Смирението, религията и психологията – какво трябва да знаем

Професор д-р Пол Т. П. Уонг е канадски клиничен психолог, известен с интегративната работа по приемане на смъртта и втората вълна позитивна психология. Има над 300 публикации в научни списания и няколко книги: „Човешкото търсене на смисъл: Наръчник по психологически изследвания и клинично приложение“; „Човешкото търсене на знания: теории, изследвания, приложение“ и „Ръководство на мултикултурните перспективи за стреса и справянето с него“.

В следващия текст ви представяме малка част от възгледите му за смирението като добродетел и път към щастието, дори за нерелигиозните хора.

Всеки се стреми "да бъде някой" и никой не иска "да бъде никой". От дълбините на нашите души имаме постоянен зов за лична значимост. Това универсално търсене на смисъл се осъществява по различни начини - от самоосъзнаване до саможертва. Изглежда, че сме готови да направим всичко, за да убедим себе си, ако не и останалата част от света, че наистина имаме значение и че животът ни струва много (което никой не отрича).

За съжаление, повечето хора са разочаровани от търсенето на значимост. Сегашната система на рационализъм позволява само на няколко избрани да изпълнят своите стремежи. Много студенти се състезават за престижни поприща като медицина, право и психология, но малък процент са наистина успешни.

След като достигнат малкия кръг на победителите, хората естествено искат да запазят трудно придобитите си привилегии, като ги задържат възможно най-дълго. Аутсайдерите ще продължат да драпат и да се борят да достигнат успехите, движени от желанието „да бъдат някой“.

Практично ли е да сме скромни?

Смирението практикува ли се въобще в конкурентните времена, в които живеем? Има ли нещо практично в скромността? Всички се чувстват удобно и сигурно около скромни, благи хора, което говори, че смирението може да е впечатляващо по свой начин. Но когато става дума за нас самите, мислим, че смирението е пречка за успеха и страничен продукт на провала.

Как се постигат успехи без амбиция и конкурентни нагласи? Кой не усеща вълнение и гордост, след като постигне нещо прекрасно? Смирението изглежда чужда концепция за свободната пазарна икономика. Може би има смисъл само след загуба. Най-малкото ще извадим поука и ще се приучим на важна добродетел, която другите нямат. Такава утеха ни е нужна, докато не сме готови да се изправим отново на крака, за да се бием пак с живота. Подобна мотивация може би върши работа, но всъщност пречи да достигнем по-дълбоко разбиране за добродетелта на смирението. Докторът по психология Пол Т. П. Уонг описва някои от погрешните схващания и предлага позитивната психология на смирението, като ни представя различни гледни точки по въпроса. Той ни разказва за някои грешни схващания за смирението.

Търсене на смисъл срещу егоистичните амбиции

Търсенето на смисъл и значение не трябва да се бърка с личните амбиции за бляскав успех.
Смисълът на действията може да бъде достигнат, само ако знаем какви трябва да станем. Ясно чувство за идентичност не може да се изведе от външни обстоятелства. Личностовата същност може да се гради единствено върху основата на ценностите и вярванията, присъстващи и в самотата ни. По същия начин не може току-така да се търси ясна представа за целта на успеха. Тя може да се основава единствено на дълбоко убеждение в нашето призвание и мисия в живота. Според Алфред Адлер егоистичните амбиции на славата, силата и богатството са погрешни, защото в крайна сметка само водят до разочарование, а не до изпълнение на мечтата. Постигането на успех никога не запълва вътрешната дупка за смисъл и значение.

Лично значение срещу гордост

Нуждата от значимост не бива да се бърка с гордостта. Значението се отнася до усещането за самооценка и самоуважение, което всички имаме. Вярата, че сме "създадени по Божия образ" (визиращ идеалния такъв), дава твърда основа за лична значимост на вярващите. Даряването и получаването на обич също са ключови съставки за лична значимост. Смирението идва естествено от екзистенциалната/духовна гледна точка. Гордостта изглежда близка до личнaта значимост, но има различен произход. Тя е егоистична и разрушителна по природа и е в противоречие с акта на откритие на смисъла.

Традиционно християните смятат гордостта за корен на човешките грехове. Гордостта подхранва идеята за издигане над всички други дори и Бог (което в религията се счита за неприемливо). В крайна сметка гордостта води до изолация и самоунищожение, естествената последица от преодоляването на границите и стъпването върху другиго, за да постигаме успехите си, което обяснява защо религията й придава такава демоничност.

Самоунижение срещу реална самооценка

Смирението често се свързва със самоунижение и желание на човека да бъде изтривалка за другиго. Но всъщност се изразява в истинско познание на себе си и правилна преценка какви сме.

