Какво се прави при депресия в детска и юношеска възраст

Тревожните и депресивни разстройства в детска и юношеска възраст са често срещани,  като процентът им се увеличава. Около 12% от тийнейджърите и 3% от децата в България наистина страдат от депресия и тревожност, а масово възрастните, отговарящи за тях, нямат представа какво да правят.

Разстройства от този тип са изключително сериозен проблем, защото част от тях носят риск от самоубийство. Те се отнасят към състоянията на психиатрична спешност. Независимо дали е  сериозно желанието за самонараняване и загуба на живота изисква изключително внимателно отношение.

Много често депресията и тревожността са следствие от поведенчески и емоционални проблеми в по-ранни периоди на детството, като може да се съди за нуждата от терапевтични занимания на по-ранен етап. Навременното лечение на тези разстройства при възникването им, е превенция за по-късни етапи от живота на личността.

Какво трябва да правим

Когато детето има психосоматични симптоми, не може да спи добре, чувства се уморено, изолирано, тъжно, тревожно, нервно, изплашено, дезадаптивно трябва да се насочим към специалист. Най-разумно е да се обърнем към детски психиатър или психолог.

Ако са налични подобни оплаквания, но не сме сигурни дали проблемите са психосоматични, трябва да се потърси физическа причина за състоянието.

При такива случаи не давайте антидепресанти и/или тимостабилизатори, които не са предписани от психиатъра (понякога се случва личните лекари да предписват такива, но все пак е нужна консултация). А при приемане на подобни лекарствени продукти проследявайте внимателно състоянието на детето. Помнете, че е разумно да се правят периодични изследвания, които ще дадат сигурни резултати за състоянието му.

Знайте, че е малко вероятно промяната да настъпи мигновено. Повечето лекарствени терапии за депресивни и тревожни разстройства изискват време, за да повлияят състоянието. Консултирайте се с лекуващия психиатър относно работа с психолог и терапевтични дейности в ежедневието.

Понякога се налага да се обърнем към социалните служби за закрила на детето или образователните институции, с цел да проучим по-ясно развитието на проблема, или да предоставим по-добро лечение. Не се колебайте да го сторите.

Какво да НЕ правим

Не започвайте самоволно медикаментозно лечение, преди да бъде диагностициран проблемът, защото медикаментите могат да заблудят специалиста и той да не установи правилно естеството на разстройството.

Не избягвайте желаното от лекуващия специалист дългосрочно наблюдение, то е нужно, за да се постави правилно лечение.

При съмнения за суициден риск (желание и възможност за самонараняване и самоубийство), предприемете възможно най-скоро мерки за консултация със специалист. Защото забавянето може да има трагични последици.

Редактор: Станислава Тонева

Снимка:1boon.kakao.com