Откровения на хора с депресия – болката, облечена в думи

Знаете ли какви мисли измъчват хората, страдащи от депресия? Сигурно имате предположения, но по-долу ще ви споделим техни болезнени откровения за усещането. Ако самите вие страдате от същото, споделете прочетеното тук с близките си – ще им помогнете да ви разберат по-добре.

Ако познавате човек, който е с депресия, е, вече знаете как се чувства…

Всеки от нас изпитва тъга, затова си мислим, че разбираме какво е депресия. Тя е сериозно психично заболяване, което често остава недоразбрано.

Цитатите са на хора, изпаднали в това състояние. Те описват болката, терзанията и дистреса, в които са впримчени ежедневно. Сякаш живеят в безкраен кошмар. Под всеки цитат са добавени бележки от терапевтите, които са посещавали. 

Човекът в депресия се чувства напълно сам и се ужасява от мисълта, че няма да избяга от капана, в който е попаднал. Чувства се безпомощен, натежал, мрачен, дори скован. Като неволен свидетел на живота около него. Изпитва гняв към околните, затова че не забелязват как той самият се дави. Този гняв изпълва дробовете, сърцето и съзнанието му.

Болката е пронизваща и остра. Тялото продължава да потъва надолу и надолу към тъмните дълбини. Въпросът е: да се остави ли да достигне дъното или да се бори за глътка въздух на повърхността? 

Според Световната здравна организация състоянието на депресия се характеризира с това, че кара човекът да се чувства сякаш съзнанието му владее всичко. Атакуват го собствените му мисли, една след друга, при това със страшна сила. „Глупав съм; Всеки ме гледа и ми се присмива; Не ми се случва нищо хубаво.“ Дъжд от негативни мисли, които макар да звучат чужди, все пак му се струват правдоподобни. 

Човек, страдащ от депресия, често казва: „Не се познавам.“ Хората се обръщат към него, вярвайки, че го познават. Когато обаче самият той се погледне в огледалото, вижда непознат с безнадеждно изражение. Помни, че някога е изпитвал приятни емоции и радост, но му се струва, че е било много отдавна. Че никога пак няма да ги изпита. Спомня си хубавите моменти, сякаш са сцени от филм, който е гледал, а не лични негови. „Знам, че преди съм се смял и шегувал, но единственото, което искам сега е да спя.“ – често срещана реплика сред хората с депресия. Те сякаш живеят в зона на здрач, от която не могат да избягат. 

Човек, който е в тежък депресивен епизод, е жив физически, но не и емоционално. Храната, която се насилва да яде, му се струва безвкусна. Слънчевите лъчи не го радват. Те го жигосват. Без значение дали е със затворени или отворени очи, той вижда всичко в черно. Дори любимата му комедия сега може да предизвика в него само една изкуствена усмивка. Дните му минават като сън, мечтаейки да заспи отново и отново, за да избяга от мъчението на това да е буден. 

Тъгата е обичайно чувство от калейдоскопа на шарените човешки емоции. Тя може да се породи след неприятно събитие като раздяла с любим човек или новина за масова стрелба някъде по света. Тогава човек ще заплаче, може да реши да се откъсне за кратко от обкръжението си, но това няма да продължи дълго. При депресията промяната не настъпва така естествено и бързо. 

Цитатът е откъс от мемоарите на Елизабет Вурцел. Човешките същества имат нужда от надежда, за да се справят с безкрайния мрак. Ако мислите нашепват, че никога повече няма да се чувстваш добре, шансовете за възстановяване са много по-малки. Тогава мотивацията да се подложиш на терапия е почти нулева, както и желанието да се включваш в приятни и забавни дейности. 

Добрата новина е, че клетката, в която е заключен човек, може да се отвори, ако той опита да се справи с негативните си мисли. Ако си мисли: „Нищо хубаво не ми се случва“, може да отвърне с „Не е вярно, омъжила съм се за прекрасен човек.“ 

Много малко са нещата, които могат да освежат и презаредят човек. Тъжното е, че при страдащия от клинична депресия, броят часове, прекарани в сън, няма никакво значение. Той се събужда с все същата емоционална умора и тежест в стомаха, и думите „О, не, поредния ден, който трябва да преживея, докато дойде времето да заспя.“

Възрастта няма значение, може да се чувства като 100-годишен старец. С натежали като олово крака изпълнява дневните си задължения и брои часовете до лягане, когато ще може да се изолира от външния свят. 

Актьорите избират ролите си. Не и този, който страда от депресия. Той няма избор, освен да си сложи маската на щастлив човек, който се радва на живота си. Обаче плаща висока цена. Отдалечава се все повече от заобикалящия го свят. Когато няма пред кого да бъде себе си, няма и начин да избяга от нещастието и самотата. Умората се наслагва с всяка лъжа, уверяваща останалите, че е добре. 

Депресията и тревожните разстройства често вървят ръка за ръка. Според някои проучвания 85% от хората, страдащи от депресия, имат и генерализирано тревожно разстройство. При тях се наблюдава прилика в симптоматиката, например раздразнителност. Други симптоми обаче са коренно различни – липсата на енергия, за да създадеш приятелство и ужаса от отхвърляне, който не ти позволява да се сближиш с харесван човек.

Лечението при двете състояния много често е еднакво. То може да включва когнитивно-поведенческа терапия, както и селективни инхибитори на реабсорбцията на серотонин. 

Повечето хора, които страдат от депресия, са наясно, че не са особено приятна компания. Възможно е някой да реши да прояви съчувствие с думи като „Аз също имах тежък период, който преодолях благодарение на йога и положително мислене. Погледни на нещата от друг ъгъл.“ Тогава поне за един кратък миг отсреща има реакция – на гняв.