Как да помолим за помощ

Според проучванията повечето хора отбягват да искат помощ. Подобно поведение може да се дължи на високите социални изисквания, желанието за изграждане на контролиращ и високо компетентен образ, и дори на страха от отхвърляне. В обществото се прокрадва тенденция за демонстрация на самостоятелност, която се налага с все по-засилен темп. Хората не само заявяват, че се справят сами, а дори са готови да отхвърлят подкрепата на околните, с цел да запазят образа си на самостоятелно и свободолюбиво същество.

Много учени вярват, че това е следствие от непълноценен тийнейджърски бунт срещу родителите и наложените от тях правила, но към момента това не е доказано. В крайна сметка голяма част от хората полагат изключително много усилия да поддържат самостойността си и независимостта си от околните, дори с цената на провалените си начинания и отношения. 

Това разбираемо води до момент, в който имаме явна нужда от помощ, но не сме сигурни как точно да я поискаме. Ето няколко важни точки, на които да обърнем внимание.

1. Нека ние самите предоставяме помощта си на другите 

Ако искаме хората да са отзивчиви, когато имаме проблем,  ние самите трябва да сме отзивчиви към техните тревоги. Нужно е да изградим репутация на човек, който предоставя помощта си и те ще пожелаят да ни отвърнат със същото. Да, в повечето случаи това се проявява с приятелите ни, но не е необходимо да ограничаваме кръга си на отзивчивост само с тях. Напълно нормално е да помогнем на познат, съсед или колега, дори без да е отправил апел конкретно към нас. Да попитаме и окажем подкрепа на някого няма да ни струва голямо усилие, но ще укрепи социалната вградимост и едновременно с това ще ни осигури по-благотворна позиция, когато се нуждаем от „още един чифт ръце“, съвет или подкрепа.

Не е цинично да помислите, че щом искате някой да храни котката ви, докато сте извън града, може да му предложите да се грижите за неговия любимец, когато самият той отсъства. Обществото се гради на взаимопомощта и отзивчивостта на членовете му и съвсем естествено, е плод на чисто човешки взаимодействия.

2. Нека сме ясни

Когато нещата стигнат до задънена улица, трябва да си зададем въпроса „от какво имам нужда — съвет, практическа помощ, материали или информация“. Така ще знаем какво точно търсим. Трябва да се съсредоточим върху това да намерим подходящия човек, към който да насочим апела си за подкрепа. Важно е да знаем, че ако започваме с малките молби и едва тогава поднасяме съществените, хората ще са по-склонни да изпълнят и вторите, защото вече са вложили енергия и усилие в социалния контакт.

3. Трябва да помним, че нуждата от помощ не е слабост

Да поискаме помощ не е нито загуба на достойнство, нито проява на лош контрол — всъщност е точно обратното. Изследване на Харвардския бизнес университет установява, че хората, които правилно преценяват кога да поискат помощ, са считани от околните за по-умни. „Търсенето на съвет повишава впечатлението за компетентност и прави съветващите по-благосклонни“, обясняват специалистите. „Хората мислят, че губят контрол, ако поискат помощ, но всъщност възстановяват контрола си, след като са го загубили.“

Силното желание за самостоятелност може да осуети част от плановете ни. Важно е да помним, че дори да постигнем успехите си сами, трябва да има с кого да ги споделим.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: psychologies.co.uk
Снимка: psychologicalscience.org