Що е то садизъм

от 27 март 2017г.

Нарицателно за човек, които обича да наранява околните. С тази дума описваме лица, тормозещи безскрупулно хора и животни, като дори приемаме, че изпитват удоволствие от нанесената вреда. А какво се крие зад това?

Садизмът като дума

През 18-ти век е живял писател и философ на име Донасиен Алфонс Франсоа дьо Сад. Негови новели смесват философски съждения и сексуални описания, които освен че омерзяват католическите нрави, са изпълнени с насилие и болка. През 19-ти век психологът от австрийски произход Рихард фон Крафт Ебинг кръщава сексуалното удоволствие предизвикано от властване, причиняване на болка и унижение на друго същество “садизъм”, на гореспоменатия барон.

Какво е садизмът?

Най-краткото обяснение е, че садизмът представлява девиация в сексуалното поведение, характеризираща се с изпитване на удоволствие при причиняването на болка и психически дискомфорт на друго същество. Понякога се изразява в насилствени действия, друг път в сексуални практики, които са взаимни. СЗО класифицира садизма като разстройство на сексуалното влечение и го групира заедно с мазохизма.

Садизмът е желание да контролираш някого до степен, в която му причиняваш болка, и сексуална възбуда като следствие от подобни мисли и действия.

За психологията, освен удоволствие от причиняване на болка садизмът има и още много характеристики. Садизмът е желание да се властва. Това не е просто влечение да контролираш околните, с цел да получиш физическо задоволяване на сексуалните си нагони, а нужда да направляваш (с цел да ограничиш дори евентуални нередности в) околната среда.

Освен че са властолюбиви, садистите:

- Обичат правила (условно трябва да се спомене, че сами избират правилата, но толкова им харесва да спазват някакъв ред, че са склонни към деспотичност извън спалнята, в работата или сред приятели);

- Праволинейни са ( те обичат да следват логика на действия или кауза);

- Революционно настроени са (склонни са да вървят след символ, кауза или божество до степен, в която могат да пристъпят дори „свещените“ гореспоменати правила, в името на “голямата идея”).

- Стараят се да са харизматични (полагат усилие да съставят кръга си от приятели така, че да могат да контролират случващото се около тях).

- Компенсират ниското самочувствие по време на детството с поведението си към момента. Опитват се да създадат възможно най-компетентен и стабилен образ, в който и самите те да повярват.

Кога възниква садизмът?

Според периодизацията на Фройд садистичните влечения възникват през аналния период от детското развитие — около втората година. Тогава децата съзнават какво могат и не могат да контролират в околната среда, учейки се да задържат тазови резервоари. Според специалистите, ако в този период средата е неблагоприятна и насърчаваща твърде грубо волевите му процеси, това може да развие проблемни характеристики относно власт и желанието за притежание на такава.

Характеристики на садиста

Тъй като садизмът възниква в ранен период на детството, може да се каже, че носи характеристики от него. От аналния период остава влечението да се следват правила- при изявените садисти се изгражда собствена система от норми, и тя се спазва изключително стриктно. Според Фройд садизмът е сексуално явление, движено от желание за контрол и власт, при което сексуалните мотиви се преплитат с несексуални в едно общо отклонение включващо нарцисизъм, агресия, власт изразени по време на сексуалния акт.

В действителност в никоя друга сфера на поведението характерът на човека не се проявява така ясно, както при половото сношение. Желанието за контрол, което принципно стои на дневен ред при садистите просто е по-ясно, когато става дума за интимните им контакти.

Не всеки насилник е садист и не всеки садист е насилник. Постепенно от сексуално отклонение садо-мазохизъм се превръща в модерното социално явление – БДСМ. От години по света и в България се гради култура на садомазохистични и фетишистки контакти, проповядваща ненасилствени, взаимни действия.

Автор: Станислава Тонева
Снимка: pinterest.com

Още по темата: