Какво е приложна психология

Може би се питате не е ли това, което психологията винаги е правила? Не е ли тази наука фокусирана върху подпомагането и намирането на отговори на най-често срещаните и сложни човешки потребности още от самото си начало? Е, всъщност не.

В началото психологията е фокусирана най-вече върху събирането на информация и разбирането на психичните процеси — основни процеси като внимание, памет, учене или език. Ние наричаме това вълнуващо, огромно и постоянно разширяващо се поле "обща психология".

Едва в края на XIX и началото на ХХ век психологията прави още един скок напред. За него трябва да благодарим на немско-американския психолог на име Хуго Мюнстерберг. Мюнстерберг спомага за насочването на тази широко дефинирана наука към търсенето на практически решения.

С всички познания, които генерира общата психология, полето се разширява, за да трансформира живота и да подобрява здравето, ученето и благосъстоянието на хората. Както можете да видите, почти невъзможно е да се мисли за тези две области поотделно.

Общата психология и приложната психология са два основни клона на едно и също дърво. И това грандиозно дърво никога няма да спре да расте и да намира нови начини за подобряване на нашия живот.

Хуго Мюнстерберг: основателят на приложната психология

Хуго Мюнстерберг обича да чете Кант. Той също е в добри отношения с Уилям Джеймс, който го кани да работи с него в лабораторията по психология в Харвардския университет. Нещата между двамата обаче не завършват добре.

Твърди се, че Уилям Джеймс проявява интерес към изследване на паранормалната активност. Мюнстерберг, който е ученик на Вилхелм Вунд и силно вярва в обективността и практичността, не може да разбере или да приеме тази страна на Джеймс.

Мюнстерберг определя всичко, което не е логично и осезаемо като "психологията на абракадбара". Основният му интерес по онова време е да се подобри производителността в бизнеса. Може би затова той винаги е в известно напрежение с академичните си колеги.

Те разбират и развиват психологията стриктно в лабораторна среда, а перспективата им се ограничава до наблюдения и експерименти с крайна цел публикуване на статия и може би отправяне на предизвикателство към теорията на колегата.

Причината, поради която Хуго Мюнстерберг полага основите на приложната психология, е много специфична. Той желае да подобри способностите на работниците във време, в което индустрията и научното управление (или тайлоризмът) имат нужда от нови умения. Системата изисква по-подготвени и способни работници за по-сложна работна среда.

И така, въпреки факта, че Мюнстерберг умира, когато е едва на 50, приносът му в психологическата област е значим. Най-забележителното е, че той установява индустриалната психология и създава множество тестове, които оценяват професионалната способност. Той дори поставя основите на юридическата психология, като създава скала за тестване на надеждността на свидетелите.

Различните аспекти на приложната психология

В началото споменахме, че голяма част от инструментите и знанието, които използва приложната психология, идват директно от общата психология. На практика обаче прилагането и разработването на дадена задача винаги генерира нови знания, данни и концепции. Същото важи и за приложната психология. Тя демонстрира известна независимост от общата психология.

Логично, приложната психология има и безкраен брой сфери на действие. Тези области се занимават с някои от най-често срещаните ежедневни обстоятелства. Благодарение на приложната психология можем да намерим решения, да повишим нашите способности, да подобрим процесите и да ги осъвременим и т.н. Нека видим някои примери.

Клонове на приложната психология

Здравна психология. Макар че е свързана с клиничната психология, те са две различни дисциплини. Здравната психология анализира връзката между поведението и физическите смущения. В допълнение, тя се опитва да предотврати и третира различни заболявания.

Клинична психология. Фокусира се върху предотвратяването и лечението на дисфункционално поведение. Целта е да се подобри качеството на живот и психическото благоденствие.

Спортна психология. Стремежът е да се повиши ефективността на спортистите, като например да се намали тревожността и да се подобри работата в екип.

Организационна психология. Наред с клиничната психология тя е една от най-известните отрасли на приложната психология. В този случай целта е да се подобри работната среда, да се решат проблемите, да се тренират, да се максимизират уменията и да се управлява човешкият капитал в организациите.

Образователна психология. Тук приложната психология използва общата психология за подобряване на ученето и методологията на обучение. Целта й е да разбере как учениците учат най-ефективно и да им предостави ресурсите, които са им нужни в ежедневието.

Психология на околната среда. Опитва се да разбере как се отнасяме към онова, което ни заобикаля и как самата среда може да повлияе на нашето поведение.

Юридическа психология. В този случай работата на специалиста не се ограничава само до изследване на престъпността. Той също така анализира валидността на свидетелските показания, разглежда битките за попечителство, осигурява грижи за жертвите и т.н.

Маркетингова психология. Всички знаем, че маркетингът е съществена част от потребителската икономика. Разбирането на онова, което мотивира купувача да избира определени продукти и какви подсъзнателни процеси определят желанията и нуждите му са важна част от тази интересна област на психологията.

В заключение, всяко поле от по-горе представлява клон на приложната психология. Има много други полета, които бихме могли да споменем, като психология на бързата помощ, психология на безопасността на движението, психология на стареенето и т.н. Това са само примери, които показват колко ценна е психологията в множество ситуации.