Начало Психология Позитивна психология Връзки и взаимоотношения Какво е и какво не е емоционална злоупотреба

Какво е и какво не е емоционална злоупотреба

Какво е и какво не е емоционална злоупотреба  - изображение

Често чуваме думата "емоционална злоупотреба", която се използва за щяло и нещяло. За да не допуснем, че това е определение за всеки негативен емоционален отговор, трябва да изясним какво е и не е емоционална злоупотреба.

Първо, нека поговорим за това какво не е емоционална злоупотреба. Не е емоционална злоупотреба да се разделим с партньора си. Не е емоционална злоупотреба да спорим с него. Не е емоционална злоупотреба, когато някой реагира на това, че сте го наранили. Хората реагират от позицията на собствените си възприятия, така че реакциите им не определят вашето поведение. Също така не е емоционално насилие да казвате това, което мислите, с откровена прямота. Може би това е липса на такт, но не е емоционална злоупотреба. Отново, просто защото някой реагира на казаното с болка, не означава, че е емоционално малтретиран.

Не е емоционално малтретиране да крещиш на партньора си — това е нещо, което доста често се бърка. Всеки понякога крещи. Всеки. По-притеснени бихме били за някой, който не може да го прави, отколкото за този, който понякога повишава тон, за да изрази емоциите си. Нещо, което всеки от нас прави, не може да се смята за емоционално обидно. Но истеричното крещене срещу някой в израз на емоционално словесно нападение се счита за емоционално насилие. И все пак, когато съпруг и съпруга или родител и дете крещят един на друг, това е просто нормален израз на емоция. Щом емоцията бъде изразена, вероятно би било добра идея да седнете и да поговорите, за да намерите решение на проблема.

Емоционалното насилие е опит за контрол, по същия начин, по който и физическото такова. Единствената разлика е, че емоционалният насилник не използва физически удари, ритници, притискане, сграбчване, бутане или други физически форми на вреда. Той използва емоцията като свое оръжие.

Обикновено емоционалният насилник не знае, че злоупотребява. Например: по-скоро тя може да е наясно, че се чувства несигурна относно това дали партньорът й я обича или не, така че е принудена да го обвинява в изневяра, да го обвинява за нещастието си или постоянно да проверява гласовите и текстовите му съобщения, и т.н. Обвиненията и постоянното следене са форми на емоционално насилие.

Той може да мисли, че знае кое е най-доброто за жената до него или кое е правилно за външния свят, затова непрекъснато се опитва да контролира всеки ход, критикувайки я остро, когато не го прави или заплашвайки, когато тя излиза извън очертанията. Той може да я атакува устно, когато се кара с него, защото аргументите й са убедителни доказателства, че той не я контролира. Той може да критикува начина й на изказ, походката й, облеклото, взаимоотношенията й с другите, начина й на живот и подходът й към него, за да натрупа и упражнява контрол над нея.

Например: Мария непрекъснато критикува Петър с надеждата, че потискайки го, тя ще може да контролира поведението му. Тя го омаловажава, когато са сами, и го унижава пред останалите. Когато се опитва да се защити или да критикува поведението й, тя се опитва да го накара да се чувства луд — сякаш всеки знае, че той е луд и никой не би го взел насериозно (манипулация, позната още като газлайтинг). Тя често го обвинява за нещастието си, като го държи отговорен за начина, по който се чувства. Тя не поема никаква отговорност за собствения си избор и поведение; използва двоен стандарт, когато става дума за собственото й поведение, а не държи себе си отговорна, когато върши същите тези неща, за които го критикува; често го нарича глупав, нелеп и други подобни епитети. Когато той говори с близки или приятели, тя върти очи в опитите да ги манипулира и те да не изпитват уважаважение към него. 

Тя често се отнася с презрение и дори отвращение; заплашва да го напусне или често спира да му говори. Тя отказва да му демонстрира обич, и му осигурява привързаност само, когато той прави точно това, което тя иска. Тя е много студена, дори невербална, когато му се ядосва. Понякога минават дни или дори седмици, без да разговаря с него. Мария говори с други членове на семейството и приятелите на Петър, като по този начин го изолира от онези, които биха го подкрепили, и биха могли да му отворят очите, че с него се злоупотребява емоционално.

Мария проявява отчетлив модел на емоционално насилие, който се стоварва върху Петър от няколко различни посоки:

1. Постоянна критика или опити за манипулиране и контрол

2. Засрамване и всяване на вина с враждебен сарказъм или пряко словесно нападение

3. Използване на пренебрежителен и омразен език

4. Словесна злоупотреба—наричане с имена

5. Задържане на привързаността

6. Наказание и заплахи за наказание

7. Отказ Мария да приеме своята роля в динамиката

8. Мисловни игри, като манипулация, когато става дума за приемане на лична отговорност за собственото й щастие

9. Отказ от комуникация

10. Изолиране от приятели и семейство

Цикълът на емоционалната злоупотреба следва същия модел като този на физическото насилие — след като жертвата на емоционално насилие разбере какво се случва и започне да мисли за напускане или да проведе сериозен разговор със злоупотребяващия за действията му, насилникът изведнъж става много романтичен и демонстрира, че съжалява, за да върне жертвата обратно в играта. Той купува цветя, приготвя вечеря, занимава се с децата или прави всичко, за да я накара да повярва, че онова, което тя мисли, че е видяла — това, в което вярва, че е истина - всъщност е неистинно. Не, той е съвършено добър съпруг или партньор и няма абсолютно никаква причина да се мисли за напускане. Но веднага щом тя започне отново да му се доверява, той отново  прибягва до същите емоционални злоупотреби. Сега е по-трудно за нея да си тръгне, защото е започнала отново да му вярва.

Емоционалното насилие е болезнен и сериозен модел на злоупотреба, в който основното усилие е да се контролира някой, като се играе с емоциите му. Ние потъпкваме неговите последици, като погрешно определяме незначителните проблеми в общуването като емоционален тормоз.

По статията работи: Елиза Трайкова

Източник: psychologytoday.com

Снимка: survivors.org.au

Още по темата:

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияНовиниСоциални грижиПсихологияЗдравни съветиЛайфстайлИнтервютаЛюбопитноАнкетиБотаникаЛеченияСнимкиАлтернативна медицинаФизиологияСпорт