Емпатията - начин да усещаме околните

Можем да обясним емпатията като способност да се поставим в обувките на другия, да разберем възгледите му за света, позицията и проблемите му, без осъждане и предразсъдъци. Емпатията е многокомпонентно понятие – от една страна означава да разбираме емоциите и мислите на другите (когнитивна емпатия), а от друга – самите ние да чувстваме и съпреживяваме (афективна емпатия).

Обикновено отлична способност да съпреживяват притежават рационално мислещите хора, те не само умеят да се поставят на мястото на другите, но и да преживяват като свои техните проблеми и страхове.

При хората с афективна емпатия обекти на съпреживяването могат да станат всички, не само приятели и близки, но непознати хора и дори герои от книга, телевизионно предаване, филм.

Емпатията е умението да се поставиш на мястото на другия, да се опиташ да разбереш какво преживява и защо се чувства по определен начин, но не от твоята гледна точка, а от неговата. Емпатията е способността да видим света през призмата на вярванията, ценностите и опита на другия. Тя започва с валидиране на чувствата на другия, например: „Имаш пълното право да се чувстваш така” или „Обидата ти е съвсем основателна”.

Има хора, при които емпатията е съвсем естествено умение и те с лекота правят това, което описахме по-горе, но има и други, които не са способни да се поставят на чуждото място и да разберат преживяванията и чувствата на другите.

И въпреки че степента на емпатия е много индивидуална и зависи от много фактори, има неща, които можем да направим, за да я повишим, но разбира се, с мярка, тъй като крайната степен на емпатия може да е пагубна за емоционалното ни здраве и изобщо за живота ни.

За какво ни е емпатията

В общество на индивидуалисти емпатията не е много търсено качество, но реално, е едно от тези, които могат да ви направят успешни.

Няма психолог, неползващ добре възпитана и ошлайфана емоционална емпатичност, по време на работата си. Всеки медиатор или сключващ сделки бизнесмен, е принуден да усъвършенства когнитивното ниво на емпатичните си способности.

По време на демократичния преход престижността на съпреживяването, всъщност представляващо емпатията у индивида, рязко спада, за сметка на егоистичните прояви и насърчаването им у младежите, с цел да се минимализират скрупулите, считани за спирачка на прогреса. Възниква проблемът - години наред изкоренявани съпричастие и „влизане в обувките на другите” , няма как да култивирате здрави отношения, основани на привързаност.

Иначе речено, ако не изпитвате желание да почувствате, поне малко, от чуждите щастие и тъга (емоционална емпатия), да разберете мотивите и да обследвате изводите (когнитивна емпатия) и да сте загрижени за някого (интелектуална емпатия), няма как да сте адекватни в ситуациите, изискващи от вас да сте „социално животно”, каквото е човекът.

Емпатични способности, могат да се възпитават във всяка възраст, защото са заложени на човека по рождение. Просто има личности, които години наред ги потискат и такива, развиващи ги съвсем съзнателно, за да ги използват при професионалното и личностово развитие.

Как да почувстваме останалите

За да усетите света като някого, дори да не сте особено интуитивни, може да приложите следните малки трикове (които след време ще станат част от поведението ви):

• Когато разговаряте с някого, се опитайте да заемете възможно най-близка до положението му позиция, постарайте се да говорите с неговото темпо, да дишате в неговия ритъм, това не само подсъзнателно ще привлече събеседника към вас, но и ще доведе физическото ви състояние възможно най-близо до неговото, което е една от предпоставките да усещате по-добре.

• Когато ви съобщават чувствата си, не мислете как бихте постъпили вие, а опитайте наум да мотивирате техните решения, така с вашите логически връзки, постепенно, ще свикнете да анализирате автоматично чуждата мотивация, вместо да съдите или оценявате чуждото поведение.

• Избягвайте насочващите коментари и задавайте въпроси, проследяващи фактите. Масово, по време на разговор, даваме оценки за чуждите усещания и постъпки, гледайки от собствената си камбанария, което подтиква събеседника да прикрие или преувеличи случващото се в ума му с цел да получи по-адекватна реакция от нас.

Със засилването на емпатията у индивида, се повишава вероятността от положителни социални контакти и изграждане на доверителни (включително и интимни) отношения. Не трябва да се забравя, че емпатията е съчувствие. И разбиране, а те заедно са предпоставка, да не градим във взаимоотоношенията си въздушни кули, заблуди и потенциални емоционални катастрофи.

Автор: Станислава Тонева

Снимка: noiportal.hu