Какво представлява психологическата първа помощ

Психологическата първа помощ е термин, с който мнозина не са запознати. Всеки човек обаче е напълно способен (след съответното обучение) да помогне на някой в беда, като му окаже психологическа първа помощ.

Психологическата първа помощ е необходима в моменти, в които човек се нуждае от психологическа подкрепа непосредствено след травматично и понякога животозастрашаващо събитие. Тя включва и практическа подкрепа за краткосрочните нужди на човека - като храна, дрехи, подслон, безопасност (както и чувство за сигурност). Хората, преминали през обучение как да оказват психологическа първа помощ, знаят как да изслушат и да успокоят човека, изпаднал в беда, да му помогнат да установи връзка със съответните институции и тип услуги, от които има нужда, за да оцелее и да се почувства сигурен и в безопасност.

Най-често психологическа първа помощ се оказва от обучени доброволци, а не от професионални терапевти. Доброволците могат да бъдат съвсем обикновени хора, пожарникари, учители и др.

Психологическата първа помощ е изключително важна и оказването й е много необходимо след травматични събития, случващи се в дадена общност, като:

- терористична атака, природно бедствие и каквото и да било друго събитие, което откъсва хората от тяхната общност;

- сексуално посегателство, застрашаваща живота злополука или грабеж;

- при психически или емоционални травми.

За съжаление хората невинаги получават подобен тип подкрепа след травматично събитие. Експертите напомнят, че психологическата и емоционална подкрепа в подобни ситуации може да засили чувството за контрол, което обикновено напуска хората, преживели събития, в които са се чувствали безпомощни.

Вижте препоръките на Световната здравна организация, които ще ви помогнат да окажете ефективна психологическа първа помощ:

- Намерете тихо място, на което можете да разговаряте необезпокоявани.

- Стойте близо до събеседника си, но в същото време спазвайте подходяща дистанция, съобразена с неговата, пол или културни особености.

- Покажете, че слушате – концентрирайте се в думите на събеседника си, когато е удачно, кимайте с глава.

- Бъдете спокойни и търпеливи.

- Ако имате възможност, осигурете си фактическа информация. Бъдете честни за нещата, които знаете, и за тези, с които не сте наясно:„Не съм запознат, но ще направя всичко възможно да разбера и да ви информирам“.

- Съобщавайте фактите, които знаете по разбираем начин.

- Покажете на събеседника си, че осъзнавате и разбирате чувствата му и всички важни неща, които споделя с вас, като загубата на дом или на близък човек, например.

- Зачитайте неговото лично пространство. Не споделяйте разказаното пред вас, особено когато става въпрос за лични събития.

- Бъдете надеждни и честни.

- Проявете уважение и зачитайте правото на човека сам да взима решения за себе си.

- Оставете настрани своите собствените предубеждения и предразсъдъци.

Нещата, които не трябва да правите при оказване на първа психологическа помощ:

- Не прекъсвайте и не пришпорвайте.

- Не настоявайте някой да ви разкаже историята си, когато е готов, ще го направи.

- Не споделяйте собственото си мнение за ситуацията, само слушайте.

- Старайте се да не докосвате човека, освен ако не сте напълно убедени, че уместно.

- Старайте се да не оценявате какво е направил и какво не, или как се чувства. В никакъв случай не казвайте: „Ти не трябва да се чувстваш по този начин“ или „Радвайте се, че вие сте сред оцелелите“.

- Не си позволявайте да се възползвате от ролята си на човек, който помага.

- Не натрапвайте подкрепата си.

- Не казвайте на други хора споделеното от човека, на когото помагате.

- Не правете лъжливи обещания, не си измисляйте и споделяйте само информация, за която сте убедени, че отговаря на истината.

- Старайте се да не използвате твърде много технически термини.

- Старайте се да не вмъквате в разговора истории за личните си проблеми.

- Бъдете наясно с това, че не можете да решите всички проблеми вместо него и не се чувствайте виновни за това.

- В никакъв случай не му отнемайте увереността и чувството, че е способен да се погрижи сам за себе си.

По статията работи: Ина Фенерова
Източник: PsychCentral
Снимка: Politis Online