Начало Психология Позитивна психология Наръчник на успешния родител Как да преодолеем срама и вината, че детето ни е хомосексуално

Как да преодолеем срама и вината, че детето ни е хомосексуално

Как да преодолеем срама и вината, че детето ни е хомосексуално - изображение

Усещането за срам в повечето случай се явява внезапно и закрива перспективата за прекрасно и безоблачно щастие, в мига, когато наследникът заяви на семейството си, че е различен от останалите. Страшен е моментът, в който семейството съзнава, че детето им е с нетрадиционна сексуалност и няма да се промени. Част от родителите се гневят, други изпадат във временен ступор, трети започват със самообвиненията, вината и срамът. Самият срам е усещане, което не е винаги лично, не е нужно да сме виновни за нещо или някой да е сгрешил, за да го изпитаме. За да се зароди е нужно просто да се осъзнаем като различни от очакваното. А ако тази „необичайност“ може да ни създаде конфликтни ситуации, най-често срамът се развихря.


Каква е разликата между срам и вина?

Много хора объркват срама с вината, но те са различни. Според психиатър Джонатан Тобикс, автор на книгата "Когато вашето дете е гей", "вината обикновено се ограничава до действие или бездействие от наша страна, а срамът е повсеместна негативна емоция за това как се чувстваме като цяло". С други думи, ние се чувстваме виновни за това, което правим, но срам изпитваме за това, което сме. Срамът е чувството, че сме недостойни, лоши или грешни. А вината се появява, защото не сме се справили със собствените си очаквания. Доста често те вървят ръка за ръка, но трябва да помним, че родителските срам и вина, често преминават и към детето (понякога дори в по-тежка форма).


Срамът е наследство, което се множи

Дороти (псевдоним, използван условно за дама, чиято история ще ви разкажем) е вече на 60 години, но от много време усеща силни вина и срам. Защо? Тя е родител на човек, който условно ще наречем Кевин. Кевин е хомосексуален. Майката подозира още докато синът й е на 10 години и се опитва да пренасочи сексуалната му ориентация, закачайки типични „момчешки плакати“ в стаята му. В последствие го кара да пази тайна от съотборниците си в гимназията, за да не бъде тормозен. Дороти признава, че се е скрила в килера и е плакала, когато момчето й се е разкрило пред света. Плакала е постоянно в продължение на 9 месеца, защото не е успяла да промени сексуалната ориентация на сина си. Тя изпитва вина и срам. „Кевин не трябва да с е срамува, че ме е разочаровал“ – казва, натъжена. Състоянието й налага работа с терапевт, за да се успокои и преодолее емоционалните пристъпи на вина и срам. Срам, от това, че е изпитала срам от детето си. Все още изпитваща емоционални приливи, Дороти говори пред общността на хомосексуалните в своя град, като постепенно превръща мястото на изказванията си в офис на общността.


Начини за предотвратяване на срама

Усещането за срам се отнася до личността, а не до постъпките й и всъщност може да се предаде от семейството в ранна детска възраст, също както може и да се неутрализира от близките, дарявайки любов и привързаност на порастващия, който се осъзнава като различен. С годините предразсъдъците, предавани през поколенията са пораснали, но могат да не засегнат поне него, ако се постараем да не му ги предадем, независимо то особеностите, които го правят различен. Остава проблемът с нашия (понякога неосъзнат срам). Той най-често идва от подсъзнателно усещане за вина -"аз превърнах детето си в това", или " направил съм нещо нередно, значи съм лош и ориентацията му е последствие". Първата стъпка е да се осъзнаят тези чувства и да се вземе решение за тях.

Съвети за това как да решите проблема със срама дават специалисти, борили се с родителските проблеми в гей общността:

- "Родителите не трябва да мислят, че да имаш хомосексуално дете или да бъдеш хомосексуалист, е нежелателно или лошо." Помислете над личността на детето си, нима сексуалната ориентация е определяща за съществуването му. Ако преди да разберете сте се гордели с наследника си, това че е хомосексуален променя ли го? Променя ли вас?

- "Родителите, които твърдят, че не искат да злепоставят другите, всъщност проектират собствения си дискомфорт върху тях." Помислете за това колко се притеснявате от ситуацията, в която сте. Анализирайте притесненията си и помнете, че можете да ги преборите;

- Най-добрият начин да помогнете на детето си да се отърве от своя срам е не да криете собствените си емоционални пориви към такъв, а да ги преодолявате заедно. Избягвайки идеята за неприятната емоция най-често просто я валидирате;

- Ако се притеснявате за това, как другите ще ви третират, защото имате хомосексуално дете, трябва да преосмислите естеството и силата на връзката си по същия начин, по който бихте казали на наследника си, ако един от приятелите му изведнъж го отхвърли, защото е различен;

- Имайте предвид, че наследникът ви ще продължи да си е същият, така че хората няма да започнат рязко да ви съдят. Не вие сте тези, променили сексуалната ориентация на децата си;

Срамът е едно то най-тежките чувства, които човешкото същество изпитва. Той не само, че натоварва самите нас, а и може да се възпроизведе у близките ни. Важно е да преодоляваме срама си. Особено, ако се е появил въпреки логичните ни съждения и в ущърб на обичаните от нас хора.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: psychologytoday.com
Снимка: joininproject.wordpress.com

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияИсторияЛайфстайлАнкетиСнимкиНовиниПсихологияЛюбопитноИнтервютаТестовеСоциални грижиЗдравни съветиОрганизацииРецептиСпециалисти