Какво представлява психологическата първа помощ

Психологическата първа помощ е необходима в моменти, в които човек се нуждае от подкрепа непосредствено след травматично и понякога животозастрашаващо събитие. Тя включва и практическа подкрепа за краткосрочните нужди на човека – като храна, дрехи, подслон, безопасност (както и чувство за сигурност).

Хората, обучени как да оказват психологическа първа помощ, знаят как да изслушат и да успокоят човек, изпаднал в беда, да му помогнат да установи връзка със съответните институции и тип услуги, от които има нужда, за да оцелее и да се почувства сигурен и в безопасност.

Най-често психологическа първа помощ се оказва от обучени доброволци, а не от професионални терапевти. Доброволците могат да бъдат хора със съвсем обикновени професии – като пожарникари, учители и др.

Оказването на психологическата първа помощ е особено важна след травматични събития, като:

• терористична атака, природно бедствие и каквото и да било друго събитие, което откъсва хората от общността;

• сексуално посегателство, застрашаваща живота злополука или грабеж;

• при психически или емоционални травми.

За съжаление, хората невинаги получават подобен тип подкрепа след травматично събитие. Експертите напомнят, че психологическата и емоционална подкрепа в подобни ситуации може да засили чувството за контрол, което обикновено напуска хората, преживели събития, в които са се чувствали безпомощни.

Препоръки на Световната здравна организация за оказване на ефективна психологическа първа помощ:

• Намерете тихо място, на което можете да разговаряте необезпокоявани.

• Стойте близо до събеседника си, но в същото време спазвайте подходяща дистанция, съобразена с с личността, пола или културните особености.

• Покажете, че слушате – концентрирайте се в думите на събеседника си, когато е удачно, кимайте с глава.

• Бъдете спокойни и търпеливи.

• Ако имате възможност, осигурете си фактическа информация. Бъдете честни за нещата, които знаете, и за тези, с които не сте наясно:„Не съм запознат, но ще направя всичко възможно да разбера и да ви информирам“.

• Съобщавайте фактите, които знаете по разбираем начин.

• Покажете на събеседника си, че осъзнавате и разбирате чувствата му и всички важни неща, които споделя с вас, като скръбта от загубата на близък човек или дома например.

• Зачитайте неговото лично пространство. Не споделяйте разказаното пред вас, особено когато става въпрос за лични събития.

• Бъдете надеждни и честни.

• Проявете уважение и зачитайте правото на човека сам да взима решения за себе си.

• Оставете настрани своите собствените предубеждения и предразсъдъци.

Нещата, които не трябва да правите при оказване на първа психологическа помощ:

• Не прекъсвайте и не пришпорвайте.

• Не настоявайте някой да ви разкаже историята си, когато е готов, ще го направи.

• Не споделяйте собственото си мнение за ситуацията, само слушайте.

• Старайте се да не докосвате човека, освен ако не сте напълно убедени, че уместно.

• Старайте се да не оценявате какво е направил и какво не, или как се чувства. В никакъв случай не казвайте: „Ти не трябва да се чувстваш по този начин!“ или „Радвайте се, че вие сте сред оцелелите!“.

• Не си позволявайте да се възползвате от ролята си на човек, който помага.

• Не натрапвайте подкрепата си.

• Не казвайте на други хора споделеното от човека, на когото помагате.

• Не правете лъжливи обещания, не си измисляйте и споделяйте само информация, за която сте убедени, че отговаря на истината.

• Старайте се да не използвате твърде много технически термини.

• Старайте се да не вмъквате в разговора истории за личните си проблеми.

• Бъдете наясно с това, че не можете да решите всички проблеми вместо него и не се чувствайте виновни за това.

• В никакъв случай не му отнемайте увереността и чувството, че е способен да се погрижи сам за себе си.