Как да преодолеем срама и вината, че детето ни е хомосексуално

Усещането за срам в повечето случаи се явява внезапно и закрива перспективата за прекрасно и безоблачно щастие в мига, когато наследникът заяви на семейството си, че е различен от останалите. Страшен е моментът, в който семейството съзнава, че детето му е с нетрадиционна сексуалност и няма да се промени. Част от родителите се ядосват, други изпадат във временен ступор, трети започват със самообвиненията, вината и срама.

Самият срам е усещане, което невинаги е лично, т.е. не е нужно да сме виновни за нещо, за да го изпитаме. За да се зароди той, е нужно просто да се осъзнаем като различни от общоприетото. Ако тази „необичайност“ създава и конфликтни ситуации, най-често срамът ни се усилва.

Каква е разликата между срам и вина

Мнозина бъркат срама с вината, но те са различни. Според психиатъра Джонатан Тобикс, автор на книгата "Когато вашето дете е гей", "вината обикновено се ограничава до действие или бездействие от наша страна, а срамът е повсеместна негативна емоция за това как се чувстваме като цяло". С други думи, ние се чувстваме виновни за това, което правим, но срам изпитваме за това, което сме. Срамът е чувството, че сме недостойни, лоши или грешни. А вината се появява, защото не сме се справили със собствените си очаквания. Доста често те вървят ръка за ръка, но трябва да помним, че родителските срам и вина често преминават и към детето (понякога дори в по-тежка форма).

Срамът е наследство, което се множи

Дороти (псевдоним, използван условно за дама, чиято история ще ви разкажем) е вече на 60 години, но от много време усеща силни вина и срам. Защо? Тя е родител на човек, който условно ще наречем Кевин. Кевин е хомосексуален. Майката подозира последното, още когато синът й е на 10 години, се опитва да пренасочи сексуалната му ориентация, закачайки типични „момчешки плакати“ в стаята му. Впоследствие Дороти моли Кевин да пази тайна от съотборниците си в гимназията, за да не бъде тормозен. Тя признава, че се е скрила в килера и е плакала, когато момчето й се е разкрило пред света. Майката плаче неутешимо в продължение на 9 месеца, тъй не е успяла да промени сексуалната ориентация на сина си. „Кевин не бива да се срамува, че ме е разочаровал“, казва Дороти, натъжена.

Жената изпитва вина и срам до такава степен, че състоянието й налага работа с терапевт, за да се успокои и преодолее срама, от това, че е изпитала срам от детето си. Дороти говори открито за преживяванията си пред общността на хомосексуалните в своя град, като постепенно превръща мястото на изказванията си в офис на общността.

Начини за предотвратяване на срама

Прочетете още:

• Как да преодолеем токсичния срам

Усещането за срам се отнася до личността, а не до постъпките й и всъщност може да се предаде от семейството в ранна детска възраст, също както може да се неутрализира от близките, ако те се отнасят с любов и привързаност на подрастващия, който се осъзнава като различен. С годините предразсъдъците, предавани през поколенията, са пораснали, но могат да не засегнат поне него, ако се постараем да не му ги предадем, независимо от особеностите, които го правят различен. Остава проблемът с нашия (понякога неосъзнат) срам. Той най-често идва от подсъзнателно усещане за вина - "аз превърнах детето си в това" или "направил съм нещо нередно, значи съм лош и ориентацията му е последствие". Първата стъпка е да се осъзнаят тези чувства и да се вземе решение за тях.

Съвети за това как да решите проблема със срама дават специалисти, борили се с родителските проблеми в гей общността:

• "Родителите не трябва да мислят, че да имаш хомосексуално дете или да бъдеш хомосексуалист е нежелателно или лошо." Помислете за личността на детето си. Нима сексуалната ориентация е определяща за съществуването му? Ако преди да разберете, сте се гордеели с наследника си, това че е хомосексуален променя ли го? Променя ли вас?
• "Родителите, които твърдят, че не искат да злепоставят другите, всъщност проектират собствения си дискомфорт върху тях." Помислете за това колко се притеснявате от ситуацията, в която сте. Анализирайте притесненията си и помнете, че можете да ги преборите.
• Най-добрият начин да помогнете на детето си да се отърве от своя срам е не да криете собствените си емоционални пориви, а да ги преодолявате заедно. Избягвайки идеята за неприятната емоция, вие най-често просто я валидирате.
• Ако се притеснявате за това как другите ще ви третират, защото имате хомосексуално дете, трябва да преосмислите естеството и силата на връзката си по същия начин, по който бихте казали на наследника си, ако някой от приятелите му го отхвърли, защото е различен.
• Имайте предвид, че наследникът ви ще продължи да си е същият, така че хората няма да започнат рязко да ви съдят. Не вие сте тези, променили сексуалната ориентация на децата си.

Срамът е едно от най-тежките чувства, които човешкото същество изпитва. Той не само натоварва самите нас, а и може да се възпроизведе у близките ни. Важно е да преодоляваме срама си. Особено ако се е появил въпреки логичните ни съждения и в ущърб на обичаните от нас хора.

Прочетете още: 

• Теория за устойчивостта на чувството на срам: Как да отговорим на това усещане