Теория за устойчивостта на чувството на срам: Как да отговорим на това усещане

от 21 авг 2018г.

Теорията за устойчивостта на чувството на срам (SRT) е, както името подсказва, концепция за това как хората реагират на чувството на срам. Първоначално тя е изложена в доклад от 2006 г. на Брене Браун.

Срамът е универсална емоция, която може да има сериозни негативни последици, ако не бъде овладян. Ето защо изследването на нашата устойчивост на това чувство е от съществено значение за науката.

Какво е срам? И защо той има важно значение?

Срамът е фундаментална човешка емоция, подобна на чувството за вина и унижението. И докато човечеството усеща и обсъжда срама от поне 2000 години, както може да се види в писанията на римския философ Сенека по темата, исторически той не е изучаван в академична среда. Това се променя през последните няколко десетилетия, обаче, тъй като изследователите проучват неговата роля в широк спектър от проблеми, свързани с психичното и общественото здраве, включително самооценката, Аз-концепцията, депресията, пристрастяванията, разстройствата на храненето, тормоза, самоубийствата, семейното и сексуално насилие.

Тези проучвания показват, че срамът е мощна емоция, която може да има широкообхватно въздействие върху психичното ни здраве и не бива да бъде разглеждан единствено като усещане, което всеки човек изпитва от време на време. Освен че играе роля в гореспоменатите разстройства и ситуации, срамът може да доведе и до социално отдръпване и изолация, което допълнително задълбочава много от проблемите. Тъй като е невъзможно просто да не усетите рефлексивна емоция като срам, наложително е да разберете стратегии за преодоляване на чувствата на срам.

Какво представлява теорията за устойчивостта на чувството на срам?

Теорията (Shame Resilience Theory — SRT) изследва как хората преодоляват чувството на срам. SRT е опит да се определи срама и неговите последици, както и начините, по които хората (особено жените, в първоначалното проучване от 2006 г.) отговарят на срама. Според Брене Браун срамът кара хората да се чувстват "приклещени, безсилни и изолирани". Браун предполага, че докато задвижващият механизъм на това чувство може да варира между индивидите и културите, има някои тригъри, които са по-често срещани от други, като например:

"Външният вид и визия за тялото, сексуалността, семейството, майчинството, родителството, професионалната идентичност и работата, психическото и физическо здраве, стареенето, религията, изразяването и преживените травми".

Този широк спектър от примери показва, че срамът може да се появи във всички аспекти на живота на индивида, подчертавайки важността на теорията SRT.

Основната идея на SRT е изучаването на стратегиите, които хората използват, за да избегнат усещането за обреченост, безсилие или изолация пред лицето на срама. Целта на устойчивостта е да се помогне на онези, които чувстват срам да усещат "емпатия, връзка, власт и свобода", вместо емоции, които могат да се считат за противоположни на срама. Въз основа на целта да се постигне чувство на емпатия, връзка, власт и свобода, SRT предлага устойчивостта на срама да се състои главно от четири стъпки:

Да признаем личната уязвимост, довела до чувството на срам
Да се разпознаем външните фактори, довели до чувството на срам
Да се свържем с други хора, за да получаваме и предоставяме емпатия
Да подложим на обсъждане и деконструиране самите чувства на срам

С други думи, ключовият аспект на SRT е да бъдем в състояние да разпознаем нуждата срамът да бъде признат и разбран, преди да може да бъде преодолян. Изследванията показват, че той е най-вреден, когато не се признава и не се говори за него.

Ако приемем, че това е вярно, то подчертава колко важни са изследванията на това чувство, тъй като колкото повече хора знаят за него, толкова по-лесно могат да го преодолеят.

В много ситуации в живота си ще чувстваме срам, като оставим настрани крайните случаи. И тъй като няма начин да се избегне това усещане, а твърде много от него може да окаже тежки негативни последици (като усещане за обреченост, изолираност и безсилие), начинът, по който реагираме на срама, е важен за обмисляне. Това е движещата идея зад теорията за устойчивостта на чувството на срам (SRT).

SRT вярва, че най-добрият начин да се реагира на срама е да се признаят вътрешните и външните фактори, довели до него, а след това да обсъдим онова, от което се срамуваме у себе си с другите. По този начин ще започнем да чувстваме съпричастност, връзка, сила и свобода — противоположни усещания на срама.

Ако практикувате стъпките, които изброихме по-горе, ще се окажете по-устойчиви в лицето на срама и няма да страдате толкова, когато го почувствате. Също така е важно да се отбележи, че тъй като голяма част от SRT се състои в това да се обръщаме към другите, да бъдете до другите, когато чувстват срам, е също толкова важно, колкото да бъдете устойчиви на собственото ви усещане за него. Колкото повече практикуваме SRT, толкова по-свързани и овластени, а не изолирани и безсилни се чувстваме.

Редактор: Елиза Трайкова

Източник: positivepsychologyprogram.com

Снимка: experiencelife.com

Още по темата: