Как бебето опознава света

В началото на човешкия живот заобикалящата среда е просто пространство, задоволяващо нагоните, нуждите на психиката и тялото. Това лесно може да обясни защо основната нагласа на бебето е "искам".

Средата може да донесе много и различни удоволствия - от задоволяване на усещането на глад, през дактилните удоволствия, носени от погалване или мека тъкан, до доволство от вниманието, получено от околните. Но средата може да влияе чрез болка, неудобство и още куп, създаващи неприятни усещания, фактори. Реалността се опознава, благодарение на така наречените "фрустрации", които представляват незадоволяването на нагони (несъзнавани желания).

При раждането детето възприема себе си като едно със света

В началото на детския живот мъничето не знае, че е автономен организъм. Вътрешните дразнители са неразграничими от външните през първите седмици след раждането (стомашният дискомфорт и шумът от околната среда са възприемани като неприятност, но не може да се отчете откъде конкретно постъпват). Преживяването на фрустрации подпомага съзнаването на реалността, на промените в света, на разделянето на собствената личност от всичко останало.

• Щом малките разберат глада, се налага да се примирят, че не са мигновено нахранени;
• Разбират, че предметите присъстват, а впоследствие изчезват.
• Разбират, че удоволствията не продължават безкрайно.
• Постепенно съзнават, че външният свят не зависи от тях.

С опита се изяснява разбирането, че "АЗ не е еднозначно със средата" и че "има обстоятелства, външни на мен и желанията ми, и те могат да бъдат негативни, независимо от усилията ми".

Малчуганът няма власт над обстоятелствата, променящи средата, така че те да му донесат удоволствието, което желае и той постепенно добива усещане, знание и власт над тялото. А то е най-лесното и достъпно средство за доставяне на удоволствие. Тялото, също като средата, може да е източник на неприятни усещания, но част от тях са във властта на притежателя. Нужно е да се отбележи, че познаването на тялото и телесните процеси носи удоволствие на детето.

Опознаването на детското тяло започва от съвсем невръстна възраст

Тялото в началото на детския живот не е самостоятелно, не само от физическа, а и от психологическа гледна точка. Първата година от живота - поради факта, че основните удоволствия са донесени чрез майката, симбиотичният живот води бебето до извода, че е част от майчиният си организъм. Идентифицирането с майката е нещо съвсем нормално до около годинката. Преди това всяка незадоволена потребност води до опити за заместване (когато майчината гръд не е предоставена въпреки нуждата от нея, бива заместена от смученето на палеца). Можем да кажем, че през това време, освен физически, и ментално родителят е най-близо до детето, защото хорманално майката е предразположена емпатично към детето си.

Вече споменахме как старата мъдрост, че "неволята учи", важи с пълни сили за бебетата. За да обрисуваме по-точно картината обаче, трябва да насочим вниманието ви към друга страна. Представете си ума на детето като чисто платно, за да постигне шедьовъра си всеки художник минава през доста етапи, част от които не са нито престижни, нито атрактивни. За да е истински шедьовърът, е необходимо да има изобразени както светлина, така и сянка.

Щастието, чистотата, навиците, режимът, креативността и обичта са светлината в детския ум. Неуспехът, болката, преодоляването на фрустрации, самотата, омърлянето в праха, пакостите са тъмната част, която го учи как да гради светлата. И двете са крайно необходими.

Опитът гради характера и личността

Не е необходимо да натрапваме на детето неприятен опит, за да сме сигурни, че опознава пълноценно околната среда. Носейки му нови усещания и грижейки се да не пропусне удоволствията от живота (например да опита тревата и да зарови пръсти в калта), ще дадем максимално количество информация за анализ на младия, събиращ данни, мозък. Това ще го направи по-смел и по-адаптивен.

Снимка: pxfuel.com