Какво представлява ефектът актьор-наблюдател и защо сме пристрастни към себе си

Ефектът актьор-наблюдател е концепция в социалната психология, която се отнася до тенденцията да оправдаваме с външни причини собствените си действия, същевременно приписвайки вътрешни причини за поведението на другите. Това е вид пристрастие, което влияе на начина, по който възприемаме и взаимодействаме с останалите. По същество хората имат склонност да проявяват различни пристрастия в зависимост от това дали са актьорите (т.е. главните действащи лица), или наблюдателите в дадена ситуация.

Как функционира пристрастието на наблюдателя?

Ефектът актьор-наблюдател е по-силен в ситуации, в които резултатите са отрицателни. Например, когато преживява нещо негативно, индивидът често обвинява ситуацията или обстоятелствата. Когато нещо негативно се случи на друг човек, той го отдава на личния избор, поведение и действия на първия.

Например, когато лекарят каже на някого, че нивата на холестерола му са завишени, пациентът обвинява фактори, които са извън контрола му, като генетични или екологични влияния. Но какво става, ако някой друг установи, че нивата му на холестерол са твърде високи? В такива ситуации хората ще го приписват на неща като лошата диета и липсата на физически упражнения на потърпевшия. С други думи, когато се случва с нас, това е извън нашия контрол, но когато това се случва с някой друг, всичко е по вина на този някой.

Изследователите установяват, че по-рядко се поддаваме на тази пристрастност, когато отсреща са хора, които познават добре, като близки приятели и членове на семейството. Защо? Тъй като имаме повече информация за нуждите, мотивациите и мислите на тези индивиди, ние сме по-склонни да отчитаме външните сили, които оказват влияние върху поведението им.

Какво е пристрастието на актьора-наблюдател?

И така, какво предизвиква пристрастието на актьора-наблюдател? Една от възможните причини е, че когато хората са главни действащи лица в дадена ситуация, те не могат да видят собствените си действия (отстрани). Когато те са наблюдатели обаче, имат поглед върху поведението на останалите. Поради тази причина е по-вероятно хората да обвиняват ситуационни сили, когато осмислят своите собствени действия, но да се фокусират върху вътрешните характеристики, когато обясняват поведението на други хора.

Например, представете си, че вашият курс се готви за голям тест. Проваляте се в самонаблюдението на нерационалното си поведение преди изпита, но се фокусирате върху ситуационните променливи, които са повлияли на вашите резултати по време на протичането му. Стаята е гореща и задушна, моливът ви се чупи постоянно, а студентът до вас шуми и ви разсейва през цялото време. Когато получавате резултатите си и осъзнавате, че сте се представили зле, вие обвинявате тези външни пречки, вместо да признаете лошите си навици на учене преди теста.

Един от вашите приятели също се е представил доста зле и вие незабавно изтъквате колко често пропуска лекции, никога не чете и не си води бележки. Сега, когато сте наблюдател, умозаключенията, които правите, се насочват към вътрешните характеристики на вашия приятел, а не към същите ситуационни променливи, които смятате, че са допринесли за вашия лош резултат.

Какво влияние има пристрастието на актьора-наблюдател?

Очевидно ефектът актьор-наблюдател може да бъде проблематичен и често води до недоразумения и спорове.

"В един спор често двете страни виждат поведението си като отговор на това, което прави отсрещния. "Той го започна." е оплакване, което често се чува и от двете страни, защото всяка страна приписва собственото си поведение на ситуацията, а поведението на другия - на неговите лични черти и други диспозиции.", обясняват авторите Баумейстър и Бушман в книгата си 'Социална психология и човешка природа'. "Изглежда естествено да се заключи, че той ни атакува, защото е зъл, докато ние атакуваме, защото и той го прави."

Или "Има само един човек, когото да обвиняваме, и това е всеки друг!"