От християнска гледна точка самоунижението е подходяща реакция, когато човек се постави в сравнение спрямо божеството (основният носител и първообраз на ценностите). Подобно поставяне на нещата има функция в религиозните личности.

Смирението не е самоунижение и принизяване на личността и качествата й, а напротив. То просто изключва от себе си излишното ламтене и претенции за повече, отколкото всъщност сме (включително и фалшива скромност, която има социална функция). Не е нужно да сме религиозни, за да сме смирени, а ако сме религиозни, това не значи, че сме смирени.

Човек може да поддържа смиреност, без фалшивата скромност на отричане способностите или омаловажаване на работата си.

Различни перспективи

Какво тогава е истинско смирение? Лесно е да го определим чрез отрицание, както току-що направихме. Но какви са характеристиките на смирението? Може ли то да бъде разпознато, без да се налага да изключваме всичко друго.

Християнско смирение

Истинското християнско смирение е въплътено в Христос - в своето скромно раждане в яслите, в смиреното му поведение и накрая в саможертвената смърт на кръста. Апостол Павел пише: "той се отказа от всичко, прие образа на роб и стана подобен на хората." (Филипяни 2: 7). Един от определящите белези на истински християнин е смирението, защото Иисус е казал на учениците си: "Поемете моето иго върху себе си и се научете от мен, защото съм кротък и със смирено сърце, и ще намерите покой за душите си." (Евангелието според Матей 11:29).

Можем ли да манипулираме този парадокс, като практикуваме смирение, за да бъдем възвишени? Не само, че срещу това има религиозни възражения, а и се оказва, че чисто психологически няма начин да проработи, защото подобен план има егоцентрични мотиви, пречещи на смирението като идея. Ако християнинът започне да следва примера на Иисус, смирението би било начин на живот, а агностикът ще търси път към максимално реалистична самооценка.

Будистко смирение

Будисткият подход към смирението има много различна отправна точка. Започва с грижата как човекът да бъде освободен от страданията на живота и от притесненията на човешкия разум. Крайната цел е да се постигне състояние на просветление чрез медитация и други духовни практики.

Дзен майсторът Ли Юансънг заявява, че просветлението може да дойде само след смирение - мъдростта да осъзнаваш своето невежество, незначителност и смирение, без което човек не може да види истината. Кротостта е и резултат от постигането на освобождението - Нирвана. Когато човек преживее универсалния опит на не-себе си, тогава е освободен от страдания, тревоги и всички илюзии и самозаблуди. Това състояние на просветление се характеризира със смирение, състрадание и мъдрост. Будизмът казва, че човек може да изпита смиреност, когато разпознае егоистичните амбиции като илюзии и се концентрира върху култивирането на ума, за да постигне нирвана. Чрез такива духовни упражнения човек се отказва от егоистичните желания и атракциите на света.

Таоистко (Дао) смирение

Централният принцип на даоизма е, че целта на живота е да последва Пътят или Дао. За да живеем според Дао - универсален принцип, трябва да приемем принципа на смирение и не-борба. Тази философия е всъщност доста практична, защото позволява на хората да живеят в спокойствие и задоволство дори в бедност, войни и природни бедствия. Тя обезкуражава хората да се състезават за материални печалби и лична власт. Като политическа философия учи лидерите да водят, следвайки „пътя“, а не чрез принуда или военна сила.

За да илюстрираме мъдростта на даоизма, ето няколко цитати от Лао Дзъ в Тао де Чин:

„Ако мъдрецът ще ръководи хората, той трябва да служи със смирение.

Ако ще ги води, той трябва да следва.

По този начин, когато мъдрецът управлява, хората няма да се чувстват потиснати…."

„Обичайте света като своя собствен Аз. Тогава наистина можете да се грижите за всички неща.“

„ ... Мъдрецът работи без признание.

Той постига това, което трябва да се направи, без облага.

Той не се опитва да покаже знанията си.“

Практически съвети за смирението

Въпреки трите си различни точки, цитираните учения подчертават, че смирението е кардиналната добродетел, която е от съществено значение за наличието на други добродетели. Смирението може да донесе много предимства. Това със сигурност е полезно за психичното здраве, социалните отношения и лидерството. Например - един скромен човек е по-вероятно да бъде щастлив и по-доволен от горд човек (защото няма да има нужда от постоянно доказване на нереалистично високата самооценка или терзания, относно разминаването на самооценката и позицията в обществото). Скромното отношение също ще допринесе за по-добри взаимоотношения. Би било извън обхвата на кратък текст да се обхванат всички последващи позитиви, но е ясно, че истинското смирение е полезно за психическата стабилност, защото в същността си представялява самопознание и умереност.