Емпатията - начин да усещаме околните

Можем да обясним емпатията като способност да се поставим в обувките на другия, да разберем възгледите му за света, позицията и проблемите му, без осъждане и предразсъдъци. Емпатията е многокомпонентно понятие – от една страна означава да разбираме емоциите и мислите на другите (когнитивна емпатия), а от друга – самите ние да чувстваме и съпреживяваме (афективна емпатия).

Обикновено отлична способност да съпреживяват притежават рационално мислещите хора, те не само умеят да се поставят на мястото на другите, но и да преживяват като свои техните проблеми и страхове.

При хората с афективна емпатия обекти на съпреживяването могат да станат всички, не само приятели и близки, но непознати хора и дори герои от книга, телевизионно предаване, филм.

Има хора, при които емпатията е съвсем естествено умение, и те с лекота правят това, което описахме по-горе, но има и други, които не са способни да се поставят на чуждото място и да разберат преживяванията и чувствата на другите.

И въпреки че степента на емпатия е много индивидуална и зависи от редица фактори, има неща, които можем да направим, за да я повишим, но разбира се, с мярка, тъй като крайната степен на емпатия може да е пагубна за емоционалното ни здраве и изобщо за живота ни.

Симпатия и емпатия - каква е разликата?

Често двете думички се използват, без да се разглежда тяхната емоционална същност. Емпатията е способността действително да усещате това, което другият човек чувства — буквално „виждате през неговите очи“ и "се разхождате в неговите обувки", тя излиза извън рамките на съчувствието и симпатията и далеч не е просто загриженост за щастието на другиго. 

Замисляли ли сте се какво имате предвид, когато кажете, че някой ви е симпатичен? Дали това не е израз на вид загриженост? Всъщност думата има за цел да визуализира човешкото желание да направи някого по-щастлив или да му спести неприятни усещания. Принципно развитието на симпатията (в по-силното съчувствие) предполага задълбочено и лично ниво на загриженост, а не просто изразяване на тъга от чуждото неудобство. Въпреки че звучи доста мило, симпатията не означава, че чувствата ви се основават на споделени преживявания и емоции.

Част от хората бъркат емпатията със състраданието (което всъщност е само потвърждаване на болезненото състояние на някого, съчетано със съжаление).

Съжалението, от своя страна, показва по-ниска степен на разбиране и ангажиране с положението на страдащия, отколкото емпатията и състраданието. Емпатията е дълбоко ниво на съпричастност и демонстрира реално желание да се окаже помощ на страдащия човек. Това изисква споделен опит, което е и причината хората да са съпричастни основно към представители на своя вид, но не и към животните. Така се оказва, че човешките същества масово симпатизират на кон, например, но не могат да проявят емпатия към него.

За какво ни е емпатията

В общество на индивидуалисти емпатията на пръв поглед няма особено важно място, но в действителност е едно от важните условия за успех и просперитет. Няма психолог, който да не използва емпатичен подход в работата си. Всеки медиатор или търговец също е наясно колко е важно да усъвършенства когнитивното ниво на емпатичните си способности… Иначе казано, ако не изпитвате желание да почувствате, поне на елементарно ниво, чуждите щастие и тъга (емоционална емпатия), да разберете мотивите, да обследвате изводите (когнитивна емпатия) и да сте загрижени за някого (интелектуална емпатия), няма как да сте адекватни в ситуациите, изискващи от вас да сте „социално животно”, каквото е човекът.

Емпатичните способности могат да се възпитават във всяка възраст, тъй като са заложени в човека по рождение. Просто има личности, които години наред ги потискат, и такива, които ги развиват съвсем съзнателно, за да ги използват в професионалното си и личностно развитие.

Как да почувстваме останалите

За да усетите света като някого, дори да не сте особено интуитивни, може да приложите следните малки трикове (които след време ще станат част от поведението ви):

• Когато разговаряте с някого, се опитайте да заемете възможно най-близка до положението му позиция, постарайте се да говорите с неговото темпо, да дишате в неговия ритъм, това не само подсъзнателно ще привлече събеседника към вас, но и ще създаде атмосфера на доверие и сигурност.
• Когато някой ви споделя чувствата и терзанията си, не мислете как бихте постъпили вие, а се опитайте наум да се „поставите в неговите обувки“ и да погледнете света през неговите очи. Това ще ви помогне да разберете мотивите му и гледната му точка и ще ви предпази от критикуване, или осъждане на поведението му.
• Избягвайте насочващите коментари и задавайте въпроси, проследяващи фактите. Масово по време на разговор даваме оценки за чуждите усещания и постъпки, гледайки от собствената си гледна точка, което подтиква събеседника да прикрие или преувеличи случващото се в ума си с цел да получи по-адекватна реакция от нас.

Със засилването на емпатията у индивида се повишава и възможността за създаване на положителни социални контакти и изграждане на доверителни (включително и интимни) отношения.