Теория за устойчивост на чувството на срам: Как да отговорим на това усещане

Както подсказва и името й, теорията за устойчивостта на чувството на срам разглежда реакциите на хората, когато изпитват срам. Тя е описана за първи път през 2006 г. в доклад на Брене Браун (учен, изследовател, психолог и професор в Хюстънския университет).

Срамът е емоция, която може да има сериозни негативни последици, ако не бъде овладяна навреме. Ето защо е толкова важно да развием устойчивост към него.

Какво е срам и защо той има важно значение

Срамът е фундаментална човешка емоция, подобна на чувството за вина и унижението. И докато човечеството се сблъсква със срама и говори за него от поне 2000 години, както може да се види в писанията на римския философ Сенека по темата, исторически той не е изучаван в академична среда.

Това се променя през последните няколко десетилетия, през които изследователите проучват неговата роля за широк спектър от проблеми, свързани с психичното и общественото здраве, включително самооценката, Аз-концепцията, депресията, пристрастяванията, разстройствата на храненето, тормоза, самоубийствата, семейното и сексуално насилие.

Тези проучвания показват, че срамът е мощна емоция, която може да има широкообхватно въздействие върху психичното ни здраве и не бива да бъде разглеждан единствено като усещане, което всеки човек изпитва от време на време. Освен че може да отключи някое от гореизброените разстройства и да подтикне към маладаптивно поведение, срамът може да доведе и до социално отдръпване и изолация, което още повече задълбочава проблема. Тъй като е невъзможно да избягаме от срама завинаги, би било добре да се запознаем с някои ефективни стратегии за неговото преодоляване.

>>> Проф. Брене Браун: Само ако си позволим да бъдем уязвими, можем да бъдем истински щастливи

Какво представлява теорията за устойчивостта на чувството на срам

Теорията (Shame Resilience Theory — SRT) изследва как хората преодоляват чувството на срам. Тя е опит да се даде определение на това чувство и неговите последици, както и да се опишат начините, по които хората (особено жените в първоначалното проучване от 2006 г.) отговарят на него. Според Брене Браун срамът кара хората да се чувстват "приклещени, безсилни и изолирани". Браун смята, че има няколко тригера, които се срещат по-често от други, и това са:

• външният вид и представата за собственото тяло;
• сексуалността;
• семейството;
• майчинството и родителството;
• професионалната идентичност и работата;
• психическото и физическо здраве;
• стареенето;
• религията;
• изразът и преживените травми.

Този широк спектър от примери показва, че срамът може да се появи във всички аспекти от живота на индивида, което подчертава колко важна е теорията за устойчивост на срам.

Нейната цел е да предложи различни стратегии за избягване на усещането за обреченост, безсилие или изолация в лицето на срама. Целта на устойчивостта е да се помогне на онези, които усещат срам, да почувстват "емпатия, свързаност, сила и свобода“.

Стъпки за развитие на устойчивост срещу чувството на срам

Теорията предлага четири стъпки при изграждането на устойчивост:

• да признаем личната си уязвимост, довела до чувството на срам;
• да разпознаем външните фактори, довели до чувството на срам;
• да се свържем с други хора, за да получим и покажем емпатия;
• да подложим на обсъждане и деконструиране самото чувство на срам.

С други думи, ключовият аспект на теорията за устойчивост на чувството на срам е да бъдем в състояние да разпознаем нуждата той да бъде признат и разбран, преди да бъде възможно да се преодолее. Изследванията показват, че той е най-вреден, когато не се признава и не се говори за него.

Много често в живота си изпитваме срам. Тъй като няма как да избегнем това усещане, а когато то е твърде силно, може да окаже сериозни негативни последици (чувство на обреченост, изолираност и безсилие), а важно да отработим добре начина, по който реагираме на срама. Именно нашите реакции са предмет на изследване в теорията за устойчивостта на чувството на срам (SRT).

>>> Какво представлява токсичният срам

Идентифициране на причините за срама и обсъждането им с другите

Ако приложим стъпките, изброени по-горе, ще съумее да изградим устойчивост в лицето на срама и няма да страдаме толкова силно, когато го изпитваме. Важно да се отбележи, че не само нашето усещане за срам се нуждае от анализ и приемане. Много често в живота се налага да подкрепим човек, който също се срамува. Колкото повече практикуваме SRT, толкова по-свързани и овластени, вместо изолирани и безсилни, ще се чувстваме.