Как архитектурните промени могат да повлияят върху начина на живот на детето аутист

Представете си, че носите слухов апарат, настроен на най-високата степен и не можете да промените настройките по никакъв начин. Чувате думите на човека до вас, но, същевременно и със същата сила, чувате и птичата песен през отворения прозорец, шума от работещия климатик и от трафика навън. Разликата във височината на звуците не може да бъде филтрирана и в резултат на това настъпва какафония. Представете си сега как към всичко това добавяте и лошото функциониране на някои от сетивата ви. Сякаш телефонната връзка е с лошо качество. Вече добихте представа как някои хора, страдащи от разстройство от аутистичния спектър, се сблъскват със заобикалящия ги свят. Не е учудващо защо ефективното преподаване на дете с аутизъм е такова предизвикателство.

В ежедневния си живот сме бомбардирани от сензорни стимулации – звуци, миризми, докосвания, вкусове, движения, както и от неспирен поток от визуална информация. Много хора успяват да ги филтрират и да продължат, но при тези с аутизъм сблъсъкът със заобикалящия ги свят често е жесток. Сензорните затруднения могат да доведат до хиперчувствителност (повишена чувствителност), хипочувствителност (занижена чувствителност) или комбинация от двете.¹ Заобикалящата среда се превръща в смущаващо място, когато се наложи да обработваме „твърде много информация“. Неочакваните промени предизвикват тревожност, с която такова дете трудно се справя, а високото ниво на стимулация лесно може да наруши крехкия баланс, да причини сензорно претоварване, което понякога погрешно се възприема от околните като раздразнение или внезапен гняв.

За всяко дете, без значение дали е здраво или не, оптимизираната образователна среда е от жизненоважно значение. За детето аутист тя е в пъти по-важна, тъй като при подходящата среда (архитектура и интериорен дизайн), постиженията му могат да бъдат изключително високи.
През последните 5 години се извършва проучване², въз основа на което да се осигури обучение за бъдещите дизайнери, което да им даде насоки и познания за създаването на среда, подходяща за аутисти. В него участват 8 училища и колежа. Предмет на изследването са начините, по които въпросните учебни заведения биха могли да адаптират пространствата си така, че деца и младежи аутисти да могат да се справят с всичко, което ги заобикаля, а оттам и да учат много по-ефективно.

Как може да помогне училището?

Насоките се базират най-вече на факта, че за аутистите е от голямо значение подготовката преди започването на дадена дейност, тъй като по този начин те успяват да обработят информацията, която получават със скорост, индивидуална за човека. Така на децата се предоставя време, в което да разберат какво се очаква от тях. Подготовката също така понижава тревожността, дава спокойствие и засилва възприемчивостта им по време на преподаването.

Места за кратки почивки

Добре би било да се използват пълноценно всякакви отворени ниши или кътчета. Почистете малките пространства „под стълбите“ или някъде навън, където децата ще могат да се отдръпнат за кратко, да обработят информацията и да възстановят баланса си. Това може да означава дори и да демонтирате вратата на някой по-плитък шкаф или да разположите палатка, която се разпъва с едно движение. Преместването от една сграда в друга, особено когато средата в двете сгради е коренно различна, може да е травмиращо.

Повече от един изход

Главният вход може винаги да е пълен с хора, така че е добре да осигурите по-тих, страничен вариант. Училищата могат да помогнат, като осигурят по-бавен, дълъг маршрут от откритата площадка към класните стаи и втори – по-бърз и кратък, за да дадат нужното време на децата аутисти да възприемат новата информация.

Добър подход е и плавното преминаване от затворено към отворено пространство или обратно. Поставянето на малко канапе на открито би могло да превърне мястото в чудесен открит кът за учене, в случаите, когато настъпва рязка сензорна промяна и детето е разтревожено.

Прозорците дават спокойствие

Някои деца страдат от тревожност и имат свои ритуални действия. Те може да поискат да прекарат малко време на място, което са обитавали, за да си възвърнат спокойствието. Ако има визуален достъп до въпросните места, децата няма да се налага да ходят дотам, за да се успокоят, достатъчно им е да могат да ги виждат. Така се печели повече време за учене в класната стая.

Логическа връзка между събития или действия

В училищните бази е добре да се помисли за организирането на ролеви игри, което би помогнало на децата аутисти да разберат последователността и връзките между различни събития или действия. Два обикновени макета на магазин например, разположени в класната стая и в училищния двор, могат да им помогнат в придобиването на умение да разменят пари срещу стока, при това в различни заобикалящи условия.

По-богат опит, натрупан чрез обучение

Така наречените „зони за придобиване на основни умения“ дават възможност на децата да участват активно в предварителните дейности, свързани с реализирането на нещо по-мащабно или значимо. Макар тяхната роля да е малка, така те изучават поне част от по-големия проект. С надграждане на уменията си, стъпка по стъпка, те могат да постигат крайните си цели – например да се научат първо да свирят на перкусионна стена, преди да се научат да свирят на даден инструмент или да стъпват в подобие на воден канал, преди да влязат в големия басейн.

Необходимостта да се осигури адекватна и съобразена заобикаляща среда е в основата на развитието на децата аутисти. Важно е да се отбележи, че дори две деца аутисти могат да възприемат света, който е около тях, по съвсем различен начин, а това означава, че универсални подход или решение няма. Въпреки това, малките, но ръководени от индивидуалните нужди, промени могат да окажат сериозно влияние върху качеството на живот и обучението на децата с аутистично разстройство.

¹ Olga Bogdashina. 2014. Sensory Hyper- and Hyposensitivity in Autism.
² Love, JS (2019) Studio teaching experiments - spatial transitioning for autism schools. Archnet-IJAR : International Journal of Architectural Research, 13 (1). pp. 39-57. ISSN 1994-6961 DOI: https://doi.org/10.1108/ARCH-11-2018-0019