Теория за устойчивостта на чувството на срам: Как да отговорим на това усещане

от 21 авг 2018г., обновено на 01 март 2021г.

Теорията за устойчивостта на чувството на срам е, както подсказва името, концепция за това как хората реагират на чувството на срам. За първи път тази теория бива изложена в доклад на Брене Браун (учен, изследовател, психолог, професор в Хюстънския университет) през 2006 г..

Срамът е универсална емоция, която може да има сериозни негативни последици, ако не бъде овладян. Ето защо нашата устойчивост на това чувство е от съществено значение за науката.

Какво е срам и защо той има важно значение

Срамът е фундаментална човешка емоция, подобна на чувството за вина и унижението. И докато човечеството усеща и обсъжда срама от поне 2000 години, както може да се види в писанията на римския философ Сенека по темата, исторически той не е изучаван в академична среда. Това се променя през последните няколко десетилетия, тъй като изследователите проучват неговата роля в широк спектър от проблеми, свързани с психичното и общественото здраве, включително самооценката, Аз-концепцията, депресията, пристрастяванията, разстройствата на храненето, тормоза, самоубийствата, семейното и сексуално насилие.

Тези проучвания показват, че срамът е мощна емоция, която може да има широкообхватно въздействие върху психичното ни здраве и не бива да бъде разглеждан единствено като усещане, което всеки човек изпитва от време на време. Освен че играе роля в гореспоменатите разстройства и ситуации, срамът може да доведе и до социално отдръпване и изолация, което допълнително задълбочава много от проблемите. Тъй като е невъзможно просто да не усетите рефлексивна емоция като срам, наложително е да разберете стратегии за преодоляване на това чувство.

Какво представлява теорията за устойчивостта на чувството на срам

Теорията (Shame Resilience Theory — SRT) изследва как хората преодоляват чувството на срам. Тя е опит да се даде определение на това чувство и неговите последици, както и начините, по които хората (особено жените в първоначалното проучване от 2006 г.) отговарят на него. Според Брене Браун срамът кара хората да се чувстват "приклещени, безсилни и изолирани". Браун предполага, че докато спусковият механизъм на това чувство може да варира при всеки индивид и различните култури, има някои тригъри, които са по-често срещани от други.

Например:

"Външният вид и визията за собственото тяло, сексуалността, семейството, майчинството, родителството, професионалната идентичност и работата, психическото и физическо здраве, стареенето, религията, изразът и преживените травми."

Този широк спектър от примери показва, че срамът може да се появи във всички аспекти на живота на индивида, което подчертава колко важна е теорията за устойчивост на срам.

Основната идея зад нея е изучаването на стратегиите, които хората използват, за да избегнат усещането за обреченост, безсилие или изолация в лицето на срама. Целта на устойчивостта е да се помогне на онези, които усещат срам, да почувстват "емпатия, свързаност, сила и свобода", вместо емоции, които могат да се считат за противоположни на него.

Теорията предлага изграждането на устойчивост на срама да се състои главно от четири стъпки:

Да признаем личната си уязвимост, довела до чувството на срам.
Да разпознаем външните фактори, довели до чувството на срам.
Да се свържем с други хора, за да получим и покажем емпатия.
Да подложим на обсъждане и деконструиране самото чувство на срам.

С други думи, ключовият аспект на Теорията за устойчивостта на чувството на срам е да бъдем в състояние да разпознаем нуждата той да бъде признат и разбран, преди да бъде възможно да се преодолее. Изследванията показват, че той е най-вреден, когато не се признава и не се говори за него.

Прочетете още:

Проф. Брене Браун: Само ако си позволим да бъдем уязвими, можем да бъдем истински щастливи

Ако приемем, че последното е вярно, то само подчертава колко важни са изследванията на срама, тъй като колкото повече хора знаят за него, толкова по-лесно могат да го преодолеят.

В много ситуации в живота си ще чувстваме срам, оставяйки настрана крайните случаи. И тъй като няма начин да се избегне това усещане, а когато то е твърде силно, може да окаже тежки негативни последици (чувство на обреченост, изолираност и безсилие), то начинът, по който реагираме на срама, е важно да бъде обмислен. Последното е и движещата идея зад Теорията за устойчивостта на чувството на срам (SRT).

Според SRT най-добрият начин да се реагира на срама е да се признаят вътрешните и външните фактори, довели до него, а след това да осмислим и обсъдим онова, от което се срамуваме, с другите. По този начин ще започнем да чувстваме емпатия, свързаност, сила и свобода — все противоположни усещания на това за срам.

Ако практикувате стъпките, които изброихме по-горе, ще сте способни да изградите устойчивост в лицето на срама и няма да страдате толкова силно, когато го почувствате. Важно да се отбележи, че тъй като голяма част от теорията се състои в това да се обръщаме към другите и да бъдем до тях, когато те чувстват срам, то последното е също толкова важно, колкото устойчивостта на собственото ви усещане за него. Колкото повече практикуваме SRT, толкова по-свързани и овластени, а не изолирани и безсилни се чувстваме.