Що е то садизъм

Думата "садист" е нарицателно за човек, който обича да наранява околните. С нея описваме лица, тормозещи хора и животни, като е възможно дори да изпитват удоволствие от нанесената вреда.

Какво още не знаем за садизма?

Садизмът като дума

През 18-и век е живял писателят и философ Донасиен Алфонс Франсоа дьо Сад. Негови творби смесват философски съждения и сексуални описания, които освен че омерзяват католическите нрави, са изпълнени с насилие и болка.

През 19-и век психологът от австрийски произход Рихард фон Крафт Ебинг кръщава сексуалното удоволствие, предизвикано от причиняване на болка и унижение на друго същество, “садизъм”, на гореспоменатия барон.

Какво е садизмът?

Най-краткото обяснение е, че садизмът представлява девиация (отклонение) в сексуалното поведение, при което човек изпитва удоволствие от болката и психическия дискомфорт, причинени на друго същество. Понякога се изразява в насилствени действия, друг път в сексуални практики, които са взаимни. Световната здравна организация класифицира садизма като разстройство на сексуалното влечение и го обединява в една група с мазохизма.

От гледна точка на психологията, освен удоволствие от причиняване на болка, садизмът има още много характеристики. Садизмът е желание да се властва. Това не е просто влечение да контролираш околните, с цел да получиш физическо задоволяване на сексуалните си нагони, а нужда да направляваш (с цел да ограничиш евентуални нередности) в околната среда.

Садизмът, също както и мазохизмът, принадлежат към групата на парафилията. Хората с парафилни сексуални влечения постигат сексуална възбуда или удовлетворение с нестандартни средства или по нестандартен начин. Според АПА те използват като сексуални обекти не само хора (предмети/ животни) или имат нужда да причинят страдание/ унижение на партньора си. 

Особености на садистичното поведение

• властолюбие;
• обичат правила (сами избират правилата; толкова им харесва да спазват определен ред, че са склонни към деспотичност не само в сексуалния си живот, но и в работата или сред приятелите);
• праволинейност (обичат да следват логика на действия или кауза);
• революционно настроени (склонни са да следват кауза или божество до степен, в която могат да пристъпят дори „свещените“ гореспоменати правила, в името на “по-висшата идея”);
• харизматичност (полагат усилие да се заобиколят с такива приятели, че да могат да контролират случващото се около тях);
• компенсаторен механизъм (опитват да си изградят възможно най-авторитетния образ, в който самите те да повярват и да послужи като компенсация за ниското им самочувствие през детството).

Кога възниква садизмът?

Според периодизацията на Фройд садистичните влечения възникват през аналния период от детското развитие — около втората година. Тогава децата съзнават какво могат и не могат да контролират в околната среда, учейки се да задържат тези резервоари. Според специалистите, ако в този период средата е неблагоприятна и насърчава твърде грубо волевите им процеси, те могат да започнат да следват една съвсем погрешна представа за упражняването на власт. 

Характеристики на садиста

Тъй като садизмът възниква в ранен период на детството, може да се каже, че носи характеристики от него. От аналния период остава влечението да се следват правила - при изявените садисти се изгражда собствена система от норми и тя се спазва изключително стриктно.

Според Фройд садизмът е сексуално явление, движено от желание за контрол и власт, при което сексуалните мотиви се преплитат с несексуални в едно общо отклонение, включващо нарцисизъм, агресия и власт, изразени по време на сексуалния акт.

В действителност при никоя друга форма на поведение характерът на човека не се проявява така ясно, както при половото сношение. Желанието за контрол, което принципно стои на дневен ред при садистите, е много по-силно изразено при интимен контакт.

Не всеки насилник е садист и не всеки садист е насилник. Постепенно от сексуално отклонение садо-мазохизмът се превръща в модерното социално явление – БДСМ (BDSM - сексуални отношения, базирани на безопасност, доброволност, разум). От години по света и в България се гради култура на садомазохистични и фетишистки контакти, проповядваща ненасилствени, взаимни действия.

Снимка: unsplash.com