност, тъй като изпълнява ролята и на възрастен, който се грижи за другите членове на семейството. Тази роля отключва в него чувство на празнота, въпреки че в началото му е помагала да се утвърди като отделна личност в семейната среда.

Неспособност да разбере и приеме мислите и чувствата на детето

Родител, който страда от гранично личностно разстройство, се нуждае отчаяно от одобрението на детето си, тъй като никога не е срещал подкрепа от своите родители. Възрастният е неспособен да приеме, че малчуганът може да има различно от неговото мнение или да изпитва различни чувства. Това го кара да отрича реалността на детето и да го манипулира, докато не го убеди, че се заблуждава (газлайтинг).

В резултат от манипулативното поведение на родителя детето започва да се съмнява в себе си и в истинността на своите лични преживявания. Останало самó със своите чувства, то заживява с изкривена представа за реалността, страда от ниско самочувствие и неувереност и не се доверява на собствената си преценка. Липсата на увереност му пречи да очертава ясни и разумни граници в отношенията си с другите на по-късен етап от живота.

Дисфункционални модели за справяне със стреса

Тъй като децата се учат да се борят с превратностите в живота, копирайки поведението на доминантния родител, е много вероятно да развият психични разстройства, резултат от отношенията им с него.

Някои от най-често срещаните са посттравматичното стресово, граничното и хранителното разстройства, както и депресията. Техният живот като възрастни е съпроводен от почти постоянно чувство на вина, срам и тревожност. В същото време поведението им е импулсивно и агресивно.

Разрушителните механизми за справяне на майката неусетно се превръщат в механизми и на детето й, което предопределя стила му на привързване години по-късно и качеството на връзките му с околните.

Промяната е трудна, но възможна

Децата на родители с гранично личностно разстройство могат да променят живота си, макар и трудно. Един от начините е да потърсят професионална помощ от терапевт, който има опит с провеждането на диалектична поведенческа терапия, с цел да коригират нездравословния модел на поведение от детството и да развият умения за пълноценно общуване.

Подкрепата и разбирането от страна на приятелите също играят важна роля. Подкрепящата среда дава възможност на индивида да разшири кръгозора си и да анализира събитията от детството, които са го направили толкова недоверчив и прекалено предпазлив.

Присъединяването към групи за подкрепа е още една добра алтернатива за хората, решили, че се нуждаят от промяна в поведението, моделирано още в детските им години под влияние на майката с гранично личностно разстройство.

Отношенията с нея също трябва да претърпят някои промени. Когато развият самоувереност и изкоренят маладаптивното поведение, би било добре се дистанцират емоционално от майката (освен ако и тя не полага усилия да се промени). За съжаление, вероятността това да се случи е много малка. Отдалечаването от нея ще помогне на детето да затвърди новия модел на поведение.

Крайната цел на вече порасналото дете, чиято майка страда от гранично личностно разстройство, е да я лиши от пълната власт, която то й е дало преди години, и да овласти самото себе си, за да има свободата да прави избори и да бъде щастливо.