Биполярно разстройство? Сигурни ли сте

Една от най-често поставяните напоследък диагнози, свързана с психичното здраве, е биполярно разстройство (афективно разстройство, при което човек изпада в крайни емоционални състояния като мании, хипомании и депресия). Психиатърът Марк Рего разкрива защо тази тенденция е толкова опасна и как хората могат да проверят дали наистина са диагностицирани правилно.

Ако проверявате няколко пъти дали сте заключили вратата, може да чуете, че страдате от обсесивно-компулсивно разстройство. Ако сте противоречива личност, нищо чудно някой да ви нарече шизофреник. Ако не сте от хората, които успяват да се концентрират, току-виж вашите приятели са ви поставили диагноза „дефицит на вниманието“. Биполярно разстройство се приписва с лекота, дори ако човек просто мени често настроенията си.

За съжаление, неправилното използване на тези термини, създава проблеми на пациентите, които наистина страдат от изброените психични заболявания. Напоследък и експерти по психично здраве си позволяват с лека ръка да поставят диагнозата биполярно разстройство, без да са убедени в правотата си. Хората се успокояват, че това е причината за тяхното поведение, но всъщност истината може да се окаже много по-сложна, или обратно, по-проста.

Диагнозата трябва да бъде подкрепена със солидни доказателства

Освен че лекува пациенти, психиатърът Марк Рего следи работата на клинични специалисти, което включва преглед на техните доклади. Той също забелязва, че през последните близо 20 години диагнозата биполярно разстройство се поставя твърде често. Експертът добавя: „Имам си правило и то е никога да не приемам поставените диагнози, докато нямам доказателства. Случващото се ме принуждава да бъда скептичен“.

От 50-те до 80-те години на миналия век американските психиатри диагностицират своите пациенти с биполярно разстройство много по-рядко, отколкото техните колеги в Европа. Ако някой е в тежко състояние или страда от хронично заболяване, обикновено се е смятало, че страда от шизофрения.

Увеличаване на пациентите, диагностицирани с биполярно разстройство, след 90-те години

След 90-те настъпва промяна. Само за периода 1996 г. – 2004 г. психиатричните болници отчитат четири пъти по-голям брой деца, диагностицирани с биполярно разстройство, и почти 50% повече възрастни.

Още по-драстичен е скокът на поставените диагнози сред пациентите, които не се лекуват в болнично заведение – близо 40 пъти повече сред децата и два пъти повече сред възрастните.

Мащабно изследване разкрива, че от 2000 г. нататък са се утроили платените посещения на психиатри в домовете на хора с биполярно разстройство, докато визитите при шизофреници са запазили броя си. Преди няколко години те са били почти равномерно разпределени.

Според д-р Рего объркването идва от това, че в много случаи променливите настроения или рязката им смяна (негативни емоции, гневни изблици, неспособност да се поддържа едно и също настроение поне за известно време), както и импулсивността (например прахосването на голяма сума пари без предварително обмисляне) се считат за признаци на биполярно разстройство. Психиатърът не отрича, че то може да се прояви със сходни симптоми, но подчертава, че същността му е различна. Рязката смяна на настроението и необмислените действия могат да бъдат показател и за много други проблеми като депресия, зависимост към наркотични вещества, разстройство на личността или силен стрес. Те не са достатъчни, за да се постави диагноза.

Депресията също може да е съпроводена от променливи настроения, гняв, истерични пристъпи и различни други емоционални реакции. Честотата на симптомите е много по-голяма при хора с депресия, отколкото при хора с биполярно разстройство.

Биполярното разстройство е тежко психично разстройство

При него се редуват депресия и маниакални епизоди, което често води до хоспитализация и хронифициране на болестта. Животът на пациентите с биполярно разстройство обикновено е разпилян и объркан. Те губят работата си, имат проблеми с алкохола или наркотиците, а понякога страдат и от когнитивен упадък. Разбира се, винаги има изключения, но в повечето случаи хората, които живеят пълноценно, имат стабилни семейства и се справят добре в службата, нямат биполярно разстройство.

