Какво се крие зад егоистичното поведение

Дали егоистът просто не обработва решенията, които биха възнаградили другите по различен начин? Може би, твърдят учените от научноизследователския институт „RIKEN“ в Япония. Те провеждат изследване върху 36 клинично здрави доброволци на възраст между 20 и 32 години. Целта на екипа е да разбере кои части от мозъка се активират, когато човек анализира възможните ползи за останалите.

Доброволците трябва да избират от две опции, при които те самите са печеливши под определена форма. След това е добавена опция за допълнително възнаграждение за самия участник, ако реши обаче да подпомогне добре известна благотворителна кауза.

Процеси в мозъка при решение да проявиш щедрост

Екипът наблюдава процесите, които се случват в мозъка на онези от участниците, които са избрали да дарят средства и за благотворителната кауза. За целта те използват функционален ЯМР и прилагат изчислителен метод на моделиране, наречен анализ на мозъчните връзки. Те разкриват протичането на процес, който се състои от три етапа.

Първи етап

През първия етап мозъкът открива каква би била ползата за другите. Тогава се наблюдава неврална активност в дясната темпоропариетална зона и левия дорсолатерален префронтален кортекс. И двете зони играят ключова роля при насочването на вниманието и социалното взаимодействие.

Втори етап

Вторият етап се характеризира с оценяване на последиците от вземането на дадено решение. Тогава протичат процеси в предната дясна инсула – ключова точка от невронната мрежа, която се свързва с чувството на емпатия.

Трети етап

Третия етап всъщност е самият процес на вземане на решение. Когато решаваме какво да направим, в мозъка се активират медиалният префронтален кортекс, а той отговаря за стратегическото мислене.

След това учените търсят съществуването на общи характеристики между невралните пътища при решението да се осигури някаква полза за друг човек, при хора, които са възприемани като щедри и такива, които са смятани за егоисти. Те провеждат тест, разработен от социалния психолог Пол Ван Ланг (Paul A. M. Van Lange) от университета „Vrije“ в Амстердам през 90-те. Тестът дава възможност да се измери човешката склонност да разпределят благата и ползите за себе си и за останалите (SVO test) и се използва широко в социалната психология и други дисциплини.

Доброволците се подлагат на теста под формата на въпросник, като въз основа на получените отговори се класифицират или като просоциални (склонни да проявяват щедрост), или като индивидуалисти (склонни към егоистично поведение).

Едно от най-шокиращите открития на учените е, че има много сериозни различия при невралните процеси, протичащи в мозъка на просоциалния човек и на индивидуалиста, когато дава на другите.

Накахара, ръководител на екипа от „RIKEN“, смята за изключително интригуващ факта, че при просоциалните участници в теста се наблюдават сходни мозъчни процеси, когато дават на другите и когато разпределят за себе си. Те се случват в невралния път от левия дорсолатерален префронтален кортекс до медиалния префронтален кортекс.

От своя страна при индивидуалистите протича процес на претегляне дали да дадат на другите или не, но по начин, коренно различен от този, когато решават да възнаградят себе си. Във втория етап от процеса по-егоистично настроените участници избират да разпределят ресурси на другите посредством дясната предна инсула, което показва в коя зона на мозъка се вземат решенията да възнаградим другите, а не себе си.

Желание за принос към общото благо, не само алтруизъм

Не всичко е свързано с егоизъм и щедрост. По-скоро е въпрос на възприятие на стойността, твърдят учените. Не толкова алтруизмът води щедрия човек, а предпочитанието му да допринася за общото благо или нетърпимостта му към несправедливост. Екипът нарича предпочитанието да се дава на другите „обръщане на социалната стойност.“ Психолозите го определят като основен метод за изчисление, който може да е от съществено значение за различните форми на социално поведение.

Тепърва предстои по-задълбочено проучване в областта на вземане на социални решения. Схващанията, свързани с щедростта и егоистичното поведение, могат да са повлияни от различията в културите, религиите, страните и регионите, например.

Тези разнообразни фактори биха могли да допринесат много за разграничаването на още повече сложни типове социално поведение, твърди Накахара. „Благодарение на повтаряемостта на случки в ежедневието, определен тип поведение може да се окаже заложено при процеса на вземане на решения. Тогава процесът на „обръщане на социалната стойност“ ще бъде променен и интегриран в останалите мозъчни процеси, които ни тласкат към вземането на крайно решение или избора на определен тип поведение.

Обмислянето как да се разпределят ресурсите за другите може да протича различно при хората с разстройства от антисоциален характер. Ако такива различия наистина бъдат установени в бъдеще, те ще изяснят невралните взаимовръзки, причиняващи антисоциални прояви.

Накахара и колегите му продължават да работят в посока разкриването на още аспекти от процеса на вземане на социални решения. Той споделя, че в едно от своите настоящи проучвания екипът му се фокусира върху това как хората се опитват да вземат по-добри решения, като предскажат решенията на другите. И резултатите на този етап са много интригуващи.