5 причини, заради които хората правят опити за самоубийство

Самоубийствата са факт. Такъв, който се появява неочаквано по телевизията, сред колегите и понякога дори в семейството ни. Толкова много хора са наранени от това трагично събитие, че не можем да отречем влиянието му върху нас самите. Когато подобна загуба ни засегне лично не сме в състояние да направим нищо друго, освен да опитаме да живеем с нея. Но вкусът на гняв, съжаление, болка и понякога вина не се отмива с месеци. Остава и горчи в устата ти, кънтейки в един ужасен, голям и болезнен въпрос:

„ЗАЩО?“

Защо обичният, приятел, родител, дете, съпруг, брат е отнел най-свещеното си? Дори с налична бележка, обясняваща причините, остават кървящите въпроси за силата на отчаянието и желанието за смърт, което е довело до там. Самоубийството често оставя хората изненадани, защото им отнема близкия човек, подчертавайки вината на живеещите, че не са забелязали и предотвратили този отчаян избор.

Хора, оцелели след опит за самоубийство, разказват, че докато са извършвали суицидното действие не са искали толкова силно да умрат, колкото са желаели да спрат да живеят. Странна дисхармония, но все пак валидна. Ако има вътрешна алтернатива, извеждаща човека от личния му ужас, както го прави смъртта, най-вероятно суицидните хора биха я прегърнали. Повечето хора, прибегнали до крайното решение, не откриват такава, ето защо някои психолози се захващат да обяснят на обикновените хора какви са причините човешко същество да опита да посегне на живота си. Може би не е за вярване, но те не са толкова интуитивни, колкото повечето хора смятат.

Част от авторите извеждат пет причини за самоубийство

1. Депресия

Това без съмнение е най-честата причина хората да се самоубиват. Тежката депресия винаги е придружена от всеобхватно усещане за страдание, както и вяра, че няма надежда за бягство от нея. Болката на съществуването често става прекалено всепоглъщаща, за да могат хората да понесат безконечното тягостно усещане. Депресията изкривява мисленето и позволява (дори насърчава) идеи като "Всички биха били по-добре без мен“, пробутвайки ги за смислени и разумни. Страдащите от депресия не бива да бъдат съдени, че се превръщат в плячка за такива изкривени мисли, както не съдим пациент с белодробен проблем, че се задушава – това е просто част от болестта.
Тъй като депресивните епизоди са почти винаги лечими, е добре да се постараем и да ги разпознаваме в нашите колеги, приятели и близки. Често хората страдат мълчаливо, планирайки самоубийство, без никой да подозира. Ако имате съмнение, че ваш близък е депресиран, не позволявайте на тенденцията за отричате на възможността за самоубийство да ви попречи да вземете мерки.

2. Психотичност

Малодушните вътрешни гласове често командват опити за самоунищожение по неразбираеми причини. Психозата е много по-трудна за маскиране от депресията и може би е още по-трагична. Световната честота на шизофрения е 1% и често удря иначе здрави, добре развити индивиди, чиито живот, макар и управляем с медикаменти, никога не достига първоначалния си потенциал. Шизофрениците невинаги са склонни да говорят свободно за гласовете, които им заповядват да се самоубият, и рядко дават честни отговори относно мислите за самоубийство, когато ги попитат директно. Психозата също е лечима, но обикновено, за да живее нормално и да функционира изобщо, човекът с шизофрения трябва да бъде на постоянна терапия. Нелекуваната или слабо лекувана психоза почти винаги изисква хиспитализиране в специализирано отделение, докато гласовете не загубят управляващата си сила.

3. Импулсивност

Често, зависимите от наркотици и алкохол, се уморяват и импулсивно се опитват да прекратят собствения си живот. След като са се отдръпнали и успокоили, те обикновено се чувстват изключително засрамени. Вътрешната принуда понякога е очевидна, но дали отново ще се опитат да се самоубият не е в рамките на предсказуемото. Те могат да направят повторен опит още следващия път, когато се окажат под влияние на алкохол/опиати, или да не направят такъв никога повече. Последващото лечение невинаги е добре ориентирано, тъй като основният проблем е съприкосновението и зависимостта от веществата, подтикнали личността към суицид.

4. Молби за помощ без ответ

Тези хора обикновено не искат да умрат, но предупреждават хората около себе си, че нещо наистина не е наред. Те не могат да повярват, че смъртта ще настъпи и избират методи за самоубийство, които според тях няма да проработят. Типичен пример е тийнейджърка, страдаща от тежки междуличностни отношения, „любовна мъка“ и конфликтни взаимоотношения със семейството, която взема големи количества Tylenol (медикамент за простудни заболявания), без да осъзнава, че в достатъчно високи дози лекарството причинява необратими увреждания на черния дроб. Подобни писъци за помощ и подкрепа могат да имат летален край.

5. Философско желание за смърт

Решението за самоубийство при някои се основава на рационален избор, често мотивирано от наличието на болезнено терминално заболяване, което има малка или никаква надежда за излекуване. Тези хора не са депресирани, психотични, немощни и не плачат за помощ по гореописания начин. Те се опитват да поемат контрола над съдбата си и да облекчат своето собствено страдание, което обикновено може да се постигне само със смърт. Те често гледат на своя избор да се самоубият като начин да съкратят процеса по боледуване и умиране, което така или иначе ще се случи. Този акт, с намеса на медицински специалисти, е тема на горещи спорове в много страни по света, като е разрешен само в Белгия, Холандия, Италия и щата Орегон.

Травмите, които остават у всички ни след самоубийството на някого са изключително дълбоки и дълготрайни. Очевидно безсмислената загуба на живот разпалва пожар от болка и самообвинения. С надеждата, че ще се справим с трагедията по-добре, като опознаем нейните основи, специалистите ни предоставят тези няколко кратки обяснения.

Важно е не само да преминем през фазите си на скръб и да приемем случилото се, а и да можем да забележим признаците, ако се появят пред нас в бъдеще.

Повече за самоубийствените действия може да научите ТУК>>>

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: psychologytoday.com
Снимка: spynews.ro