Начало Психология Поведенческа психология Патология Какво представлява делириумът и доколко е опасен

Какво представлява делириумът и доколко е опасен

Какво представлява делириумът и доколко е опасен - изображение

По дефиниция делириумът е състояние на силно объркване, породено от внезапни промени в мозъчната функция.
Сам по себе си той не е болестно състояние, а група от симптоми, които могат да бъдат предизвикани от сериозни клинични причини. Той се характеризира с кратка продължителност (в сравнение с деменцията) и може да е страничен ефект от прием на медикаменти. Нарича се състояние на остра обърканост, като налага да се обърне специално внимание, поради високата вероятност да доведе до по-сериозни медицински последствия.

Какви са симптомите на делириума

Той включва бърза промяна на умствените състояния (например от летаргия към възбуда и обратно към летаргия). Обикновено се развива в продължение на часове или дни, като симптомите са променливи и най-осезаеми нощем. Това затруднява диагностиката, защото най-често хората наблюдават проблема през нощта, а на следващия ден лекарите преглеждат човек без видим проблем. Много често близките започват да се притесняват от възможността за развитие на деменция, но не осъзнават остротата на състоянието. Обикновено делириумът носи със себе си сетивни илюзии (грешки във възприятията) и халюцинации (фалшиви възприятия). Счита се, че визуалните халюцинации са силно характерни за състоянието на делир. Въпреки това е добре да се вземе предвид възможността за поява на слухови и други сетивни халюцинации.

Най-честите симптоми са:

- Невъзможност за концентрация на вниманието;
- неспособност за определяне на цел;
- дезорганизирано мислене;
- безсмислена, несвързана реч;
- невъзможност за спиране на речевите модели на поведение;
- объркване и дезориентация във време и пространство;
- проблеми с нивото на съзнаване;
- промени във възприятията;
- промени в режима на бодърстване и почивка (високи нива на бдителност през нощта и трудност с бодърстването денем);
- проблеми с краткосрочната памет и намирането на нужните спомени, понякога антероградна или ретроградна амнезия;
- промяна в типа движение (хора, които са спокойни, започват да се движат превъзбудено и обратното);
- емоционални промени и промени в индивидуалността;
- силни прояви на нетипични гняв, безпокойство, апатия, еуфория, раздразнителност.


Усложненията, които могат да възникнат в последствие:

- загуба на способност за работа и грижа за собствената личност;
- загуба на способност за ефективно взаимодействие с околните;
- прогрес до ступорно или коматозно състояние;

Диагностицирането е жизнено важно

Обикновено състоянието е следствие на физическо или психично заболяване, като самото то е временно и обратимо, но трябва да се помни, че може да е симптом на нещо доста сериозно и животозастрашаващо. Нарушенията, които могат да го причинят, са многобройни и доста разнообразни. Включва медицински състояния, лишаващи мозъка от кислород или други жизнено необходими вещества. Може да е следствие от страдание на други телесни системи, които на пръв поглед нямат връзка с мозъка и менталното здраве; с медикаменти; с инфекции (включително и с такива на пикочните пътища); прием на отрови и с други остри болестни състояния. Делирът може да има дълбок ефект върху реакциите и настроението на личността. Афективността на пациента може да варира от апатия и липса на интерес до изключително високи нива на тревожност, объркване и страх, които понякога могат да се превърнат в ужас. Небрежното оценяване на състоянието може да доведе до погрешна диагноза като депресия или тревожно разстройство.

Един от най-разпознаваемите признаци е нарушението в цикъла почивка-бодърстване. При пациенти с нарушение в поведението, които през нощта се разхождат, вместо да спят, диагнозата може да е по-лесна за поставяне, отколкото при хора, които са летаргични.

Изключително често делириумът не бива диагностициран. Според статистическите данни неоткритите случаи достигат 66%. А диагнозата и лечението на причинителя са много важни, поради високата смъртност, която е пряко свързана с тях. Пациентите могат да починат, поради липса на лечение на заболяването, което е причинило делира, както по медицински причини, така и поради нараняване, причинено от дезориентацията и променената реактивност.

Основната диференциална диагноза на делириума е, че произхожда от функционална психоза (като шизофрения и маниакална депресия) или от деменция. Функционалните психози не са свързани с очевидно когнитивно увреждане, а зрителните халюцинации са по-чести при делириума. Деменцията няма острата поява, случваща се като при забележимо изразения делириум (но самият той може да е част от дементното състояние).

По преценка на медицинските лица може да се извършат редица изследвания на пациента, целящи да разкрият евентуални неврологични аномалии, включително и атипични рефлекси. Нужно е да се направят тестове на когнитивните и двигателните функции, за да се определи откъде идва проблемът.

Възможно ли е лечение

Да се лекува делир означава да се направи опит да се контролират и ограничат симптомите. Лечението варира в зависимост от специфичното състояние на човека, който преживява делириум. Диагностицирането трябва да се извърши в спокойна, ненатоварваща среда, както и лечението трябва да протече, избягвайки емоционални сътресения.
Ако пациентът приема лекарства, трябва да се установи дали част от медикаментите нямат негативно влияние над този аспект от състоянието му. Спирането или сменянето на лекарствата, влошаващи когнитивното функциониране, може да има положителен ефект над страдащия, преди лечението на основното заболяване. Част от нещата, които могат да влошат объркването на мозъка, включват алкохол, непредписани лекарствени продукти, аналгетици, депресанти на централната нервна система, лидокаин, като не трябва да забравяме, че има и други, зависещи от конкретния случай.

Остри заболявания, които причиняват делириум, могат да съществуват съвместно с хронични заболявания, които причиняват деменция. Острите мозъчни синдроми са потенциално обратими при лечение на основния причинител. Делирът често трае само около една седмица, въпреки че може да отнеме няколко седмици, докато когнитивната функция се върне към нормалните си нива. Не трябва да забравяме, че пълното възстановяване е възможно и в никакъв случай не бива да оставяме отчаянието да ни завладее.

По статията работи: Станислава Тонева
Източници: ncbi.nlm.nih.gov; psychologytoday.com
Снимка: ips-dc.org

Още по темата:

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияПсихологияЛюбопитноНовиниЛеченияЛайфстайлХранене при...Здравни съветиАлтернативна медицинаМедицински изследванияИсторияСпортБотаникаИнтервютаСнимки