Начало Психология Социална психология Аз Защо завиждаме на другите - 7 неща, които трябва да знаете за психологията на завистта

Защо завиждаме на другите - 7 неща, които трябва да знаете за психологията на завистта

Защо завиждаме на другите - 7 неща, които трябва да знаете за психологията на завистта - изображение

За какво завиждаме? На кого?
На някой, спечелил от лотарията? На друг с очевидно перфектна връзка? На приятелят, който катери йерархията на работа с очевидна лекота, за разлика от собствените ни безплодни усилия да получим повишение?

Оказва се, че психологическите корени на завистта са изключително дълбоки и може би са спомогнали на човечеството да се развие като вид. Въпреки, че може да е била полезна за развитието на човечеството, това е една от най-неприятните и социално неприемливи емоции. Обикновено завиждаме за неща, свързани със статута или притежанията на другиго, но причините за завист се променят с възрастта, социалното положение и състоянието ни.
Има седем неща, които трябва за знаем за психологическите механизми на завистта и следващият път, когато тя впие зъби в нас ще можем да си спомним, че сме просто хора и ще я преглътнем по-лесно.

1. Завистта има еволюционни цели

Защо на човек му е нужно да завижда?! Нима светът няма да е много по-приятно място, ако всички можем да съзерцаваме чуждите печалби и щастие, победи и радост, без да усещаме неприятно парене отвътре?
Може би, но не може.

Една от теориите за съществуването на завистта в човешката психика е, че тя се развива като основна част от еволюционните ни процеси, за да осигури основа на конкурентното предимство (между индивидите, но и като вид).
Основата на завистта (да искаш това, което има някой друг) не е характеризирана от учените като напълно безполезен механизъм. Те виждат усещането като част от нашето развитие, като семенцето на така наречената от психологията „самооценка“, в която се сравняваме с околните и се конкурираме с тях, за да открием къде се намираме самите ние.

Колкото и усилено да отстояваме позицията, че не ни интересува общественото мнение, всеки оценява ранга и статуса си в сравнение с други хора и Ричард Смит го обяснява теоретично в "Еволюционната психология на завистта". "Завистта играе важна роля в стремежа на хората към ресурсите, необходими за успешното оцеляване и възпроизвеждане през курса на еволюцията" . Завистта ни мотивира да се стремим да вземем това, което друг човек притежава, да го постигнем за себе си, дори по-добре от него. И всички тези импулси са доста добри, когато се отнасят до гарантиране оцеляването и еволюцията на ранните хора, борещи се за ресурси. Следващият път, когато завистта ни тормози, ще имаме предвид, че може да е проговорила много древна частичка от мозъка ни.

2. Тя може да бъде основата на представите ни за справедливост

Съществува постоянен спор във философията, за това какво всъщност завистта прави с представата ни за света и функционирането му.

Кога за пръв път почувствахме завист? Дали не беше на детската площадка, гледайки как друго дете има нещо, което ние искаме? За някои велики умове, включително и Фройд, това е най-важният момент в развитието на "идеята за справедливост".

"Станфордската енциклопедия по философия" обяснява, че според този аргумент завистта ни мотивира да търсим по-равноправно споразумение, така че едни хора да нямат повече от други (в частност останалите да нямат повече от нас и да не се чувстваме зле). Смятайки, че неравенството е несправедливо, се стремим да вземем желаното за себе си или да изравним условията. Ако някой получи специално отношение или вземе нещо желано, виждаме това като проблем, защото го искаме и и не можем да го имаме. Това е тежко и нараняващо чувство, което влияе по-зле на нас, отколкото на другите, но пък ни кара да желаем социално равенство повече от всичко.

3. Има два различни вида завист

Серия от психологически проучвания са показали, че завистта всъщност може да бъде разделена на две различни емоции при хората. Да ги събираме под общ знаменател не е най-точното определяне на емоционалните състояния.
Холандски изследовател се опитва да определи разликите, които могат да бъдат и намери две направления: злонамерена и доброжелателна завист. Неговото изследване включва молба към огромни групи хора, признали че са усещали завист, да си припомнят някой случай и да определят количествено емоциите си около него, включително и усещането за негодувание. След това участниците са получили тест за измерване на удоволствието и са помолени да си представят, че субектът, на който са завиждали, е претърпял неуспех.
Злонамерената завист е фокусирана върху човека, който е постигнал нещо добро, предизвикало негодувание, раздразнение и активно желание да бъде лишен от въпросното нещо, за да се стопи радостта му. Добронамерената завист е по-обща, в нея хората смятат, че човекът, който я е предизвикал, заслужава постижението си, като чувствата са насочени по-скоро към нещото, отколкото към притежателя му.Това разграничение е интересно и явно признато от бразилски, руски, холандски и други общности, поради наличието на две различни думи за завист в езиците им.

3. Усеща се толкова зле, сякаш е физическа болка

Повечето от нас не могат да си представят колко ужасно чувство може да е завистта всъщност. Тя е способна да ни разболее физически. Това ни е ясно благодарение на удивително проучване, направено през 2009 г., в което учените са направили мозъчен скенер на субектите, помолени през това време да си представят себе си в социални ситуации, сблъскващи ги с хора, на които завиждат. Според учените в моментите, когато изследваните изпитват завист, „се активират райони в мозъка, участващи в регистрирането на физическа болка: колкото по-високо хората оценяват завистта, която изпитват, толкова по-енергично са работели възлите на болката в мозъка.“ С други думи, мозъкът всъщност регистрира физическа болка, когато сме в ситуация на завист, усещаме се съкрушени или социално отхвърлени.

5. Младежите чувстват най-болезнено завистта

Ако вярваме, че в тийнейджърска възраст сме завиждали по-пламенно, отколкото в зрелостта, то вероятно не грешим. Изследване на 1600 души на възраст между 18 и 80 години от учени в Сан Диего, публикувано през 2015 година, показва, че младите са по-склонни да изпитват завист към други хора, отколкото хората на средна възраст или възрастните, и много е по-вероятно да завиждат на своите връстници.
Около 80% от интервюираните на възраст под 30 години, са съобщили поне един силно обагрен от завист случай, през последните 12 месеца, но процентите са намалели до около 69% при хората над 50 години. Времето очевидно не лекува завистта, но изглежда я притъпява малко (или поне желанието ни да приемаме емоцията).
Изследователите също така откриват, че хората най-вероятно ще завидят на други от своя пол и че това, което предизвика завист, се променя с течение на времето. Младите хора завиждат повече на романтичния успех, докато по-възрастните са по склонни да го сторят заради парите и професионалните признания. Завистта се измества с нашия статут, когато се утвърдим или приоритетите ни се променят.

6. Социалните медии водят до по-високи нива на завист

Американски учени съобщават, че през Март месец 2016 г. са получили резултати, говорещи, че широкото използване на Facebook изглежда повишава вероятността от депресивни епизоди. Нови проучвания установяват, че подобни емоционални тласъци са до голяма степен мотивирани от завист. Изследване сред американските колежани установява, че използването на социални мрежи, в които хората представят новите си придобивки и постижения, предизвиква завист и понижава настроението им. Това не е изненадващо за учените, провели паралелно проучване - те изследвали как хората използват социалните мрежи. Явно има няколко начина за това, като един от тях се състои в „пасивно“ използване — наблюдение на познатите, вместо взаимодействие с тях. Точно този вид употреба на Facebook е този, който води до най-тежки емоционални състояния.

7. Завистта стои за предразсъдъците

Едно изключително интересно изследване, относно расизма и другите социални предразсъдъци установява, че завистта всъщност е сложно преплетена с много особена форма на отрицателно пристрастие - гледането на хората като изключително умели в това, което правят, но неблагонадеждни и неискрени. Констатациите идват от проучване на това как хората „класифицират“ или оценяват социални групи и разделят емоциите, като записват две основни усещания. В записките си те трябва да определят колко способна и умела една група, или колко е надеждна и любезна. Учените откриват, че колкото по-умела е групата и по-слабо приветлива е, толкова по-силно чувство за завист предизвиква. Тези резултати водят до извода, че предразсъдъците на американското общество спрямо евреите и азиатците, са вкоренени в завистта към очевидната им умелост и ниското усещане, че заслужават постиженията си. Неприятно заключение, за това до къде завистта може да доведе човешката психика.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: bustle.com
Снимка: marciamensagem.blogspot.bg

5.0, 1 глас

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияСнимкиПсихологияЛайфстайл