Как да разпознаете дислексията през различните етапи на развитие

Дислексията представлява обучителна трудност, която засяга както децата, така и възрастните. Симптомите се различават спрямо степента на нарушенията, но като цяло хората с дислексия изпитват трудности при преработката на информацията. Също така те полагат големи усилия, за да научат по какъв начин звуците се свързват с букви и думи, което води до забавено развитие на грамотността, бавно четене и проблеми, свързани с разбирането на смисъла на текстовете.

Дислексията често се описва като нарушение на способността за четене, тъй като диагнозата най-често се поставя, след като детето покаже признаци за затруднено разпознаване и произнасяне на звуци и думи. Има много случаи, в които обучителната трудност може да остане недиагностицирана в продължение на години, дори десетилетия.

Въпреки това дислексията не може да бъде диагностицирана с помощта на обикновен кръвен тест или скенер на мозъка. За да се идентифицира наличието на невробиологичното разстройство, специалист в областта на дислексията трябва да извърши редица тестове за четене с детето, като в същото време вземе предвид симптомите, описани от пациента, родителите и учителите му.

Продължавайте да четете, за да разберете кои са основните симптоми и как те се променят с възрастта.

В ранна възраст

Най-ранните признаци на дислексия се забелязват на възраст от 1 до 2 години, когато децата започват да произнасят първите си звуци. При малчуганите, които не са произнесли първите си думи до 15-тия месец или първите си фрази до 2-годишна възраст, съществува по-голяма вероятност да развият дислексия.

Въпреки това не всички, които показват забавяне в речевото развитие, страдат от невробиологичното разстройство, както и не всички, диагностицирани с дислексия, имат проблеми с проговaрянето като деца. По-късното усвояване на речевите умения е просто сигнал за родителите да обръщат по-голямо внимание на езиково-говорното развитие.

Децата от семейства, в които се срещат затруднения при четенето, трябва да се наблюдават по-обстойно за симптоми на дислексия.

Други притеснителни признаци преди навършването на 5-годишна възраст включват:

• Трудности при ученето и запомнянето на буквите от азбуката.
• Затруднения, свързани с научаването на лесни и често срещани стихове.
• Неспособност да разпознае буквите от собственото си име.
• Неправилното произнасяне на познати думи или използването на бебешки говор.

В предучилищна възраст и първи клас

Когато децата навършат 5 или 6 години, те започват да се учат да четат. Именно тогава симптомите на дислексия започват да стават забележими. Не съществува стандартизиран тест за установяване на невробиологично разстройство, така че родителите трябва да работят с лекаря на детето, за да идентифицират признаците колкото се може по-рано.

Признаците, че посещаващото детска градина дете или първокласникът може да страда от дислексия, включват:

• Неспособност да разбере, че думите се разделят на звуци.
• Грешки по време на четенето, които не са свързани със звуците на буквите на страницата.
• Наличието на роднини със сходни обучителни трудности.
• Оплакване от страна на детето за това, колко е трудно четенето.
• Нежелание да посещава училище.
• Проблеми, свързани с говора и произношението на думите.
• Трудности при произнасянето на лесни думи като "куче" или "земя".
• Невъзможност да свърже букви със звуци (например "п" се произнася като "паа").

Ранните терапевтични програми обикновено се фокусират върху правилното произнасяне на звуците, подобряване на речниковия запас и усвояването на стратегии за успешно четене.

От втори до осми клас

Много учители не са обучени да разпознават признаците на дислексията сред учениците си. При децата, които са интелигентни и участват активно по време на занятията, трудностите, свързани с четенето, не се установяват от преподавателите. Ако проблемите останат незабелязани, детето може да достигне до осми клас, но да е значително изостанало в граматиката, правописа и четенето.

Симптомите на дислексия от втори до осми клас включват:

• забавено усвояване на умението да чете;
• бавно и неумело четене;
• трудности при запомнянето на нови думи и правилното им произнасяне;
• нехаресване или избягване да се чете на глас;
• използването на неясни или неточни думи като "нещо", "онова" или "това";
• колебание при намиране на правилната думa или отговор на въпрос;
• употребата на много "ъъъ" по време на разговор;
• неправилното произношение на дълги, непознати или сложни думи;
• объркването на думи със сходно звучене;
• трудности при запомнянето на детайли като имена и дати;
• нечетлив почерк.

В юношеска възраст: гимназията и първите години от университета

Гимназията и университетът представят пред учениците с дислексия нови предизвикателства. Пред тях са поставени много повече академични изисквания, сред които четенето с разбиране е от изключително значение. Задължителната литература и материалите за четене се увеличават с всяка изминала минута, като средата, учителите и очакванията им се променят значително.

Без прилагането на лечение дислексията на някои хора може да продължи и в зряла възраст. Обучителните трудности на други може да намалеят по естествен начин с развитието на по-сложните когнитивни умения.

Освен вече наличните при децата признаците дислексията в юношеска възраст може да включва:

• четене, което изисква много усилия;
• процесът на четене е бавен;
• рядко се чете за удоволствие;
• избягването на четене на глас;
• правенето на паузи и проява на колебание по време на разговор;
• използването на неточни термини или думи;
• честото произнасяне на имена по грешен начин;
• наличието на трудности при запомнянето на имена;
• объркването на подобно звучащи имена;
• неумение да реагира бързо по време на разговор;
• наличието на ограничен речников запас;
• тестовете с въпроси с избор между няколко отговора представляват значителна пречка.

Дислексията при възрастните

Все още не е ясно колко точно хора страдат от дислексия. Липсата на общоприета дефиниция на дислексията превръща изучаването на невробиологично разстройство в трудна задача. Различни проучвания* твърдят, че между 5% и 10% от населението има дислексия, като диагнозата обикновено се поставя в училищна възраст, но някои хора никога не разбират, че страдат от нарушение на способността за учене.

Ако винаги сте изпитвали трудности с четенето, е вероятно да имате недиагностицирана дислексия.

Симптомите могат да бъдат:

• Никога не четете за удоволствие.
• Не харесвате да четете на глас пред колегите, приятелите и децата си.
• Намирате за трудно да разбирате шеги, играта на думи или преносното значение на думите.
• Намирате за голямо предизвикателство задачи, които включват запаметяването и повторението на информация.
• Имате проблеми с организирането на дейностите си или те ви отнемат повече време отколкото сте предполагали.
• Срещате трудности, когато трябва да синтезирате най-важната информация от прочетен текст.
• Намирате математиката за трудна.

Ранната интервенция е възможно най-добрият вариант за децата с дислексия. Започнете като се свържете с училището на малчугана и поискайте мнението на учителите. Ако се установи разминаване между реалните постижения на малчугана и очакваните за възрастта, то тогава е препоръчително да се консултирате с педиатър.

Ако смятате, че може да имате недиагностицирана дислексия, запомнете, че никога не е прекалено късно да потърсите (и намерите) помощ. Посещаването на образователни програми за възрастни може значително да ви помогне да подобрите уменията си за четене или писане, без значение на колко години сте.

*Siegel L. S. (2006). Perspectives on dyslexia. Paediatrics & child health, 11(9), 581–587. doi:10.1093/pch/11.9.581

Редактор: Нора Маркова