Какво казва невронауката за суицидното поведение

от 08 фев 2019г.

В новата си книга "Невронауката на суицидното поведение" професор Кийс ван Херинген (Kees van Heeringen) се опитва да разбере дали самоубийствата могат да бъдат предотвратени. Професорът по психиатрия, който в момента работи като председател на катедрата по "Психиатрия и Медицинска психология" и като директор на "Отдела за изследване на самоубийствата" в Гентския университет в Белгия, започва да изучава причините за извършване на самоубийство още като млад психиатър през 80-те години на 20-ти век. Тогава той се запознава с Валери, след като тя неуспешно се опитва да сложи край на живота си. По онова време опитът за самоубийство на такова младо и умно момиче все още изглежда като пълна енигма. От тогава насам обаче стремглаво увеличаващият се брой изследвания успяват да идентифицират някои от характеристиките, които могат да ни помогнат да по-добре да разберем и предотвратим суицидното поведение.

Самоубийството е вследствие на изключително силно човешко страдание, което се е превърнало в част от живота на милиони хора по света.

Кои са причините за извършване на самоубийство?

За жалост, големият брой на опитите за самоубийство продължава да е проблем без адекватно и ефективно решение в много страни. Причината за това може поне от части да е фактът, че не съществува само един-единствен фактор, допринасящ за суицидните мисли и поведение. Вече е ясно, че самоубийството е в резултат на анормална реакция към нормална ситуация. В повечето случаи реакцията е продиктувана от често срещани събития като проблеми в професионален, финансов или междуличностен аспект, както и от депресивни състояния, които, за щастие, не водят до суицидни поведения при по-голяма част от хората. Професор Ван Херинген констатира, че нещо друго, отвъд определени настроения и тежки или трагични събития, обяснява защо някои хора решават да посегнат на живота си. Според него невронауката е ключът, който може да ни позволи да разберем какво точно представлява суицидното поведение и как то може да бъде изменено, за да се намали вероятността от опит за самоубийство.

Основната разлика между суицидните и несуицидните реакции спрямо често срещани причини за стрес е интензивната емоционална болка, която се възприема от страдащия като безкрайна.

Отклонения във възприемането на информацията

Професор Ван Херинген разяснява, че предишни изследвания са открили уникални невробиологични корелати за тези възприятия в мозъчните функции на индивиди със суицидни мисли и поведения. Тези промени могат да се наблюдават както на клетъчно, така и на молекулярно ниво. Изменения също така могат да се установят в начините, по които невроните си взаимодействат в сложни системи, които са в основата на сложни когнитивни процеси като поддържане на вниманието и вземане на решения. Следователно, промените в мозъчните системи водят до отклонения, свързани с нещата, на които обръщаме внимание. Тези отклонения са основната причина за наличието на повишена чувствителност към предизвикващи смут събития. Вследствие на това индивидите със суицидни мисли и поведение вероятно разполагат с други видове информация относно живота и бъдещето си, за да вземат решения в сравнение с мъжете и жените, които нямат такива мисли и поведение.

Според професор Ван Херинген хората със суицидни мисли може би не могат да възприемат позитивна информация, свързана с надежда за подобрение на ситуацията и възможност за лечение. Измененията в мозъчните системи водят до неспособност за промяна на светогледа, което от своя страна поражда безнадеждност – чувство, тясно обвързано с увеличен шанс от извършване на самоубийство.

В същото време обаче учените тепърва започват да разбират причините за тези изменения на мозъчно ниво. Според някои учени два основни фактора са генните и злополучните събития сравнително рано в живота. Например, проучвания на функциите и структурата на мозъка ясно показват, че травмиращите преживявания (като сексуален тормоз) в крехка възраст могат да предизвикат молекулярни и структурни промени в мозъчните системи, които са включени във вече описаните неврокогнитивни характеристики на индивидите със суицидни мисли и поведение.

Интервенции

Насочването на усилията именно към тези изменения посредством прилагането на интервенции като психотерапия и невростимулации предоставя нови възможности за превенция на опитите за самоубийство. Психотерапията, специално насочена към понижаването на риска от посягане над собствения живот, може да редуцира значително отклоненията във възприятията и да подпомогне процесите, свързани с трансформирането на негативните вярвания относно бъдещето, които произлизат от чувството за безпомощност и безнадеждност.

Без значение дали са приложени в комбинация с психотерапия, неинвазивните техники за невростимулация могат да се използват за промяна на определени модели на активация в мозъка, така че да е възможно повече позитивна информация да се използва в процесите, свързани с вземането на решения. По този начин може значително да се ограничи чувството за безпомощност. Според професор Ван Херинген предишни проучвания нагледно показват, че модификациите на вярванията и целите са основните задвижващи сили за засилване на невропластичността (способността на мозъка да се променя през живота на индивида).

Професорът по психиатрия добавя, че резултатите от редица други изследвания показват, че не съществуват непоколебими доказателства за ясното разграничаване между биологичните и психосоциалните аспекти в човешкото поведение. Невробиологичните лечения, както и психотерапията могат значително да изменят мозъчните системи, от които толкова силно зависи проявата на суицидни мисли и поведение.

Редактор: Нора Маркова
Източник: cambridgeblog.org
Снимки: unsplash.com

Още по темата: