10 извинения, прикриващи емоционална злоупотреба във взаимоотношенията

За емоционално насилие можем да говорим във всички ситуации, в които един индивид тормози друг чрез заплахи, обиди, словесна жестокост, принуда или манипулация, имаща за цел да урони престижа и достойнството.

Емоционалното насилие често е предшественик на физическото – в действителност се смята за най-сигурния предиктор, че вашият партньор има потенциал за физическо насилие. То се среща навсякъде и не се ограничава до културни, полови, възрастови и социални особености.

Емоционалното насилие може да включва:

• непрестанно омаловажаване, включително пред околните;
• натоварване с дейности, които сте отказали да извършвате;
• лъжи за вас и за близките ви;
• игнориране;
• контролиране с кого говорите и общувате; изолиране от близките ви;
• следене на всичко, което правите, включително имейли и съобщения;
• забрани за самостоятелно напускане на дома;
• заплахи, ако не изпълнявате командите, които са ви подали;
• внушение, че без намесата на контролиращото лице няма да се справите сами и имате нужда от него;
• вменяване на вина;
• пълен контрол над финансите ви.

Защо емоционалното насилие е толкова страшно

Въпреки че отношенията, в които има емоционална злоупотреба, рядко оставят физически белези, те могат да доведат до дълбоки психологически проблеми, които се нуждаят от години, за да се излекуват.

Емоционалното насилие разяжда самочувствието, засилва недоверието ви към света, влияе на целия ви живот – от социалните взаимодействия до кариерата. Емоционалното насилие може да доведе до емоционален шок, посттравматично разстройство или депресия.

Емоционална злоупотреба може да има не само в романтичните взаимоотношения, но и в семейните, и в служебните. Тормозът на работното място също се счита за форма на емоционално насилие.

На вниманието ви представяме 10 начина, по които хората оправдават емоционалното насилие. И ако се питате как е възможно някой да извинява подобни действия, имайте предвид, че жертвите са по-скоро готови да отричат и оправдават своя насилник.

Как рационализираме емоционалното насилие

1. "Всичко това наистина е напълно нормално."

Да, емоционалното насилие е често срещано. Но това не го прави нормално. Здравословното отношение не включва непрекъснато омаловажаване, упражняване на контрол и манипулация.

2. "Това е по моя вина, защото аз не се държа както трябва."

Ключовата тактика на емоционалното насилие е психологическата манипулация, което означава, че често се вменява мисълта, че сте луди, грешите или действате твърде неадекватно. Ако непрекъснато ви обвиняват за всичко, то това е просто форма на емоционално насилие. Здравото взаимоотношение включва поемане на отговорност и от двете страни.

3. "Това е просто шега."

Понякога всички се шегуваме с някого, когото обичаме. Ключът е "понякога"! Този вид шеги са двупосочни. Ако постоянно сте обект на закачки и единственият човек, с когото се забавляват, сте вие, вероятно тези шеги са преминали границата и са вече в територия на злоупотреба.

4. "Нямаше това предвид."

В разгара на аргументацията всички казваме неща, за които съжаляваме. Но колко често те са коварни? Или ви принуждават да правите неща, които не искате? Ежедневно? Повече от веднъж на ден? И такива неща се извършват леко, сякаш това е нормално? Ако другият не го мисли, тo защо постоянно ви говори така?

5. "Отношението на партньора ми е просто странен израз на любовта му."

Такъв ли е неговият "неподправен" начин да покаже, че ви обича? И колко често се случва това? Ако върши хубави неща веднъж или два пъти месечно, но ви мачка и напада ежедневно, то каква е тази любов, та нали любовта е подкрепяща връзка между двама души?

6. "Аз не влагах този смисъл."

Емоционално малтретираните се променят с времето. С други думи, и най-добрият човек ще започне също да манипулира в отговор на случващото се. Помислете как и кога сте започнали да гледате на себе си като на лош човек.

7. "Мога да го преживея, не ме притеснява толкова много."

Това е общо извинение, което честичко се ползва за емоционално насилие – чувството е, че може да се справяте с „трудни хора“. Това е просто зависимост, в която наливате цялата си енергия да се „справяте“ с другия. Това е борба, а не връзка.

8. "Ако трябва да съм честен, харесва ми да се отнасят така с мен."

За съжаление, някои жертви на психологическо насилие достигат до точка, в която се убеждават, че обичат да бъдат малтретирани. Никой не обича да бъде нараняван, та дори мазохистите си имат граници. Това е механизъм за оцеляване – в резултат на толкова много манипулации и изнудване, вие просто поемате вината. Дали е разумно да се самозаблуждавате така?

9. "Можеше да е по-лошо."

Ако си казвате, че не е толкова лошо, докато не сте физически наранени, то помнете, че психологическото увреждане, което ви нанасят в подобна ситуация, се лекува доста по-дълго от счупена кост.

10. "Никога не ми е посягал."

Не за първи път в текста виждате предупреждението, че емоционалното насилие е предвестник на физическото. Ако все още имате съмнения, то просто наблюдавайте случващото се, когато съобщите, че не се чувствате удовлетворени от някоя ситуация. Щом отново се окажете виновни, манипулирани и наранявани, може би ще добиете представа, че тези методи рано или късно плавно преливат във физически тормоз.

Всички тези оправдания са често срещани и просто показват, че жертвите на насилие са дълбоко повлияни от случващото се. Помислете дали не използвате част от гореизброените извинения.