Как да общуваме по-лесно с близък, страдащ от гранично личностно разстройство

Връзката с човек, който страда от гранично личностно разстройство (ГЛР), често прилича на влакче на ужасите. Неговата емоционална нестабилност може да има пагубен ефект върху отношенията му с другите, особено с членовете на семейството или интимния партньор.

За да постигнете баланс, е нужно човекът с гранично личностно разстройство да осъзнае, че неговите емоционални изблици влияят негативно както на вас самите, така и на отношенията ви. За повечето хора обаче е трудно да съберат смелост и да предложат помощта си.

Когато връзката върви добре, страдащият е експресивен и страстен. Той бързо се привързва към интимните си партньори. Търси непрекъснато контакт с родителите си и изисква от тях да го окуражават постоянно. Поведението му е продиктувано от страх от изоставяне и самота. Идеализираните очаквания, че ще бъде винаги с любимите си хора, му носят разочарование. А разочарованието и безсилието го принуждават да избухва.

Животът на Кели и Харолд

Кели обича сина си Харолд, но заради симптомите на гранично (бордърлайн) личностно разстройство често отношенията им са обтегнати. Майката се старае да не го разстройва, особено след като баща му ги напуска, когато Харолд е съвсем малък. За съжаление, в повечето случаи синът й е разочарован. Ето как протичат разговорите им, когато синът не получи това, което очаква.

Харолд: Мамо, ти си най-добрата майка на света.

Кели: И аз те обичам.

Харолд: Иска ми се да можехме да сме заедно постоянно.

Кели: И на мен, миличък, но и двамата трябва да ходим на работа.

Харолд: Ами ако не ходя на работа, започна да се грижа за къщата и да приготвям вечеря?

Кели: Искаш да напуснеш ли?

Харолд: Да, защото тогава ще бъда повече време с теб.

Кели: Не мисля, че идеята е добра.

Харолд: Защо не? Мислех, че ме обичаш.

Кели: Аз те обичам. Но ти имаш нужда и от живот извън дома. Свой собствен.

Харолд: Имам живот тук, с теб.

Кели: Не съм сигурна, че това е най-доброто за мъж на 29 години.

Харолд: О, значи си ме залъгвала досега. Що за майка си…

Кели: Не е вярно. Искам да ти дам най-доброто.

Харолд: Ти си най-ужасната майка! Мразя те!

Кели е преминавала десетки пъти през това. И всеки път болката е нетърпима. Тя се опитва да му обясни, че отношенията им биха могли да бъдат много по-спокойни и хармонични, ако той осъзнае, че е емоционално нестабилен и така наранява и двамата. Думите й обаче не променят нищо.

Ако се припознаете в ситуацията между Кели и Харолд, може би съветите по-долу ще ви бъдат от полза.

Напишете му писмо…

Един от най-ефективните начини да споделите с ваш близък с гранично личностно разстройство какво ви тревожи и как можете да се справите заедно, е като напишете писмо. То е само пример и ще ви помогне да формулирате ясно мислите си. Много е важно да използвате подходящите думи, с които най-точно да опишете чувствата и намеренията си.

Скъпи (името на човека с ГЛР)

Обичам те толкова много. Знам, че понякога не го усещаш. Знам, че понякога те боли.

Ако можех да те обичам още повече, щях. Мисля си, че бихме могли да бъдем по-близки, но имаме проблем, който трябва да решим заедно преди това.

През повечето време си прекарваме чудесно. Има обаче случаи, когато ме отблъскваш и между нас се появява напрежение. Зная, че не искаш да се държиш така, че го правиш, защото си наранен. Искам да съм до теб в тези трудни моменти, но не мога, ако не ми позволиш.

Знам, че ще те разочаровам, но не мога да отнема болката ти. Тъжното е, че разочарованието те кара да откажеш помощта, която ти предлагам. Ще бъда до теб и с теб, но при условие, че ми позволиш.

Когато се разстроен и си ми ядосан, ти всъщност се съюзяваш със своята болка, срещу мен. Така неволно ме изтласкваш извън живота си. Предлагам ти, вместо това, да се съюзиш с мен и заедно, двамата, да изтласкаме болката навън. За да се получи, първо трябва да приемеш себе си и да признаеш, че понякога си емоционално нестабилен, след което да се научиш да владееш пристъпите на гняв. Тогава ще те обичам още повече.

Разбирам, че ти е трудно да го приемеш, но, ако успееш, ще се разбираме по-добре и ще преодолеем препятствията по пътя ни. Избери мен, а не болката.

Ключът е в постоянството

Писмото не е достатъчно, за да подобрите отношенията си с близък човек, който страда от гранично (бордърлайн) личностно разстройство. Добре е посланията да бъдат ясни и последователни, а поведението – лишено от колебания и резки промени. Когато той е гневен, вашата задача е да му го кажете и да му напомните, че сам избира как да се държи.

Нека видим по какъв по-различен начин би могла да реагира Кели на яростта на сина си:

Кели: Харолд, ти току-що каза, че искаш да си близо до мен, а ето, че сега ме отблъскваш.

Харолд: Не те отблъсквам аз, а ти – мен.

Кели: Когато кажеш, че ме мразиш, ти ме отблъскваш. Ако не можеш да кажеш нещо друго, разговорът приключва тук и сега.

Ясни граници

В случай, че Харолд не предложи алтернативен и уважителен отговор, майката би могла да се отдръпне от него за известно време, докато синът й не размисли и не опита да смекчи тона си.

Жената трябва да постъпва по този начин всеки път, когато той избухне. Да му каже, че я отблъсква, да му даде втори шанс и да начертае свои лични граници, с което да му покаже, че не може да се държи така с нея. Истината е, че, преди Харолд да осъзнае, че неговата емоционална нестабилност вреди на отношенията с майка му, те ще имат много подобни сблъсъци.

Ако и вие обичате човек, който се изпълва с гняв и се държи лошо с вас, когато е наранен, преценете дали искате да инвестирате от своето време и енергия, за да го промените, или е по-добре просто да избягвате контактите с него.