Как да помогнем при емоционална криза

Огромен процент от хората край вас имат емоционални проблеми, които могат да ги изкарват от равновесие, и го правят. Част от тях страдат от психически такива, което често е изключително голямо усложнение за нормалното фукциониране в ежедневния живот. Статистиката показва, че диагностицираните психични заболявания нарастват процентово всяка година. Медицината овладява все повече нови способи за лечение и ограничаване на болестните състояния, но обществеността не е подготвена за евентуалните кризи, които придружават подобни отклонения от нормата.

Колкото и неприятно да е да го признаем, малцинство са хората, реагиращи адекватно при нужда от първа медицинска помощ и такава по време на емоционални сривове. Важно е да се подчертае, че емоционалните кризи могат да са критична точка и предел, който да определи бъдещето на преживяващата ги личност.

Кризи на психичното здраве са депресивните епизоди и преживяването на травматични състояния, нарушения на храненето, злоупотреба с алкохол и наркотични вещества, самонараняване и мисли за самоубийство. Ако наблюдаваме притеснително поведение, предизвикващо съмнения за подобни състояния, трябва да знаем, че нашата реакция може да бъде полезна за извеждане от него.

Какви са знаците

Един от най-честите признаци на емоционална криза е ясната и рязка промяна в поведението. Някои примери включват пренебрегване на личната хигиена, драматична промяна в съня и качеството му, очакване само на печалби или загуби, отказване от работния и учебен процес, чести промени в настроението (раздразнителност, гняв, тревожност, тъга), оттегляне от обичайни задължения и удоволствия.

Понякога тези промени се случват внезапно и очевидно. Събития като природно бедствие или загуба на работа могат да предизвикат криза в кратък период от време. Често обаче, поведението се променя постепенно. Ако нещо не изглежда добре с близкия човек, огледайте отново последните няколко седмици или месеца, за да обмислите за признаци на промяна.

Не изчаквайте до безкрайност, за да споменете притесненията си, колкото по-рано се намесите при емоционална криза, толкова по-добре. Закъсненията при вземането на мерки могат да са съдбоносни. Винаги е по-добре да се намесите рано, преди емоционалното безпокойство да се превърне в извънредна ситуация. Ако имате чувството, че нещо не е наред, вероятно сте прави. Но дори и да не сте, е по-добре да разберете, че сте сгрешили, отколкото да оставите евентуални сериозни последствия да навредят на близките ви.

Слушайте

Ако възникнат подозрения, че близък човек е в криза, достигането до него е първата стъпка към осигуряване на нужната му помощ, за да може да му помогнем. Проведете разговор с човека, за когото се притеснявате, като отбягвате обвинителните заявления и тези, които предизвикват самозащита. Добре е да започнете простичко с „може ли да поговорим, напоследък изглеждаш различен, има ли нещо?“.

Останете спокойни и слушайте повече, отколкото да говорите. Покажете на близкия ви човек, че може да ви се довери, че ще слушате и ще дарите подкрепа, без да давате оценки и да съдите. Докато обсъждате проблемите и състоянието му, положете старание да не отсъждате относно ефективността на решенията му, защото това би довело до отдръпване.

Имайте предвид, че повечето хора се опитват да дадат вид, че се справят, ако са в ранна фаза на кризата. Последното ще наложи да сте по-спокойни и разбиращи, за да достигнете до тях.

Потърсете професионална помощ

Общуването с някого може да е полезно за вашия близък. Но кризата като психически проблем се повлиява най-ефективно от специалисти, занимаващи се с психично здраве и имащи опит при различни състояния. Ако близкият ви отказва, може да проведете разговор с него, като му обясните, че психолозите имат специализирано обучение, което ги прави експерти в разбирането и лечението на сложни емоционални и поведенчески проблеми. Подобни консултации са важни, когато емоционалното разстройство е достигнало кризисни нива.

Психолозите използват научно изпитани техники, които надграждат слушането и говоренето. Могат да дадат на клиентите инструменти и умения за справяне с проблеми, управление на стреса и постигане на личните цели. Важно е да убедите лицето, че психологът няма да му поставя етикети и да го съди, защото добрият професионалист не е склонен да отправя ненужна критика.

Самонараняване и самоубийство

Емоционалната криза може да доведе до действия, които заплашват живота и здравето на страдащия, и околните. Ако подозирате, че близък човек обмисля самонараняване или самоубийство, не отлагайте намесата си.

Трудно е да се повдигне въпросът, но обсъждането на самоубийството няма да постави идеята в главата на някого. Всъщност, според статистиката не е необичайно човек да се замисли за самоубийство. Това става страшно, когато някой започне да вижда самоубийството като единственото решение на проблемите си, а понякога емоционалните кризи водят до подобни мисли. Ако откриете или имате подозрения, че вашият близък се замисля за самонараняване или разработване на план, свързан със самоубийство, това е извънредна ситуация. Препоръчително е да се обърнете към специалист и да отстраните евентуалните оръжия за самонараняване от обкръжението му. Помнете, че това е изключително сериозен момент, който може да бъде притъпен с помощта на психолозите и близките му, докато най-тежкия период на емоционалната криза премине.