Какво е да живееш със суицидни мисли: Стъпките, които могат да ви помогнат да се освободите от техния капан

Трудно бихме могли да прочетем мислите на човек, но има предупредителни знаци, които подсказват, че може би обмисля самоубийство. Възможно е да забележим промени в начина, по който говори, в поведението и емоционалното му състояние. Възможно е да ви сподели, че изпитва вина или че се чувства сякаш е бреме за близките си. Често е отчаян, тревожен, гневен или тъжен. Настроенията му се променят рязко.

През 2020 г. 2,2 милиона души в САЩ са признали, че са били измъчвани от мисли за самоубийство. Един от тях е Кимбърли Запата – основател на неправителствената организация в подкрепа на младежи с психични заболявания Greater Than: Illness и автор на множество статии, свързани с проблемите на психичното и емоционалното здраве.

Запата не крие, че суицидните мисли са неразделна част от живота й. Във времето тя е успяла да намери свои начини да ги заглушава, които решава да сподели с читателите.

„Често ме измъчват суицидни мисли. Намерила съм своите начини да се справям с тях, ден след ден. Днес се събудих, но ми се искаше да продължа да спя. В стаята беше твърде топло, може би 25°С-26°С. Чувах караницата между 2-годишния ми син и 8-годишната ми дъщеря. Хаосът и шумът ме побъркваха. Вече се чувствах уморена – ментално и физически.

Истинската причина обаче да не искам да се събуждам, е, че до известна степен аз никога не искам да се събуждам. Има дни, когато се моля просто да изчезна. Защо ли? Защото страдам от биполярно разстройство, тревожност и посттравматичен стрес. Един от симптомите и на трите са суицидните мисли, които ме спохождат редовно.

Мисли за самоубийство и суицидна идеация

Шаири Търнър, главен медицински експерт към международната неправителствена организация Crisis Text Line за безплатни консултации, свързани с менталното здраве, уточнява: „Когато един човек иска да сложи край на живота си, без значение дали вече е измислил план как да го направи или не е, казваме, че той има суицидни мисли. В някои случаи те го спохождат спонтанно, а в други – се завръщат отново и отново.“

Най-страшни са мислите за самоубийство в моментите на силен емоционален, психически и дори физически стрес.

Американската психологическа асоциация дефинира „суицидната идеация“ като обмисляне на идеята за самоубийство. Нейните представители обаче подчертават, че, за щастие, обикновено идеята за самоубийство не се развива и не се превръща в опит за самоубийство.

Благодарение на лечението и подкрепата, която получавам, аз открих начин да се справям с мислите и да не предприемам следващата крачка. Все пак, за да бъда напълно откровена, бих искала да кажа, че те винаги се завръщат и борбата с тях е постоянна. Всеки ден съм изправена пред едно и също предизвикателство – да остана тук, тялом и духом, да бъда, да дишам.

>>> Кои са предупредителните знаци на предстоящо самоубийство

„В съзнанието ми постоянно звучат думите „Глупава си“

Много е трудно да опиша какво се случва в главата ми, както и да определя до какво степен суицидните мисли управляват живота ми. Образно казано, в съзнанието ми отекват едни и същи думи: „Глупава съм. Тъпа съм. Не струвам. Никой не ме обича. Никой не го е грижа.“ Сякаш чувам глас, който ме кара да се откажа да се боря. Той не спира да ме критикува и да ме подценява. Тогава ми се иска да избягам, да изчезна.

Суицидната идеация при мен не е свързана единствено с негативна нагласа и твърде критично отношение към мен самата. Въображението ми рисува картини на свят, в който ме няма. Случва се да се замисля как бих могла да сложа край на живота си. Всичко ме боли. Чувствам се смазана от тъга, вина, гняв и срам едновременно.

Мислите за самоубийство рядко се дължат на едно конкретно събитие, проблем или причина. Според д-р Търнър в дадения момент те може да са резултат от напрегната житейска ситуация, в която човек има чувството, че не може да се справи.

Причини за суицидни мисли

Експерти от Националните институти по здравеопазване твърдят, че някои от най-често срещаните причини за появата на суицидни мисли са:

• сериозно психично заболяване;
• травма в детството;
• генетична предразположеност;
• проблеми в личните отношения;
• финансови затруднения;
• уволнение;
• смърт на близък човек.

Аз не съм изключение. В миналото бях жертва на емоционален и физически тормоз. Преживях сексуално нападение, при това в крехка възраст. Страдам от различни психични разстройства.

>>> Когато не искаш да живееш, но не искаш и да умреш

„Децата са тези, които ми дават сили да посрещна поредния ден“

Пия лекарства всеки ден, а веднъж седмично посещавам терапевт. Така успявам да се задържа на повърхността. Имам си и ясен авариен план, който следвам при спешни случаи.

В дните, когато ми е трудно да заглуша онези гласове, ставам заради децата си. Често ходя да тичам, обичам дългите разстояния. Физическото натоварване някак държи демоните настрани и ми напомня, че болката също ще отмине. Всичко отминава.

Разбира се, има и по-тежки дни, когато цял ден лежа в мрака. Понякога най-безопасно ми се струва просто да се свия и да чакам.

Какво можете да направите, ако вие или ваш близък има суицидни мисли

Елена Уелш, лицензиран клиничен психолог от Калифорния, казва: „Ако ви спохождат мисли за самоубийство, помнете, че приоритет номер едно за вас е да сте в безопасност, да останете, където сте. Ако не сте сигурни как да постъпите и смятате, че не можете да се справите с тази задача, се обадете на 911 и обяснете какво се случва с вас.“

Ако ваш близък човек е спохождан от суицидни мисли, бихте могли, всъщност трябва, да поговорите с него открито. Според специалистите най-удачните въпроси са: „Имаш ли план как би искал да сложиш край на живота си?“ и „Искаш ли да ти помогна, като потърся психиатър вместо теб?“ Много е важно да му покажете, че ви е грижа, но се постарайте да не повишавате тон и да навлизате в спор.

„Ако в момента се чувствате в безопасност, но обмисляте самоубийство, възможно най-скоро се свържете с експерт по психично здраве. Възможно е желанието ви да сложите край на живота си да се дължи на психично разстройство, което още не е диагностицирано. Назначаването на подходящо лечение ще ви помогне“, пояснява д-р Уелш.

Аз бих ви посъветвала да си начертаете ясен план за спешни случаи или да направите списък с техники за справяне и хора, които биха ви помогнали. И двете са много полезни в моментите, когато суицидните мисли превземат ума ви. Нека не са дълги, да бъдат лесни за четене и да са написани лично от вас.

Всеки път, когато се почувствам застрашена от собствените си мисли, се обръщам към приятелите си и им признавам, че не ми е добре.

Има периоди, когато се налага да се срещам по-често с терапевта. Ако суицидните мисли не ми дават покой, се е случвало да го посещавам и два пъти седмично.

Проверила съм кой е най-близкият до дома ми психиатричен кабинет, за всеки случай. Записала съм си работното време, адреса и телефонния номер.

Трудно ми е, но се боря. Полагам усилия, защото животът е ценен. Аз също.“