Как външният вид оформя личността

Склонни сме да възприемаме външния си вид като нещо отделно от нас самите. Оказва се, че физическите ни черти, като например височина или привлекателност, могат да оформят личността, поведението и дори политическите ни възгледи.

„Най-силният оцелява“ – училищно правило

В училищата нагледно можем да видим как правилото „най-силният оцелява“ важи с пълна сила. В училище се формират най-различни коалиции, за да се избегнат изолация, заплахи или да се спечели повече популярност. И почти навсякъде има една групичка от силни, едри момчета, които са наясно, че външният им вид е достатъчна предпоставка да не бъдат обезпокоявани, да имат високо самочувствие и самоувереност.

Дали синхронът между начина, по който изглеждат, и поведението им е случаен? Или характерът им се е оформил спрямо външния им вид? Има теория, според която е по-скоро второто. Нарича се „калибровка за приспособяване на личността“. Идеята е, че личността на всеки от нас се развива така, че най-добре да пасне на другите наши генетични особености – ръст, сила, чар.

Учените откриват все повече доказателства, че външният вид влияе върху личностните ни качества. И не само върху тях. Той обуславя начините, по които търсим романтичен партньор, както и политическите ни убеждения. Разбира се, данните са все още сравнително относителни и има някои противоречия. Едно от тях гласи точно обратното – че чертите на характера ни определят как ще изглеждаме.

Атрактивност и екстравертност

Екстравертността е черта на характера, която обхваща не само степента на общителност на човека, но и неговата склонност да експериментира и да поема рискове. Според някои изследвания съществува връзка между екстравертността и добрата физическа форма. Учени от германския университет в Гьотинген провеждат изследване с участието на над 200 мъже. Заключението им е, че по-силните, със здрави и мускулести тела, са по-големи екстраверти, особено в смисъла на асертивни и физически активни. Такава връзка между силата и екстравертността не се наблюдава при жените в изследването.

Според друго проучване физически атрактивните мъже са по-склонни към агресия и по-малко невротични (съответно и по-смели и не толкова тревожни). Всичко това има смисъл, ако приемаме личността като средство за адаптация. Ако например сме физически слаби, то да бъдем предпазливи и да се тревожим от заобикалящите ни опасности най-вероятно би ни помогнало да запазим здравето и живота си. Ако обаче сме атрактивни, можем да си позволим да поемаме повече рискове.

Подобни паралели правят и учени от областта на поведенческата екология, изучаващи поведението на животните. Те забелязват, че при много видове, темперамента на животното (дързост или плахост) зависи от ситуацията, в която се намират – например, по-едрите представители на скачащите паяци са по-смели, ако са изправени пред потенциален хищник, отколкото пред свои по-дребни събратя.

При повечето изследвания върху хора, свързани с физическата сила и екстравертността, фокусът пада върху мъжете. Причината е, че според еволюционната теория физическата сила и способността за борба са присъщи повече на мъжете, които е трябвало да се съревновават помежду си, за да спечелят вниманието на жената. До същото заключение стигат и учените от университета в Калифорния. Те измерват степента на привлекателност в участниците, тъй като смятат, че тя също е предпоставка за по-силно развита екстравертност. Там вече резултатите и при мъжете, и при жените са еднозначни – колкото по-привлекателни, толкова по-общителни, социални и склонни към приключения са. В случая динамиката на връзката между привлекателността и личностните качества засяга и жените.

Учените не смятат, че генът, отговорен за андрогенната функция (който определя силата, привлекателността и някои други аспекти от личността на човека) играе каквато и да е роля тук. Те вярват, че тези физически качества засилват екстравертността.

Изборът на романтичен партньор

Не само невротизма и екстравертността се влияят от външния ни вид. Някои проучвания разкриват, че дори начините, по които търсим романтичен партньор се определят от особености в тялото и лицето, особено при мъжете. Екип от учени от университета в Меримаунт правят изследване, в което участие взимат стотици студенти. Заключенията им са, че мъжете, които са по-силни (на база изпитание с тежести) и по-атрактивни, смятат за нормално да правят секс, без да обичат партньора си, както и че могат да бъдат щастливи от чисто сексуална връзка с някого, който не чувстват близък.

Подобно поведение е било характерно и за прадедите ни. Тези, които са били в по-добра физическа форма, са имали повече деца, тъй като не са подбирали сексуалните си контакти. И в наши дни се забелязва, че подобен сексуален живот се предпочита от физически здравите, силни и привлекателни представители на мъжкия пол. Според учените те имат повече сексуални партньори, именно защото им харесва да се възползват от всяка възможност за секс, дори той да е неангажиращ.

Силата и атрактивността влияят на политическите ни убеждения

Отново при мъжете се наблюдава връзка между външния вид и политическите им убеждения. Изследване, проведено в 12 страни, включително САЩ, Дания и Венецуела, твърди, че по-силните и мускулести мъже са по-големи противници на политическия егалитаризъм. Обяснението е, че в далечното минало на човечеството такива мъже са успявали да изпъкнат и да се преборят в общество, където всеки е бил сам за себе си и равноправие не е съществувало. Що се отнася до жените, резултатите са противоречиви.

Често си мислим, че личността и вярванията ни са отражение на нас самите – срамежливи, отзивчиви, пристрастени към флирта или пък моногамни, привърженици на десните или левите политически сили. Удобно ни е да вярваме, че тези наши особености имат своето морално или дори духовно обяснение. Или пък че мозъкът ни ги обуславя.

Все още буди противоречия и съмнения идеята, че някои черти от нашия характер отразяват опитите ни да се адаптираме към начина, по който изглеждаме. Но именно тя тихичко ни нашепва, че дълбоко в нас има животинска природа, която чрез външният ни вид намира.