Какво представлява сънната парализа

През 2017 г. Дженифър Хасан разказва малка част от личната си история за Уошингтън Пост и ние я представяме на вниманието ви, за да се запознаете по-добре със състоянието на сънна парализа.

Първата сънна парализа, която ме застигна, беше през зимата на 2012 г. Дядо ми беше починал наскоро и аз прекарвах времето си в дома на баба ми. След 60 години семеен живот тя бе потънала в тъга и самота, подклаждани допълнително от празния дом. Бях решила, че ще е полезно за нея да прекарваме повече време заедно и се преместих в свободната й спалня. Щом дойде нощта, аз се прибрах в стаята си и спрях лампата. Преди да заспя чух как баба ми плаче от другата страна на стената.

Събудих се няколко часа по-късно, беше ми студено. Когато се опитах да придърпам завивката около тялото си, осъзнах, че не мога да помръдна. Започнах да се паникьосам. Какво става? Защо тялото ми е парализирано? Опитах отново да вдигна ръце и нищо. Главата ми бе залепена за възглавницата, тялото сякаш беше замръзнало. Щом осъзнах всичко това, напрежението започна да натиска гърдите ми. Колкото повече се паникьосах, толкова по-трудно ми ставаше да дишам.

Беше като част от хорър филм — опитах се да отворя уста, за да крещя, но от устата ми не излезе и дума. Не можех да преместя очите си и реално не успявах да направя нищо друго, освен да седя легнала с очи, вперени в тъмния таван. Не успявах да видя нищо, но по някаква причина имах чувството, че в стаята има още някого. Усещах го сякаш има скрито присъствие, което ме тормози и отказва да ме пусне. След няколко минути, които ми се сториха като часове, успях отново да се раздвижа. Разтреперих се, включих лампата и изправих гръб до седнало положение. Останах така до сутринта. 

На следващата вечер опитах да разкажа не приятел какво се е случило:
- Заспах нормално, но се събудих с Волдемор, върху гърдите си.
Тя се засмя:
- Джен, сигурна ли си, че това не е било просто кошмар?
Замислих се над въпроса й. Преди съм имала кошмари, но това определено беше различно. То се случи, докато бях будна. Не мислех, че е кошмар. Имах дълбоката увереност, че бях будна и с ясно съзнание, но обездвижена през цялата тази малка, ужасяваща вечност.

Част от хората, с които говорих, предположиха, че това състояние е следствие на скръбта, която изпитвах, но за моя радост се оказа, че не съм луда, а съм имала сънна парализа.

Тя възниква, когато съзнанието се събуди, но тялото остане заспало. Това причинява временна невъзможност за движение и в много случаи силни халюцинации. Понякога парализата продължава секунди, друг път минути.
Ейдриън Уилямс (професор по медицина на съня в Кралския колеж в Лондон, член на медицинския екип в Лондонския център за сън) казва, че парализата на съня е "нормално явление, което не е опасно, но е изтощително". Докато спим, телата ни редуват парадоксален сън (с бързо движение на очите) и бавновълнов сън. По време на парадоксалния, нашите мозъци са силно активни като в резултат на това се появяват и най-ярките ни сънища.

"По време на сън, тялото е парализирано, за да ни попречи да действаме, както в сънищата. Понякога то се обърква и мозъкът се събужда, но парализата продължава" обяснява Уилямс. Епизодите на сънна парализа са почти винаги придружени от чувство на силен натиск върху гърдите. Естествено, невъзможността за дишане предизвиква чувство на паника и отчаяние. "Заради парализата единственият мускул за дишането, който работи, е диафрагмата. Често това създава чувство за недостиг на въздух, защото мускулите на гръдния кош не работят", каза Уилямс.

Около половината от хората по света някога ще преживеят парализа на съня. Някои ще я имат често, а други едва 1-2 пъти през целия си живот. Относително малко от тях ще потърсят медицинска помощ. Дори в Лондонския център за сън имат посещения средно един човек месечно, страдащ от сънна парализа. Парализата на съня често се свързва с нарколепсия — рядко състояние, което засяга способността на мозъка да регулира цикъла сън-събуждане. Уилямс оценява, че две трети от нарколептиците също имат сънна парализа. 

Тя може да се задейства от повишени нива на тревожност, стрес и депресия — което пък обяснява защо първата ми среща с това състояние дойде по време на дълбока семейна трагедия. Хората с неправилни сънни модели на сън са по-изложени на риск от други, които изпитват нарушения, докато "падат в съня си" или се събуждат. 

За съжаление няма вълшебно хапче, с което сънната парализа да изчезне. "Първото нещо, което трябва да направите, е да се съсредоточите върху подобряване на съня, чрез поведенчески способи". Според професора семейната история с този проблем повишава шансовете и ние самите да го добием.

Уилямс казва, че парализата на съня възниква по-често при спане по гръб и предполага, че проблемът може да се избегне, ако спим обърнати на страни. Епизодите на парализа могат да бъдат прекъснати чрез допир, уточнява той, така че партньор, който спи в същото легло може да се намеси и да ни помогне.
При слуаи на сънна парализа, когато усилията на човек да овладее положението не са успешни, се случва лекарите да предпишат антидепресанти. Това не е с цел да „поправят“ несъществуваща депресия, а да потиснат парадоксалния сън.

Част от хората понякога успяват да се измъкнат от парализата си. Други смятат, че бавното движение на пръстите на ръцете и краката помага да се прекъсне усещането за магическо вцепенение. От нощта, в която ми се случи за първи път, до момента съм преживяла сънна парализа 10 пъти. Веднъж ми се случи три пъти за една нощ. Това беше ужасяващо и изключително изтощително.
Лекарите ми предлагат да не прекалявам с кофеина, да слушам релаксираща музика, преди да си лягам и да опитам техниката за мускулна релаксация. Към момента водя дневник, в който описвам епизодите на парализа. Плашещо е да се събудиш беззащитен. Но е донякъде успокояващо, когато знаеш причината и си наясно, че не е опасно.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: sciencealert.com
Снимка: „Кошмарът“ от Хенри Фюсли