Какво е трансперсонална психология

Трансперсоналната психология е единствената психологическа школа, която изучава процесите, които надхвърлят индивидуалната идентичност и състоянията на съзнанието. В тази рамка трансперсоналното съзнание се разглежда в три широки категории на развитие: пред-егоична, егоична и трансперсонална или транс-егоична. Последната се счита за най-високата точка на човешкия потенциал.

Сред мислителите, за които се смята, че са поставили основата за трансперсоналните изследвания, са Уилям Джеймс и Карл Юнг, който въвежда термина „трансперсонален” – надличностен. Друга важна фигура в трансперсонална психология е Ейбрахам Маслоу, който говори за трансхуманистичната психология в лекция на тема "По-далечните постижения на човешката природа" през 1967 година и обявява трансперсоналната психология за "четвъртата сила" в психологията, за да я разграничи от другите психологически сили: психоанализа, бихейвиоризъм и хуманистична психология.

Трансперсоналната психология възниква като клон на психологията през 60-те години на миналия век като продължение на хуманистичната психология. Изучава човешката идентичност, която надхвърля рамките на Аз-а и се фокусира върху цялостния комплекс тяло-ум-душа, в който елементите са неразривно свързани.

Трансперсоналната психология е холистичен подход, търсещ възможностите за балансирано развитие на всеки един от аспектите на човешкото съществуване – емоционален, физически, интелектуален, социален, творчески и духовен в хармония с идеята за цялостност на света и битието. Трансперсоналната психология се счита за продължение на изследванията върху съзнанието на Фройд, Юнг и Ото Ранк. Тя изследва състоянията и нивата на съзнанието, използвайки техния потенциал за терапевтични цели, но също и за подпомагане на самоактуализацията.

Теорията на Кен Уилбър

Трансперсоналният психолог и философ Кен Уилбър разработва модел на съзнанието и го описва като процес на вътрешно развитие, което води до трансперсонално съзнание. Накратко, трансперсоналното съзнание е състояние на ума, което позволява на човешките същества да бъдат свързани и обединени с околната среда.

Използвайки работата на Уилбър като отправна точка, много трансперсонални психолози изучават психопатологиите от гледна точка на нивото на трансперсонално съзнание на пациента (пре-егоично или транс-егоично). Конвенционалната психиатрия не взема тази концепция предвид, когато става въпрос за лечение на пациенти.

Какво е трансперсоналното съзнание?

Това поле на психологията твърди, че нормалното състояние на съзнанието ни, когато сме будни, е само един вид човешко съзнание, тоест, съществуват повече състояния на съзнание, които са отделени едно от друго по много фин начин.

Уилбър нарича това осъзнаване и разбиране на „единното съзнание“. Всъщност тази концепция съществува от векове под различни имена. Някои го наричат просветление, нирвана или сатори. В това състояние на ума субектите изживяват себе си извън рационалната (трансперсонална идентичност) и чувстват, че са част от вселената. Те са в състояние на единно съзнание.

Трансперсоналната психология в практиката

Счита се, че този подход има висока ефективност при депресия, панически разстройства, фобии, посттравматичен стрес, хранителни разстройства, а също и при психосоматични заболявания, зависимости.

Що се отнася до конвенционалната психиатрия, като цяло тя не използва концепциите на трансперсоналната психология за лечение на пациенти с психопатологии.

Трансперсоналната психология е популярен начин и за самоопознаване и разширяване на личностния потенциал, фокусиране върху смисъла на живота, стремеж към автентичност, пълноценно общуване, психична стабилност.

Редактор: Ина Фенерова
Източници: exploringyourmind.com, psychoplex.wordpress.com