Как да преодолеем токсичния срам

Когато срамът се превърне в токсичен, той изкривява глобалната ни преценка за самите нас. Когато срамът е интензивен и продължителен, той може значително да изкриви нашата самооценка.

Всеки един човек изпитва срам в някакъв момент, но само една част от хората описват това чувство като премазващо и трудно преодолимо. Според практикуващия психолог с повече от 40-годишен стаж Бернард Голдън (Bernard Golden) тази изключително интензивна негативна емоция обикновено произлиза от многократното повтаряне на един индивид, че е лош, а не че е направил нещо лошо. Следователно, подобна непрестанна критика на личността често превръща последвалите похвали или комплименти в незначителни на фона на предишните преживявания.

Парализиращият срам може да накара мъжете и жените да се чувстват сякаш не заслужават добрата оценка, която им се дава от другите. Чувството на силен срам също така може да попречи на това, да изживяваме пълноценно всеки един момент. Това звучи логично – все пак непрестанното избягване или предотвратяване на ситуации, предизвикващи негативната емоция, изисква колосални усилия и стотици часове. Може би най-важното е, че токсичният срам пречи на желанието ни да изпитваме любов, близост и спокойствие.

Основни задачи за преодоляване на парализиращия токсичен срам

Преодоляването на токсичния срам изисква от вас да:

1. Разпознаете автоматичния вътрешен диалог, предизвикващ мисли на несигурност и некомпетентност. Наблюдавайте кога негативните мисли и чувства нахлуват в съзнанието ви, като се опитате да не реагирайте на тях.

2. Развиете по-голямо състрадание към самите себе си. Покажете съчувствие, за да култивирате едно по-хуманно отношение към собствените си грешки и недостатъци.

3. Опитате да си простите за чувства, мисли или действия на миналото си аз. Лесно е да се критикувате за постъпките си, след като вече са ви известни всички фактори и разполагате с цялата информация..

Ключови стратегии за преодоляване на токсичния срам

Практикуването на осъзната медитация е ефективна стратегия за редуциране на негативните емоции. Тя ви помага да разпознаете враждебния вътрешен глас, който представлява израз на собствения ви гняв спрямо грешките и провалите си.

Всеки ден отделяйте време, за да упражнявате един по-състрадателен вътрешен диалог, за да може с времето той да заеме мястото на острия самокритичен глас. Това включва постепенно култивиране на речник, който в същността си показва опрощение и приемане на самия себе си, дори когато не усещате тези думи да отразяват реалността. Идентифицирайте кои думи, показващи състрадание, бихте искали да чуете като дете и това, от което се нуждаете сега.

Това може да включва например: "Съжалявам, че изпитваш такава силна болката.", "По никакъв начин не си заслужил това, което ти се е случило.", "Ти си просто човек – всеки прави грешки." и "Нормално е да се чувстваш по този начин."

Направете път за състраданието

Да развиете самосъстрадание, означава активно разпознаване и приемане на болката, предизвикана от предишни травмиращи събития – тези, които допринасят за склонността към токсичен срам. В много случаи от вас се изисква да постигнете мир с по-ранна версия на самите себе си.

Култивирането на самосъстрадание като антидот за парализиращия срам изисква търпение, последователност и много усилия. Основна част и вероятно едно от най-големите предизвикателства е да обърнете внимание на нещата, които от дълго време подхранват чувствата на несигурност, некомпетентност и посредственост. За съжаление, самият срам може често да подкопава вашите усилия да проявите самосъстрадание. Той може да ви принуди да отхвърлите помощта и подкрепата на другите.

Като имате предвид сложната същност на токсичния срам, справянето с него в някои случаи може да представлява предизвикателство, което изисква съдействието на специалист по психично здраве.

Редактор: Нора Маркова
Източник: psychologytoday.com
Снимки: unsplash.com