Какво е експериментална психология

Експерименталната психология се фокусира върху научните изследвания и експерименти, за да се изследва връзката между човешкото поведение и ума в дълбочина.

За да се стигне до прецизно заключение, изследователите често използват различни научни методи. Експерименталната психология изследва основни понятия като памет и мотивация в области като детска, социална и образователна психология.

Почти цялата експериментална психологическа работа се извършва в контролирани среди като изследователски лаборатории.

Докато другите области на психологията се стремят да разберат човешкото поведение и мисловни процеси, експерименталната психология се фокусира върху провеждането на контролирани експерименти с определени променливи, тестови субекти и статистически резултати.

Произходът на експерименталната психология

Смята се, че началото на експерименталната психология е поставено от Чарлз Дарвин и неговата работа за произхода на видовете. Революционната му теория става причина и за интереса към връзката между биологията и психологията. В началото на 1900 г. психолозите започват да използват естествените науки, за да анализират и обясняват човешкия ум.

На силна подкрепа се радват и теориите на функционалисти като Уилям Джеймс, който е силно повлиян от еволюционната биология и насърчава идеята, че умът е естествено адаптивен, чувствителен и интелигентен.

В крайна сметка, бихевиоризмът и други области на съвременната психология допринасят съществено за това, което днес познаваме като експериментална психология.

С какво се занимават експерименталните психолози?

Експерименталните психолози се стремят да изследват поведението и различните процеси и функции, свързани с него. Те провеждат различни тестове, за да разберат повече за човешките възприятия, паметта, мотивацията, емоциите.

За да бъдат тези психологически изследвания надеждни, те трябва да отговарят на четири основни принципа:

Детерминизъм: Експерименталните психолози, както повечето учени, приемат концепцията за детерминизъм. Тя се отнася до предположението, че състоянието на даден обект или събитие се определя от предишните му състояния. С други думи, причината и следствието обикновено пораждат поведенчески или умствени явления. Ако дадено явление е общо и широко потвърдено, може да се каже, че е „закон“. Психологическите теории служат за организиране и интегриране на закони.

Емпиризъм: Знанието идва главно от преживявания, свързани със сетивата. Концепцията за емпиризъм изисква контраст между хипотези и теории с наблюдения на естествения свят, а не с предишни разсъждения, интуиция или откровение.

Принцип на опростеност и икономичност (parsimony): Според този принцип изследванията трябва да се провеждат според най-простите теории. Ако сме изправени пред две различни, противоположни теории, то избираме най-опростената.

Вероятност: Според този принцип хипотезите и теориите трябва да се проверяват във времето. Учените смятат една теория за безсмислена, ако не могат да я докажат по никакъв начин. Вероятността предполага „фалшифициране“, което е идеята, че набор от наблюдения може да докаже грешка в теорията.

Също така можем да добавим операционализъм към тези определения. Това означава, че понятието се дефинира като конкретни и наблюдавани процедури. Експерименталните психолози се опитват да определят ненаблюдаемите явления, като ги свързват с наблюдения и разсъждения.

Надеждност и валидност

Надеждността измерва последователността, възможността за проверка или повторяемостта на изследването. Ако изследването постигне същите резултати, когато при повторенията (или с различен брой участници, за различен период от време), тогава може да се смята, че е надеждно.

От друга страна, валидността измерва относителната точност или точността на заключенията, направени от проучването. За да се определи валидността на количествена мярка, трябва да се сравни с критерий.

Ето няколко вида валидност:

Вътрешна валидност: Проучването предоставя убедителни доказателства за причинно-следствената връзка между два фактора. Изследване, което има висока вътрешна валидност, стига до заключението, че всъщност манипулирането на независимата променлива е отговорно за промените в зависимата променлива.

Външна валидност: Проучването ще даде същите резултати, дори когато се прилага за различна популация.

Конструктивна валидност: Изследователят открива, че независимите и зависими променливи са точни представяния на абстрактните понятия, които се изучават.

Въпреки че мнозина считат, че експерименталната психология е клон на психологията, всички области на психологията използват експериментални методи.

Редактор: Ина Фенерова
Източник: exploringyourmind.com