Какво представлява паметта и как работи тя

Изследването на човешката памет е тема на науката и философията от хиляди години, а в последствие и на когнитивната психология. Но какво точно е тя? Как се образуват спомените? Ще ви предложим кратък обзор на паметта, начина, по който тя работи и как бива организирана.

Какво представлява паметта?

Тя се отнася до процесите, които се използват за придобиване, съхраняване, запазване и по-късното извличане на информация. В нея участват три основни процеса: кодиране, съхранение и извличане.

За да се създадат нови спомени, информацията трябва да бъде променена в използваема форма, което се осъществява чрез процеса, известен като кодиране. След като информацията бъде успешно кодирана, тя трябва да бъде съхранена за по-нататъшна употреба. Голяма част от тази съхранена памет е през повечето време извън нашето съзнание, освен когато действително ни е нужда. Процесът на извличане ни позволява да внесем съхранената информация в съзнанието.

Трикомпонентен модел на паметта

Съществуват няколко различни модела за паметта, но за обяснение основната й структура и функция най-често се използва теорията за трикомпонентния модел. Предложена през 1968 г. от Аткинсън и Шифрин, тя очертава три отделни компонента на паметта: сензорна памет, краткосрочна памет и дългосрочна памет.

Сензорна памет

Сензорната памет е първият етап на паметта. По време на този етап сензорната информация от околната среда се съхранява за много кратък период от време, обикновено не по-дълъг от половин секунда за визуална информация и 3 или 4 секунди за слухова информация. Ние обръщаме внимание само на определени аспекти на тази сетивна памет, позволявайки на част от информацията да премине на следващия етап — краткотрайна памет.

Краткосрочна памет

Краткосрочната памет, известна още като активна памет, е информацията, с която понастоящем сме наясно или за която мислим. Във фройдистката психология тази памет би отговаряла на съзнателния ум. Отдавайки внимание на данните от сензорната памет, ние генерираме информацията в краткосрочна памет. Повечето от нея, съхранявана в активната памет, се запазва за около 20-30 секунди. И докато много от краткосрочната памет бързо се забравя, то повторението на тази информация й позволява да продължи към следващия етап — дългосрочната памет.

Дългосрочна памет

Дългосрочната памет се отнася до продължителното съхранение на информация. Във фройдистката психология тя би отговаряла на предсъзнателното и несъзнателното. Тази информация е до голяма степен извън нашето съзнание, но може да бъде извикана в работната памет при необходимост. Част от нея е доста лесна за припомняне, а друга — много по-трудна за достъп.

Организацията на паметта

Способността за достъп и извличане на информация от дългосрочната памет ни позволява да я използваме за вземане на решения, взаимодействие с други хора и решаване на проблеми. Но как се организира информацията в паметта? Специфичният начин, по който тя бива организирана в дългосрочна памет, не е добре разучен, но изследователите знаят, че тя се подрежда в групи.

Групирането се използва за организиране на свързана информация. Категоризираната информация става по-лесна за запомняне и припомняне. Да вземем например следните думи:

бюро, ябълка, библиотека, червено, слива, маса, зелен, ананас, лилав, стол, праскова, жълт

Прочетете ги, след това погледнете встрани и се опитайте да си ги припомните и изброите. Как групирахте думите, когато ги изброихте? Повечето хора ще ги групират в три различни категории: цвят, мебели и плодове.

Един от моделите за организацията на паметта е познат като модел на семантичната мрежа. Той предполага, че някои "спусъкови механизми" активират свързаните с тях спомени. Паметта за определено място може да активира асоциации за събития, настъпили на това място. Например, мисълта за сградата на вашето училище може да извика спомени за определени учебни часове, подготовката за контролно и общуването с вашите съученици.

По статията работи: Елиза Трайкова

Източник: verywellmind.com

Снимка: lifehacker.com