Как да поддържаме сексуалното желание в дългосрочна връзка

Сексуалното желание често се описва като "загадъчно", "неразбираемо" или "сложно". Но след десетилетия изучаване на темата, изследователите знаят повече от всякога какво помага на двойките да поддържат сексуалното желание в дългосрочните отношения.

В специален брой на Journal of Sex Research, публикуван онлайн през март 2018 г., Кристен Марк и Джули Ласло представят систематичен преглед на 64 изследвания върху сексуалното желание в отношенията, продължили три десетилетия. Те отбелязват 19 фактора, които или помагат, или възпрепятстват сексуалното желание, и ги категоризират в три широки области – индивидуални фактори, междуличностни фактори и обществени фактори.

Ето пет важни теми, които да помогнат на двойките да поддържат сексуална страст.

1. Очаквания

Нашият интерес към секса естествено изчезва в течение на дългосрочни взаимоотношения, в които с времето сме изправени пред различни промени в живота – раждане на бебе, стрес на работа, финансови тревоги или смърт на близки хора, например. Изследователите твърдят със сигурност, че хората, които приемат тези колебания като нормални и естествени, са по-сексуално удовлетворени, когато срещат спънки.

Те са в състояние да виждат промените по-скоро като разбираеми, отколкото като проблематични, което им помага да се справят с потенциалната буря. За разлика от тях, лицата, които не поддържат тази перспектива, съобщават за по-голяма тревога и стрес, когато настъпят сексуални колебания или спад в сексуалното желание, което в резултат води до отрицателно въздействие върху тяхното сексуално удовлетворение.

Очакванията, относно сексуалното желание също се усещат в изследването на неговите несъответствия (когато един човек има по-голямо сексуално желание от партньора си). Тоест, когато двойките признават, че е нормално – дори се очаква, че хората имат нужда от различно количество на сексуална активност и/или искат секс в различно време, те са по-добре подготвени да се ориентират в тези различия, когато възникнат, без това да се отрази негативно на тяхното желание.

2. Автономност

Чувството на близост с партньора е от решаващо значение за удовлетворението от взаимоотношенията, но то има недостатък — често сме толкова близки, че губим усещането за самите себе си и започваме да се чувстваме като "просто" двойка.

Редица проучвания документират значението на това да имаме известна автономия във взаимоотношенията си, за да увеличим сексуалното желание и страст. Това дишащо пространство ни позволява да "видим" и оценим нашия партньор от дистанция.

Автономността ни дава и пространството да изживяваме мислите и чувствата си отделно от партньора си, което ни позволява да успокояваме собствените си трудни емоции и да оказваме по-голяма емоционална подкрепа на другия, когато има нужда. Установено е, че тази динамика увеличава удовлетворението на отношенията и косвено сексуалното желание.

4. Отзивчивост към партньора

Когато сме във връзка, сме склонни да осъзнаваме нуждите и желанията на партньора си. Например, може би знаем, че той предпочита секс сутрин или че любимата му вечеря е пълнен патладжан. Според изследването, разликата е в това, което решаваме да правим с тази информация.

Когато сме особено мотивирани да удовлетворим партньора си или да го направим щастлив, сексуалното удовлетворение и сексуалното желание последват естествено. Това включва мотивацията да правим секс, когато партньорът ни го иска (дори ако не сме толкова настроени) или да опитаме нещо ново, което той желае, защото знаем, че това ще го направи щастлив.

Ключът е в това, че нашата мотивация подобрява връзката. Нашето желание и удовлетворение не се увеличава, ако правим секс с партньора си, за да избегнем отрицателни последици, като например, това, че е ядосан или разстроен.

5. Разширяване на личните граници

Това е концепцията за възприемане на възможности за растеж. Когато става дума за секс, това може да означава всичко — изпробване на нови пози, секс на различни места (или по различно време на деня) или носенето на необичайно облекло.

В няколко проучвания двойките, които съобщават за по-високи нива на сексуално желание, също докладват, че правят усилия да опитат нещо ново и различно, независимо колко малко е то, за да поддържат нещата интересни и свежи в спалнята. Макар че това може да звучи обезсърчително, примерите, цитирани в литературата, включват невинни флиртове и малки промени в интериора на спалнята.

Идеята е да прегърнете сексуалните си интереси и да растете заедно с партньора си. Това помага още за избягване на сексуалната монотонност и рутина.

5. Егалитаризъм (равенство)

Изследванията установяват, че когато двойките преживяват по-високи нива на егалитаризъм (т.е. те допринасят еднакво за връзката), сексуалното желание също е по-високо. За разлика от това, когато двойките съобщават за по-ниски нива на егалитаризъм (т.е. единият чувства, че допринася повече от другия или съществува дисбаланс във властта), сексуалното желание документирано намалява.

Егалитаризмът не означава, че всяка задача и отговорност са разделени точно 50/50 (т.е. не е нужно да миете съдовете, да сгъвате прането и да почиствате банята заедно), но е важно да се съсредоточите върху това дали и двамата допринасяте еднакво по ваш собствен начин. Това може да означава, че някой готви, а другият чисти. Или някой е отговорен за работа вътре в дома, а другият работи извън дома. Въпреки това разделение, важно е двамата да смятат, че влагат еднакво усилие, за да запазят властовото равновесие и сексуалното желание.

Това, което все още не знаем

Независимо от прегледа на над 60 изследвания върху сексуалното желание в дългосрочните отношения, авторите стигат до заключението, че все още знаем сравнително малко за начините, по които социалната динамика и културните влияния оказват влияние върху нашето либидо. Те отбелязват и липсата на изследване върху сексуалното желание при двойките от един и същи пол. Тези области изискват допълнително проучване, за да се доразвие нашето разбиране за сексуалното желание, което да може да бъде отнесено към по-широката популация.

По статията работи: Елиза Трайкова

Източник: psychologytoday.com

Снимка: thebrainflux.com