Ролята на маниакалните епизоди при пациентите с биполярно разстройство

Основният признак на психичното заболяване са маниите. Те се изразяват в силен прилив на енергия, който може да продължи няколко дни или седмици, а не минути или часове, както е при здравите хора. За пациентите е характерно, че могат да не спят с дни, без да усетят умора. Ако все пак се случи да поспят, то ще е за 1-4 часа, като сънят им е неспокоен и накъсан. Енергията им е толкова много, че е възможно да говорят твърде бързо, да предпочетат по-мащабни и целенасочени дейности като чистене и ремонти и да се държат по-различно от обикновено (например да харчат повече пари, да имат по-силен сексуален апетит или да проявяват грандиозност). Друг вариант е енергичността им да се изразява в постоянно приповдигнато настроение – експресивно, раздразнително или експанзивно. Състоянието трябва да се лекува, защото в противен случай може да причини пълна психоза, съпроводена от делюзии и халюцинации.

Какво представляват манията и хипоманията?

При същинската мания всички гореизброени симптоми се проявяват едновременно за продължителен период от време – от няколко дни до няколко седмици. Ако човек забележи само част от тях, при това за кратко, то със сигурност не става въпрос за маниакален епизод. След преглед при лекар обикновено се оказва, че при хората, които нямат биполярно разстройство, признаците са резултат от алкохолна интоксикация, злоупотреба с наркотици или, най-често, депресия.

Хипоманията е състояние, при което се наблюдават всички симптоми за същия период от време, но без това да застрашава здравето и живота на пациента. Тя е разновидност на биполярното разстройство.

Маниите и депресиите се редуват, като паузите между тях са кратки. Колкото повече са тежките епизоди, толкова по-малки са паузите. Накрая те преливат от един в друг и пациентите остават постоянно в необичайно емоционално състояние.

Според Марк Рего диагностичните критерии са достатъчно ясни, но погрешните диагнози не намаляват. Той признава, че при някои хора се наблюдават чести промени в настроението и поведението, които затрудняват поставянето на диагноза. Ако част от признаците на биполярно разстройство липсват, е важно да се включи човек от обкръжението на пациента, с чиято помощ да се направи по-задълбочена оценка.

Рего още веднъж напомня, че прахосничеството, импулсивността във връзките, любовта към хазартните игри, изблиците на гняв, променливото настроение, неспокойният сън, енергичността или бързото и припряно говорене сами по себе си не са признак на биполярно разстройство. За да се постави диагноза, е нужно да са налице всички симптоми.

Защо зачестиха погрешните диагнози?

Рего изтъква няколко комплексни причини, които смята, че са довели до опасната тенденция през последните десетилетия.

Обобщаване на изследвания и използване на прекалено много въпросници

Според психиатъра една от основните причини е, че от известно време експертите приемат изследванията като обобщаващи и разчитат твърде много на въпросници в своята работа. Резултатите от проучвания, проведени върху пациенти с биполярно разстройство в психиатрични болници например, не са приложими при много по-многобройните пациенти със същото заболяване, които се лекуват в клиники или лекарски кабинети.

По отношение на въпросниците д-р Рего е на мнение, че те са чудесен инструмент за скрининг, но не и за диагностика.

Новосъздадени медикаменти

Някои от по-новите лекарства, наречени атипични антипсихотици (Рисперидоне и Сероквел например), помагат както при биполярно разстройство, така и при обикновена депресия. Това обаче е нож с две остриета, тъй като при подобрение на пациента, лекуващият лекар няма как да разбере кое от двете състояния се е повлияло от лечението. Ако предположи, че болният страда от биполярно разстройство, а той всъщност има депресия, предписването на прекалено много медикаменти едва ли ще даде резултат.

Биполярното разстройство се среща често и е много сериозно психично заболяване. Рего призовава да не се поставя диагноза, преди да се съберат достатъчно доказателства, че човекът отговаря на всички критерии. Психиатърът е противник и на доживотните етикети, които се слагат на вече излекувани пациенти. Не е „биполярен“ човек, който не е вземал лекарства за регулиране на настроението и не е проявявал симптоми в продължение на години. „Проблемът съществува отдавна и е време да бъде решен. Клиничните специалисти трябва да променят подхода си към това психично разстройство, а пациентите – да се запознаят с критериите при поставяне на диагноза“, смята той.