Какво прави арогантните хора арогантни

Арогантността е черта, която в обществото често носи ценни награди, особено в политически и бизнес борби. Обичайно се смята, че успешни са тези, които са в състояние да стъпят върху някого, за да печелят всяко състезание. Независимо дали става въпрос за получаването повече гласове, повече клиенти или повече точки на баскетболното игрище, арогантното отношение, видимо носи облаги, защото е уверено и популярно. Дори само един арогантен колега, може да докаже на околните колко неприятно може да е контактуването с такъв човек.

В иновативна серия от изследвания психологът Адам Фетерман и колегите му (от Центъра за медийни проучвания в Тюбинген, Германия) изследват поведението на хората с ниски и високи нива на арогантност в отговор на различни стимули, които са съответно висока и ниска властова мотивация. Тяхната логика е, че арогантността представлява външен израз на личностно качество, отразяващо желанието да се надделее над другите. Обратното на арогантност е принадлежност или желанието да се разбираме с околните. Техният основен изследователски въпрос е "дали тенденциите да се предпочита един вид стимули пред друг могат да дадат представа за личностните характеристики или общуването".

Хората, показващи арогантно отношение, най-често се насочват към властовите или доминиращи думи и образи. Ето защо те са подготвени да обработват по-бързо стимулите, свързани с властта, възприемат ги като по-важни и се опитват да се доближат повече до тях, отколкото до такива, които се свързват със слабост или принадлежност в условно представения проект. Както хората на диета се усещат силно привлечени към храна, така арогантните се усещат съблазнени от всичко, което може да е полезно за напредък към позиция на превъзходство.

Изследваните субекти първо попълват въпросник за личността, който да оцени техните нива на доминантност и принадлежност. По шестобалната оценъчна система те посочват колко добре ги описва набор от изброени черти. Високата арогантност е обозначена с термини като "самохвалство" и "напереност". А високата принадлежност се следи чрез несъгласие с описания като "коравосърдечност" и "антипатичност".

При всяко тестване участниците сравняват поведението, което е свързано с различни нива на доминантност и принадлежност, оценявайки думи, изложени на компютърен екран.

Част от думите, изразяващи властова позиция са:

• Богатство;
• Власт;
• Пари;
• Сила;
• Престиж;
• Репутация;
• Статут;
• Заможност;
• Господство.

Думите, изразяващи принадлежност са:

• Привързаност;
• Съчувствие;
• Сътрудничество;
• Хармония;
• Семейство;
• Взаимоотношения;
• Принадлежност.

Докато четем тези списъци, можем да помислим за това, което би привлякло вниманието ни по-бързо. Фетерман и неговите сътрудници установяват, че както се прогнозира, участниците с висока доминантност са били много по-бързи при намирането на думите, издаващи властова позиция.

Подобен тип готовност за реагиране се появява и в две последващи проучвания, сравняващи тези, които търсят власт, и тези, които търсят приятелство. В едно от тях проучваните лица трябва да преценят размера на шрифта, с който са изписани думите. Индивидите с по-арогантно поведение посочват думите, изпращащи послание за властова позиция като такива с по-голям шрифт. Според авторите на проучването „надценените размери са показали, че проследяват наградата“, което значи, че даваме по-голяма тежест на думите, които според нас са по-важни.

Третата задача включва използването на джойстик, за да се придвижи курсор по-близо до комбинация от думи (избирайки между тези, които издават властова позиция или другите, издаващи принадлежност). Подкрепяйки предишните констатации, ориентираните към силата на доминацията са по-бързи в насочването към силово ориентираните думи, като бързо отклоняват курсорите от тези, свързани с принадлежността.

Както заключават авторите, "когнитивно-мотивационните процеси трябва да бъдат особено приспособени към възможностите, които могат бързо да бъдат натрупани или изгубени". За арогантните това означава, че тяхната комбинация от т.нар. тъмна триада от черти, характерни за нарцисизма, психопатията и агресията ги кара да бъдат непрекъснато бдителни за възможности, които им позволяват да превъзхождат хората, възприемани като конкуренти. Тъй като оценяват победата над всичко останало, те също често влизат в спорове.

Личностите, търсещи обратното — принадлежност - по-често биха търсили съгласие или компромис.

В ежедневието част от картината на арогантността включва желание да се доминира, но и един вид прекалена самоувереност в способностите да се достигне до победа и печалба. Кристи Локхарт и екип от Университета в Йейл (2017 г.) установяват, че малките деца (5 до 7-годишни) проявяват наченки на арогантност, вярвайки, че ще придобият повече знания като възрастни, отколкото самите възрастни мислят, че имат. По подобен начин арогантните са готови не само да спечелят, но и да се припознаят като заслужаващи да спечелят.

Може би имате приятел, който кандидатства за работа извън възможностите му. Убеден е, че ще бъде печелившият кандидат, въпреки липсата на необходимите опит и квалификация. По време на интервюто впечатлява работодателите със смели отговори. Разбираемо е да се хвърли на възможността за желаната работна позиция, и ако я получи, то първоначалната смелост/увереност/арогантност са били възнаградени. Проблемът е, че щом се задържи тенденция, която поддържа подобно поведение, работодателят ще го види и най-вероятно ще съжали за избора си.

Арогантните се грижат повече за победата, отколкото за приятелството и отношенията им с хората. Ето защо околните вероятно ще бъдат потъпкани, ако това им носи някаква награда.

Важно е да не оставяме поведението им да достига до нас и да променя настроението ни, защото постоянното гонене на победата, всъщност е поредният признак на вътрешна неувереност.