"Мразя тялото си" – телесното дисморфично разстройство при децата

Чувството на тревожност относно външния вид е неизменна част от израстването. Желанието да променят дадена черта на лицето, агонизиране заради няколко пъпки или сравнението с някоя холивудска знаменитост или съученик е значително често срещано. Децата, които страдат от телесно дисморфично разстройство, обаче изживяват подобни тревоги много по-силно. Думите, които те използват, за да опишат външността си, са крайни и доста притеснителни, като:

• "Аз съм чудовище."
• "Толкова съм грозен, че не заслужавам другите да ме гледат."
• "Не харесвам тялото си."/ "Мразя тялото си."

Думата дисморфичен означава деформиран, а децата, които са диагностицирани с разстройството, са обсебени от начина, по който възприемат своя физически недостатък. Дефектът може да е единствено въображаем или едва забележим, но в очите на страдащите е невъзможно да бъде игнориран.

Разстройството обикновено се появява през тийнейджърските години, като засяга както момичетата, така и момчетата.

Д-р Джери Бюбрик (Jerry Bubrick) – клиничен психолог в Child Mind Institute – разказва историята на свой клиент, страдащ от телесно дисморфично разстройство, който има малък белег на брадичката си вследствие на падане от велосипед като малко момче.

Години след инцидента той се превръща в успешен студент в Харвардския университет, но въпреки постиженията си клиентът смята, че заради белега "никой няма да го вземе на сериозно". Посещаващият престижното учебно заведение дори мисли, че професорите няма да го уважават, а момичетата няма да искат да излизат с него – и всичко това заради малкия дефект на лицето му.

Клиентът на д-р Бюбрик дори си пуска брада, за да скрие белега. Също така мъжът започва да извършва редица сутрешни ритуали, с цел да прикрие напълно малкото петънце.

Много повече от суета

Изключително сложните и отнемащи много време мерки, които предприема харвардският студент, са често срещани при децата с телесното дисморфично разстройство. Притеснението на страдащите е много повече от проява на суета. Този тип хора смятат, че белезите, проблемната кожа или неправилните черти на лицето не са просто физически дефект, а сериозна заплаха за стойността им като човек. Когато д-р Бюбрик споделя, че клиентът му смята живота си за съсипан заради белега, харвардският студент не преувеличава, а наистина вярва в това.

Много хора, страдащи от телесно дисморфично разстройство, използват пластичната хирургия, за да премахнат недостатъците си. Всъщност тези процедури само влошават ситуацията, тъй като страдащите често не са доволни от резултатите и искат още и още корекции.

Основните симптоми на телесното дисморфично разстройство са следните:

Прекалено фокусиране върху един или много физически недостатъци

Обикновено те включват големината на мускулите, теглото, белезите, косата или определени части от тялото като носа, ушите, прасците или гениталиите. Децата, страдащи от телесно дисморфично разстройство, може да прекарват няколко часа на ден, фокусирайки се върху външния си вид. Разстройството може да доведе до социална изолация поради страха на подрастващите от критиката на съученици и приятели. Някои дори избягват да излизат от стаите си.

Повтарящи се действия

Това включва постоянното оглеждане в огледалото, прекалената употреба на козметични продукти или грим. Някои деца постоянно търсят одобрението на съучениците си или роднините си, докато други пазят тревогите си в тайна.

Твърдото убеждение, че физическият недостатък наистина съществува

Повечето хората, които страдат от обсесивно-компулсивно разстройство, осъзнават, че притесненията им не са реалистични, но изпитват прекалено много тревожност, за да са способни да спрат с ритуалите си. За разлика от тях, индивидите с телесно дисморфично разстройство вярват, че дефектите им са напълно реални.

Телесно дисморфичното разстройство е вкоренено в културата ни, поради което е толкова трудно за преодоляване

Въпреки че страдащите от разстройството не са мотивирани от суета, е трудно да се отрече, че живеем в свят, в който красотата се поставя на пиедестал. Повечето филмови звезди имат перфектна фигура и пропорционално лице. Дори моделите обработват снимките си, за да постигнат перфектен вид. 

"Обществото, социалните медии, приложенията с различни филтри за подобряване на снимките поощряват голяма част от това.", отбелязва д-р Бюбрик. Добавете и широко рекламираните кремове против бръчки, ботокса, пластичната хирургия, лазерните лечения и липосукциите...

Именно фиксацията на обществото върху красотата и външния вид превръща дискусията с индивид с телесно дисморфично разстройство в толкова трудна. Той винаги може да обори вашата позиция с контрааргумента, че светът изисква от хората (и от него) да изглеждат перфектно.

Помощ за нуждаещите се

Преместването на фокуса от това, което се възприема за красиво от клиентите, е първата стъпка. Освен медикаментите, предписани заради високите нива на тревожност, които обикновено съпътстват телесното дисморфично разстройство, терапията започва с деконструирането на идеята за стандарт за красота и с дефиниране на стойността на човека отвъд външния му вид.

Хората, които страдат от разстройството, са развили множество стратегии, за да прикрият своите недостатъци. Задачата на терапевта е да помогне на клиентите си да не прибягват към тези защитни механизми. Това може да се изрази в действие, което обикновено се избягва, като разходка в парка или носенето на по-малко грим. Терапевтичният процес изисква продължителна подкрепа, за да може индивидите с телесното дисморфично разстройство да се научат да се справят с тревожността си.

Д-р Бюбрик предприема подобни действия при младия мъж с белега на брадичката. Първо, психологът предлага на харвардския студент постепенно да намали количеството грим, което носи всеки ден. Когато клиентът му е готов, д-р Бюбрик използва червен маркер, с който оцветява белега, за да го направи по-виден. След това двамата се разхождат, за да може хората да видят белега. Разбира се, това се оказва особено трудна задача за клиента, но той успява да се справи с нея успешно.

*Phillips, K. A., & Menard, W. (2006). Suicidality in body dysmorphic disorder: a prospective study. The American journal of psychiatry, 163(7), 1280–1282. doi:10.1176/appi.ajp.163.7.1280