Психологически егоизъм или как се оправдават себични действия

Психологическият егоизъм е теорията, че всички наши действия са основно мотивирани от личен интерес. Това е становище, подкрепено от няколко философи, което играе роля в теорията за играта.

Защо всички наши действия са провокирани от личен интерес?

Действията, който носят лична заинтересованост, са тези мотивирани от загрижеността за собствените ни интереси. На всички е ясно, че повечето човешки действия са такива.
Наливаме си вода за пиене, защото искаме да утолим жаждата си. Ходим на работа, защото имаме интерес да получаваме заплащане. Тренираме, защото имаме интерес да изглеждаме по-добре.

Но всички човешки действия ли са водени от подобен интерес?

На пръв поглед изглежда, че се извършват много действия, които не са такива.
Пример са шофьорите, помагащи на закъсал колега; хората, даряващи пари за благотворителност; войниците, жертващи се за другарите си.
Но се оказва, че психологическият егоизъм дава обяснение и за това — шофьорът може би мисли, че в бъдеще ще му се случи същото; дарителят живее с мисълта, че подкрепя обществото, от което е част (иска да впечатли другите, опитва се да заглуши вината си или да си достави топлото чувство, че е по-добър човек); войникът може да се надява на слава и облаги за близките си.

Възражения срещу психологическия егоизъм

Първото и най-очевидно възражение срещу психологическия егоизъм е, че има много ясни примери за хора, които се държат алтруистично или безкористно, поставяйки интересите на другите пред собствените си. Примерите, които са дадени, илюстрират тази идея. Но както вече отбелязахме, поддръжниците на теорията смятат, че могат да обяснят всички действия от този род.

Критиците твърдят, че теорията се основава на фалшива представа за човешката мотивация.

Вземете например идеята, че хората, които дават пари благотворителност, даряват кръв, или които помагат на нуждаещите се, са мотивирани от желанието да не се чувстват виновни, или искат да се наслаждават на чувството, че вършат добродет. Това може да е вярно в някои случаи, но със сигурност не е в много други. Да, понякога хората се чувстват виновни и имат нужда да си припомнят, че имат добродетели, но тези емоции са само страничен ефект на определени действия и не е задължително активността да е мотивирана от егоистични подбуди.

Разликата между егоистично и безкористно

Теорията за психологическия егоизъм предполага, че всички ние в основата на личността си сме съвсем егоистични. Дори и хората, които не можем да опишем като себични, наистина правят всичко това в своя полза. Доводите продължават с това, че хора, които извършват неегоистични действия с фиктивна за личността им стойност, са наивни или повърхностни.

Критиците обаче твърдят, че разликата, която всички правим между егоистичните и неегоистичните действия (и хора), е важна. Егоистичното действие е такова, което жертва интересите на някой друг, за да се докопа човек до лична изгода.
Например може да вземем последното парче торта, но това би ощетило някого. Ето защо предлагаме на някой от семейството да го вземе. Може би правим това, защото имаме желание да помагаме или да уважаваме другите. В този смисъл това се описва като задоволяване на собствените ни нужди, дори когато сме самоотвержени. Но точно това е самоотвержен човек – някой, грижещ се за другите, който се нуждае да е полезен. Факт е, че това е вид удовлетворение на желанието да помагаме на другите и не е причина да отричаме безкористността на действието.

Привлекателността на психологическия егоизъм

Той задоволява предпочитанието за простота на хората, които не обичат сложни неща. Човешките същества са склонни да харесват теории, обясняващи различни явления, контролирани от една и съща сила.

Пример е теорията за земното притегляне, която обяснява падащата ябълка, орбитите на планетите и приливите на моретата.
Психологическият егоизъм обещава да обясни всякакъв вид действия, като ги свързва с основен мотив — личен интерес.
Той предлага твърдоглава, привидно цинична гледна точка за човешката природа. Това привлича вниманието ни, за да не бъдем наивни или привлечени от външния вид на заобикалящия ни свят.

Според критиците теорията е твърде опростена. Да бъдеш твърд не е добродетел, ако означава да игнорираш доказателствата, противоречащи на тезата ти (както прави тази теория).

Нека си представим, че гледаме филм, в който двегодишно дете започва да се препъва към ръба на скала. Ако сме нормален човек, ще почувстваме леко (почти неусетно) безпокойство. Но защо? Филмът е само филм — не е реален. И малкото дете е напълно непознато. Защо да ни интересува какво се случва с него? Ние не носим отговорност за тази опасност!
И все пак сме неспокойни!
Защо?
Вероятното обяснение на това чувство е, че повечето от нас живеят с някаква доза естествена загриженост за другите, може би защото по природа, сме социални същества.

Как мислите, дали всяко човешко действие е продиктувано от егоистични подбуди?

Редактор: Станислава Тонева
Източник: thoughtco.com