Най-разпространените митове за популярната психология

Мнозина вярват, че противоположностите се привличат, че личното щастие се определя от външни обстоятелства, че използваме едва 10 процента от мозъка си… Но това не е съвсем така. Вижте някои от най-разпространените заблуди за човешката психика, които не отговарят на реалността:

Противоположностите се привличат

Романтичните филми и любовните романи са категорични: Противоположностите се привличат! Но не това показват научните изследвания. Според психолога Скот Лилиънфелд сходството в характерите е една от най-важните предпоставки за щастлива връзка – без значение дали става въпрос за кратки или дългосрочни взаимоотношения. Хора с противоположни характери много рядко се чувстват привлечени един от друг.

„Когато говорим за семейно щастие, е добре да обърнем внимание на една на пръв поглед незначителна черта - подредеността. Ако организираността и редът не са най-силните ви страни, не се обвързвайте с човек, който е маниак на тази тема.  

Използваме едва 10 процента от мозъка си

Приятно е да вярваме, че можем да бъдем много по-интелигентни, креативни и успешни, ако използваме и останалите 90 процента от мозъка си. Този мит действа изключително стимулиращо, тъй като може да ни накара да работим много по-усилено. За съжаление обаче това е само мит, който най-вероятно се е зародил преди век. През 1908 г. американският психолог и философ Уилям Джеймс твърди в една от разработките си, че хората използват изключително малка част от своите психически и физически възможности, но няма доказателства, че е имал предвид определени проценти или брой използвани мозъчни клетки.

До момента томографските изследвания на мозъка и неврохиругията не са открили никакви "спящи зони" в мозъка ни.

Хората под хипноза правят това, което ги накарате

Това схващане стои в основата на много филмови сюжети. Може ли действително човек под хипноза да бъде принуден да се самоубие или да извърши убийство, или безрезервно да повярва на всичко, което му се каже? Не. Редица експерименти показват, че човек под хипноза не прави нищо, което е в противоречие с неговите съзнателни желания, ценности, забрани.

"Детекторът на лъжата" не лъже

Според създателите на полиграфа неговата точност е около 90-95 процента. Но тези твърдения не са доказани. Полиграфът измерва съвкупността от физиологични показатели като кръвно налягане, пулс, кожна проводимост, дишане и други.

Изследване от 1997 година показва, че детекторът на лъжата "познава" само в 61 процента от случаите. Неговата точност се дължи на първо място на техниката за разпит, която не може да бъде стандартизирана. Известни са много случаи, в които разпитваният казва истината, но според апарата лъже. В действителност детекторът на лъжата не показва дали лъжем, или не, а дали сме напрегнати.

Да потискаш гнева си е вредно

Направените през последните 40 години психологически изследвания опровергават напълно това твърдение. Проучванията показват, че изливането на гнева дори върху неодушевени предмети, го разпалва още повече. Друга разпространено убеждение - че силовите спортове са отдушник на агресията, също е заблуда, те всъщност засилват агресията. Но на какво се дължи схващането, че е необходимо да оставим гнева си да се развихри? Най-вероятно на това, че когато излеем яда си, ни олеква, но този ефект няма нищо общо с крещенето и чупенето: гневът не е емоция, която трае дълго.

По статията работи: Ина Фенерова
Източник: scientificamerican.com
Снимки: ultraimg.com, Rymdfilm