Егоцентризмът в зряла възраст – ахилесовата пета на човечеството

В гръцката митология терминът „ахилесова пета“ се отнася до слабост въпреки общата сила, водеща до падение. Като наблюдател и изучаващ човешката психология, семейният терапевт Кортни Бейти стига до извода, че най-пагубната „ахилесова пета“ на човечеството е егоцентризмът.

Егоцентризъм

Егоцентризмът се дефинира като невъзможност за приемане или разбиране на друга гледна точка, различна от собствената. Егоцентриците вярват, че в случаите, когато са неоправдани, те са умишлено, злонамерено и несправедливо атакувани и малтретирани.

Най-общо казано, при егоцентризма житейските преживявания се интерпретират лично. Това означава, че неприятните случки се приемат като лична обида, вместо да се обмислят множеството фактори и променливи, които влияят на даденото преживяване. Въпреки че някои фактори могат да бъда идентифицирани, много от тях остават по-малко очевидни.

Егоцентризмът е отличителен белег на детството, който отразява ограничените познавателни способности на човека през детските години. Макар че често е неудобно, наличието на егоцентризъм през детството е по-малко тревожно. Това се дължи отчасти на очакването, че погрешните възприятия на децата могат да бъдат лесно коригирани от техните родители или лицата, които се грижат за тях.

Прочетете още:

• Интелектуалното развитие на децата според Жан Пиаже

Егоцентризмът в зряла възраст представлява когнитивно изкривяване

Кортни Бейти твърди, че егоцентризмът след детството е най-малко неподходящ, а в най-лошия случай е контрапродуктивен или разрушителен начин на мислене, който без корекция може да бъде вреден за цялостното качество на живот. Семейният терапевт стига дори дотам, че да твърди, че егоцентризмът в зряла възраст е когнитивно изкривяване, което е вредно за психическото здраве, физическото здраве и междуличностните отношения.

Когнитивните изкривявания са погрешни модели на мислене, които изкривяват обективните събития. Този начин на мислене насърчава негативните емоции, което пък намалява възприеманото удовлетворение от живота. Когнитивните изкривявания са вредни, защото могат да ни накарат да повярваме, че животът всъщност е по-лош, отколкото е.

Като практикуващ терапевт, Кортни Бейти често е свидетел на това конкретно изкривяване при възрастни клиенти. Като хора, ние рядко правим паузи, за да помислим, че може би нашата интерпретация на ситуацията не е пълната картина, но може би гледната ни точка е една от многото.

Начинът на мислене е в основата на егоцентризма

Дейвид Фостър Уолъс илюстрира егоцентризма като „ахилесова пета“ на човечеството в реч по повод завършването на колежа, озаглавена „Това е вода“. Той призовава всеки човек в публиката, преди да се обиди, да помисли върху възможността, че преживяването му не е отражение на умишлена, злонамерена и несправедлива атака към него.

Например, ако някой ви засече на улицата, вместо да си кажете: „какъв егоист“, се замислете защо този човек предприема такава маневра – възможно ли е да страда от тежка тревожност, свързана с шофирането, или да бърза се прибере при семейството си. Първата гледна точка предполага, че конкретният човек умишлено е груб с нас (лична атака). Втората гледна точка отчита допълнителни фактори, които могат да повлияят на текущото ни разочарование от трафика.

Когато сменим начина, по който мислим за житейските преживявания, можем да променим живота и взаимоотношенията си. Когато разберем, че това, което се случва с нас, не е лично, а по-скоро отражение на натрупани фактори, можем да увеличим емпатията и съпричастието си към света около нас и в крайна сметка да подобрим нашето психическо и физическо здраве.

Вероятно сте скептични към това твърдение, чудейки се дали можете да повлияете положително на живота си, като просто промените начина си на мислите. Отговорът на вашия въпрос е да. Въпреки че промяната на мисленето невинаги е лесно начинание, то със сигурност е изпълнимо. Така че следващия път, когато се почувствате обидени, ви предизвикваме да отделите кратък момент и да се запитате: „Знам, че това преживяване се случва на мен, но възможно ли е да няма за цел да ме нарани? Ами ако има милиони причини за случилото се? Може би причини, които са далеч отвъд мен?